На 12 и 13 октомври 2016 г. в нашия град се проведе Третата национална научна конференция под надслов „Родопа планина - земя на богове, хора и храмове” с научен ръководител проф. Мария Шнитер. Конференцията бе посветена на 200 годишнината от съграждането на православен храм „Света Троица” в Каменица и организирана по традиция от Община Велинград, Историческия музей и в сътрудничество с ПУ „ Паисий Хилендарски”.
Предизвикваща и днес внимание, избраната тема и последователният във времето научен интерес към историята, културата и религиозните традиции на Родопа планина, събра 54 автори, които представиха 46 доклада, посветени на планината ,боговете, хората, вярванията и храмовете. Много от докладите са непосредствено свързани с нашия край и неговите древни тайни: докладите на археолога от ИМ-Велинград Асен Салкин „Култови съоръжения в тракийски обекти в Чепинската котловина”, на Величка Мацанова и Садимка Мацанова „Светилище на Хера, местността Алков камък, гр.Костандово”, на Калоян Петков ”Фибули от желязната епоха от светилището при връх Острец край Велинград”, на Екатерина Пейчинова „Бог, планината и хората (за християнското наследство в Баташко - църкви, манастири, параклиси), на Александър Арнаудов „Борислав Чорбов - първият музикален талант на Велинград”, на Светла Ракшиева „Традиционното и модерното през погледа на велинградчанката” и др. В своя доклад „Богомилски сюжети в родопската църковна живопис” Веселина Вачкова отговаря на въпроса кои сюжети в българската църковна живопис са богомилски. Тя доказва, че Родопите са били център на богомилската проповед с помощта на църковната живопис, като прилага фотоси от манастирите и църквите, намиращи се на територията на така наречената Родопска Света гора.
В Третата национална научна конференция участваха учени от пет български университета: СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „ Паисий Хилендарски”, ШУ „Епископ Константин Преславски”, Нов български университет и Университет по библиотекознание и информационни технологии”, от няколко института на БАН: Национален архиелогически институт с музей, Институт за исторически изследвания, Институт за изследвания на твърдото тяло „ Акад.Г. Наджаков”, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, Българска академия на науките и изкуствата, Национална художествена академия, от различни музеи: ИМ Велинград, Батак, Разлог, РАМ И РЕМ Пловдив, РИМ Благоевград, Стара Загора, РЕМ Варна, РИМ „Стою Шишков” Смолян, Музейна сбирка „Атанас Хрисчев” Белово и от други регионални културни институции: Регионално сдружение „Технитари” Стара Загора, Държавен архив Кърджали, храм „Св. Възнесение Господне” както и изследователи от София, Пловдив и Пазарджик.
През изминалата седмица, в навечерието на Велинградските празници на културата, Историческият музей издаде сборник с доклади от Националната научна конференция „Родопа - земя на богове, хора и храмове”. В предговора проф. Мария Шнитер пише: “Планината Родопа. Който е роден в нейните пазви, запазва за цял живот усещането за опора, в която се обляга погледът му, когато е у дома и която му липсва, ако е сред незащитения простор на равнината...”
Материалите от сборника са разделени в няколко тематични групи, като се започва с изследвания, посветени на най-древната история и култура на Родопите, гръкоримската античност, християнство - първите Христови апостоли и мъченици, месионерските подвизи на Никита Ремесиански, периода на „религиозно десиденство”, показано чрез богомилски сюжети във фреските на родопски църкви и в народната памет. Има и раздел, посветен на „най-спорния период от родопската история - Османския”, материалите засягат факти и документи от ХV до началото на ХХ век. Последният раздел е посветен на хората, на етнорелигиозните общности, населяващи Родопите, на техните свещени топоси, култови практики, език, социални норми, на фолклора и отразения във всичко това мирогледен модел.
Сборникът завършва с текст предлагащ ново тълкуване на Веда Словена, „защото планината остава, все така загадъчна, все така крие своите тайни, но и все така ни примамва в дебрите си – за да се опитаме отново и отново да проумеем тази извечна земя, където хората общуват с боговете, където звездите светят, едри и живи, над древни и нови храмове и където сигурно ни чакат още много изследователски приключения.”
Веска Божкова