Претенциозно за изборите
Публикувано на 15 Oct 2019 08:44
Къде отивате бе, хора?! Защо ви е таз пуста чужбина! Измъквате се, а? Държавата ви маха за сбогом, а Родината плаче и за вас, дето я напускате, и за нас, дето оставаме. Кой знае! Може пък да имаме някакви шансове за благополучие и самоуважение.
Нищо че сме загубили чувствителност към доста от гражданските си права, които минават покрай живота ни, без да ни докоснат или пък проскубани си отиват от нас. Но това – основното – да избираме властта - си остава вечно. Като навик. Нищо ново. Издънвали сме се като народ и след всяко издънване или ругаем властта, която сами или партийно сме си избрали или, разочаровани, затъваме в безверие, в затваряне в собствения си труден живот, без да потърсим причината и в себе си, без да си направим изводите от всеки провал, за да не допускаме ланшни грешки. А през това време политически, икономически и тям подобни хитреци си изплетоха не една, а стотици кошници за наша сметка. Каквото сме посяли, това сме и пожънали. И досега все не можем да се измъкнем от блатото. Но май търпението се изчерпва. Омръзна ни властта да не може да се справя с растящите проблеми, свързани с последиците от природните бедствия, с ширещата се корупция в управлението на държавната и общинска собственост и възлагането на обществени поръчки, с незадоволителното равнище на комуналните услуги и социалните дейности, нерешените екологични проблеми, престъпността и опитите да се извлекат политически дивиденти от отделни прояви на етническо напрежение и т.н.
Отново сме пред избори. И отново не са малко кандидатите за властта – нови и стари, които искат да изпробват степента на доверие към себе си – при едни предплатено (формите за това стават все по-изобретателни); при други с разчет на слабата памет на хората; трети разчитат на действително направеното от тях с желание, въпреки множество спъващи обстоятелства, да устоят, за да продължат да правят; четвърти – с надежда да бъдат разпознати като лидери от не малка част избиратели, пети – току-що навлизащи в политиката, вероятно залагат на разочарован от досегашните управници електорат и други. Нас, избирателите, по правило си ни дебне опасността от нереални платформи и предизборни програми с евтини примамки и голи обещания. Затова нека да сме бдителни, ориентирът ни да бъде досегашната работа на кандидатите в полза на обществото, на населеното място и отношението им към човешките проблеми. Общината ни не е голяма, хората се познават и делата им са известни на всички. Тези дела са показател за бъдещата им работа като кметове и общински съветници. Помислих си, че е крайно време да престанем да бъдем аморфни електорални единици, а да се осъзнаем като гражданска сила, която търси не кой да я управлява, а кой да изяви и развие в най-благоприятна посока нейния и на общината ни потенциал; не кой да се разпорежда с нея и с благата на района ни, а кой, облечен в доверието й, да работи за благополучието на населението. С други думи, да сеем в нивата си това, което искаме да пожънем. Нека да се доверим на своя житейски опит и знания, да се вслушаме в своя вътрешен глас, а не в повърхностни обещания и хвалби. Да преценяваме ангажиментите, които поемат кандидатите по тяхната реалистичност и обществена полза и по степента на тяхната необходимост за общината и хората в нея. Нека гражданското ни чувство да заработи в полза на всички, да бъдем прозорливи и мъдри в избора си. За да се поздравим в края на мандата не с европейски цени, а с европейски стандарти.
Що се отнася до възловата фигура, която ще избираме – кмета на общината - моето първо гражданско условие е да е чист и неопетнен като кандидат и неподатлив към изкушенията (и извращенията) на властта като кмет. Да е от тези, за които не се лепят нито клюка, нито компромат; да му са чужди користолюбието, властолюбието, политическата партизанцина; да работи не само за тези, които са гласували за него, а и за онези, които са дали гласа си за други, пък и за негласувалите. Така на следващите избори ще има вота на всички.
Много е важно утвърденият от нас кмет с прерогативите на поста си да припомня на забравилите, че живеем в законова страна, в която всеки има и права, и задължения и да сложи ред в нашия голям общ дом – така, че гражданите на общината ни да могат да се гледат в очите, да живеят нормално и спокойно, сигурни за себе си, за достойнството си, за близките си, за дома си, за имуществото си. Без да се съобразява с тези, които с парите си могат да купуват и съвести, да направи града ни удобен и уютен за всички.
Велинград и околностите му са едно от най-прекрасните места в страната с безчетните си природни дадености. Те са и нашето общо безценно богатство. Но то е и накърнявано, и присвоявано, и унищожавано, и разпарцелирано, и неразумно използвано. Нека управленският екип, който ще се формира след изборите, да не работи на парче, а още в началото на мандата да знае какво ще отчете в края му като завършено, като благотворящ резултат и като стъпало за по-нататъшен възход на общината. Кметът, за който ще гласувам, трябва да има отговор на този въпрос.
