Авторът на „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ проф. д-р Петко Ст. Петков я представи пред велинградчани на 30 април 2019 г. В залата на Художествената галерия се събраха доста представители на „Търновската книжовна школа“ – местни историци, част от които възпитаници на професора от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Гостът бе представен от Васил Аврамов, преподавател по история в СУ „Васил Левски“. А ученичката от същото училище Виктория Еленкова рецитира началото на Вазовата ода „Опълченците на Шипка“.
Това даде начало на разговора за двата старопланински върха „Свети Никола“ и Шипка, на които е посветена книгата на проф. Петков. През 2016 г. той е поканен да произнесе слово на връх „Свети Никола“ и там се среща с група хора от градовете Шипка, Казанлък, Стара Загора, Габрово, които вече десетилетие работят за връщане на исторически утвърденото име на върха. Проблемът е, че върхът с величествения паметник, за много българи е познат повече с името Шипка. А всъщност паметникът е на връх „Свети Никола“, висок 1326 метра. Близо до него е малко по-ниският връх Шипка, 1232 метра – това е възпетият от Иван Вазов връх Шипка, на който се е водило решаващото за изхода на Руско-турската война сражение на 11 август 1877 г. До войната двата върха не са много известни, но са ясно отбелязани на множество географски и военни карти от онова време. В един момент цялата война се крепи на тези два върха и затова трябва да познаваме тяхната история, каза проф. Петков.
Професорът разказа, че предложението на по-високия връх „Свети Никола“ да бъде издигнат храм-паметник е било на депутата във Великото Народно събрание Стефан Берон, подкрепено от Петко Славейков. Първоначално паметникът започва да се строи от опълченци ветерани, събират се волни пожертвования и след десетилетия – през 1934 г. е открит от цар Борис III. Тогавашният Общински съвет на град Шипка дарява 1 180 дка земя на Военното министерство за Народен парк на свободата. През 1951 г., когато след приключването на Втората световна война вече е ясно, че България е в силната съветска зона, Общинският съвет на Казанлък предлага религиозното име на връх „Свети Никола“ да стане връх „Столетов“. Поколения българи израстват с името връх „Столетов“, а през 1977 г. без дебати и по предложение на първия секретар на БКП в Стара Загора до държавния глава Тодор Живков връх „Столетов“ е преименуван на връх „Шипка“.
И възниква въпросът какво правим тогава с другия, съседен и малко по-нисък връх Шипка, за който Вазов възкликва „О, Шипка!“? На този връх Шипка са поставени паметни плочи, но днес част от тях са разбити. Туристите не го посещават, защото повечето не знаят, че това е истинският връх Шипка. Въпросът е в полето и на историята, и на географията, и на народната памет. Каузата за възстановяване на историческата истина няма партиен характер и няма враг, подчерта проф. Петко Петков. Въпреки това Комисията за наименоване на обектите с национално значение към Президентството вече години наред не дава съгласие обявеният за връх Шипка през 1977 г. връх „Свети Никола“ официално да върне своето исторически утвърдено име.
Каузата е получила категорична подкрепа от историческата общност в България, решение в подкрепа на името връх „Свети Никола“ има Светият Синод на Българската православна църква. На ход е Президентството, като лично президентът Румен Радев е получил „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ от проф. Петков. Във Велинград идеята също спечели съмишленици, а срещата завърши с химна за Васил Левски, изпълнен от ученици от клуб „Млади възрожденци“ към СУ „В. Левски“.
Елена Баева