Дружеството за защита на Родопите във Велинград изразява своето задоволство от съгласието на общината да се постави паметен знак на мястото, където е имало християнски православен храм “Свети Власий” в кв. Каменица, местността “Власа”. Както и от това, че поставянето му ще бъде в дните на Велинградските празници на културата - тържеството ще се състои на 14 юли 2005 г., четвъртък, от 15.30 часа. Този православен християнски храм е построен на мястото на тракийско светилище. Това става в началото на Средновековието, а може би и по-рано. Просъществувал е до втората половина на 17 век, когато българите от родопския край преживяват една от най-страшните трагедии в своята история - насилственото помохамеданчване. Храмът се е намирал на един от най-топлите минерални извори. Има останки от някогашни бани, вероятно от дълбока древност. Ние, по-възрастните, помним, че мястото беше църковен имот и из него личаха руините и част от зидове и темели. А някъде преди 40-те години от миналия век иманяри са правили “разкопки”, а ние, децата, които играехме в този район, виждахме, че има останки от човешки скелети и си намирахме пръстени и гривни.
Храмът в местността “Власа” не е единственият в нашия край. Само в района на кв. Каменица краеведите от последното столетие и местните хора знаят, че храмове е имало в местностите “Тудора” (“Св. Тодор”), “Стража” (“Света Марина”), Елин връх (“Свети Илия”), Марина църква, Гергьовица, “Света Петка” под хотел “Двореца” и “Света Неделя” - до съседен минерален извор. А в Родопите те са десетки... И всички тези християнски светилища да разрушени от поробителя. Великият родопчанин поп Методи Драгинов почти едно столетие преди Паисиевата “История славянобългарска” написва на новобългарски език своя летопис за насилственото помохамеданчване на Чепинско и за беззаконията в Турската империя. Творбата му е извънредно интересен литературен паметник с рядка изразна сила и забележителен исторически документ за онази епоха. В него четем: “...те разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака - 33 манастира и 218 църкви. И така по божие благоволение бяха разсипани българите в Цепина. Помени, Господи, грашния и недостоен твой раб Методи Драгинов от с. Корова”. А малко по-горе летописецът съобщава: “И събраха се бежанците, та съградиха къщи в Каменец и Ракитово...”. На някои места върху разрушените християнски светини поробителите издигат молитвени домове за своята религия. Дружеството за защита на Родопите е съгласувало с общинската администрация поставянето на паметни плочи и знаци и на други места, свързани с нашата история. Дейността в тази насока ще продължи, защото имаме пълната обществена подкрепа. Със задоволство можем да отбележим, че пред поставения паметен знак в местността “Никульова църква” близо до “Стария чарк” ежедневно преминаващите наши съграждани и туристи отдават почит към миналото на народа ни. Почти непосредствено до него по инициатива на директора на ДДС “Алабак” - Велинград инж. Гено Пеев с помощта на патриотични бизнесмени е издигнат чудесен параклис, чието изографисване е предстоящо. А до него ще бликне чешма със студена вода от изворите на м. “Самоводица”.
Ние считаме, че с дейността си допринасяме за освежаване на българската национална свяст, за възкресяване знанията за миналото на нашия край, с което основателно се гордеем. Така допринасяме за укрепване на единството на българите в Родопите, част от които не по своя вина изповядват мюсюлманска религия, но говорят, пеят, мислят и сънуват на български език.
Георги Пашов, председател на Дружество за защита на Родопите - Велинград