Катя Славова
Нищо че сме загубили чувствителност към доста от гражданските си права, които минават покрай живота ни, без да ни докоснат или пък проскубани си отиват от нас. Но това – основното – да избираме властта - си остава вечно. Като навик. Нищо ново. Издънвали сме се като народ и след всяко издънване или ругаем властта, която сами или партийно сме си избрали или, разочаровани, затъваме в безверие, в затваряне в собствения си труден живот, без да потърсим причината и в себе си, без да си направим изводите от всеки провал, за да не допускаме ланшни грешки. А през това време политически, икономически и тям подобни хитреци си изплетоха не една, а стотици кошници за наша сметка. Каквото сме посяли, това сме и пожънали. И досега все не можем да се измъкнем от блатото. Но май търпението се изчерпва. Омръзна ни властта да не може да се справя с растящите проблеми, свързани с последиците от природните бедствия, с ширещата се корупция в управлението на държавната и общинска собственост и възлагането на обществени поръчки, с незадоволителното равнище на комуналните услуги и социалните дейности, нерешените екологични проблеми, престъпността и опитите да се извлекат политически дивиденти от отделни прояви на етническо напрежение и т.н.
Отново сме пред избори. И отново не са малко кандидатите за властта – нови и стари, които искат да изпробват степента на доверие към себе си – при едни предплатено (формите за това стават все по-изобретателни); при други с разчет на слабата памет на хората; трети разчитат на действително направеното от тях с желание, въпреки множество спъващи обстоятелства, да устоят, за да продължат да правят; четвърти – с надежда да бъдат разпознати като лидери от не малка част избиратели, пети – току-що навлизащи в политиката, вероятно залагат на разочарован от досегашните управници електорат и други. Нас, избирателите, по правило си ни дебне опасността от нереални платформи и предизборни програми с евтини примамки и голи обещания. Затова нека да сме бдителни, ориентирът ни да бъде досегашната работа на кандидатите в полза на обществото, на населеното място и отношението им към човешките проблеми. Общината ни не е голяма, хората се познават и делата им са известни на всички. Тези дела са показател за бъдещата им работа като кметове и общински съветници. Помислих си, че е крайно време да престанем да бъдем аморфни електорални единици, а да се осъзнаем като гражданска сила, която търси не кой да я управлява, а кой да изяви и развие в най-благоприятна посока нейния и на общината ни потенциал; не кой да се разпорежда с нея и с благата на района ни, а кой, облечен в доверието й, да работи за благополучието на населението. С други думи, да сеем в нивата си това, което искаме да пожънем. Нека да се доверим на своя житейски опит и знания, да се вслушаме в своя вътрешен глас, а не в повърхностни обещания и хвалби. Да преценяваме ангажиментите, които поемат кандидатите по тяхната реалистичност и обществена полза и по степента на тяхната необходимост за общината и хората в нея. Нека гражданското ни чувство да заработи в полза на всички, да бъдем прозорливи и мъдри в избора си. За да се поздравим в края на мандата не с европейски цени, а с европейски стандарти.
Що се отнася до възловата фигура, която ще избираме – кмета на общината - моето първо гражданско условие е да е чист и неопетнен като кандидат и неподатлив към изкушенията (и извращенията) на властта като кмет. Да е от тези, за които не се лепят нито клюка, нито компромат; да му са чужди користолюбието, властолюбието, политическата партизанцина; да работи не само за тези, които са гласували за него, а и за онези, които са дали гласа си за други, пък и за негласувалите. Така на следващите избори ще има вота на всички.
Много е важно утвърденият от нас кмет с прерогативите на поста си да припомня на забравилите, че живеем в законова страна, в която всеки има и права, и задължения и да сложи ред в нашия голям общ дом – така, че гражданите на общината ни да могат да се гледат в очите, да живеят нормално и спокойно, сигурни за себе си, за достойнството си, за близките си, за дома си, за имуществото си. Без да се съобразява с тези, които с парите си могат да купуват и съвести, да направи града ни удобен и уютен за всички.
Велинград и околностите му са едно от най-прекрасните места в страната с безчетните си природни дадености. Те са и нашето общо безценно богатство. Но то е и накърнявано, и присвоявано, и унищожавано, и разпарцелирано, и неразумно използвано. Нека управленският екип, който ще се формира след изборите, да не работи на парче, а още в началото на мандата да знае какво ще отчете в края му като завършено, като благотворящ резултат и като стъпало за по-нататъшен възход на общината. Кметът, за който ще гласувам, трябва да има отговор на този въпрос.
Катя Славова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023