Къде отивате бе, хора?! Защо ви е таз пуста чужбина! Измъквате се, а? Държавата ви маха за сбогом, а Родината плаче и за вас, дето я напускате, и за нас, дето оставаме. Кой знае! Може пък да имаме някакви шансове за благополучие и самоуважение.
Нищо че сме загубили чувствителност към доста от гражданските си права, които минават покрай живота ни, без да ни докоснат или пък проскубани си отиват от нас. Но това – основното – да избираме властта - си остава вечно. Като навик. Нищо ново. Издънвали сме се като народ и след всяко издънване или ругаем властта, която сами или партийно сме си избрали или, разочаровани, затъваме в безверие, в затваряне в собствения си труден живот, без да потърсим причината и в себе си, без да си направим изводите от всеки провал, за да не допускаме ланшни грешки. А през това време политически, икономически и тям подобни хитреци си изплетоха не една, а стотици кошници за наша сметка. Каквото сме посяли, това сме и пожънали. И досега все не можем да се измъкнем от блатото. Но май търпението се изчерпва. Омръзна ни властта да не може да се справя с растящите проблеми, свързани с последиците от природните бедствия, с ширещата се корупция в управлението на държавната и общинска собственост и възлагането на обществени поръчки, с незадоволителното равнище на комуналните услуги и социалните дейности, нерешените екологични проблеми, престъпността и опитите да се извлекат политически дивиденти от отделни прояви на етническо напрежение и т.н.
Отново сме пред избори. И отново не са малко кандидатите за властта – нови и стари, които искат да изпробват степента на доверие към себе си – при едни предплатено (формите за това стават все по-изобретателни); при други с разчет на слабата памет на хората; трети разчитат на действително направеното от тях с желание, въпреки множество спъващи обстоятелства, да устоят, за да продължат да правят; четвърти – с надежда да бъдат разпознати като лидери от не малка част избиратели, пети – току-що навлизащи в политиката, вероятно залагат на разочарован от досегашните управници електорат и други. Нас, избирателите, по правило си ни дебне опасността от нереални платформи и предизборни програми с евтини примамки и голи обещания. Затова нека да сме бдителни, ориентирът ни да бъде досегашната работа на кандидатите в полза на обществото, на населеното място и отношението им към човешките проблеми. Общината ни не е голяма, хората се познават и делата им са известни на всички. Тези дела са показател за бъдещата им работа като кметове и общински съветници. Помислих си, че е крайно време да престанем да бъдем аморфни електорални единици, а да се осъзнаем като гражданска сила, която търси не кой да я управлява, а кой да изяви и развие в най-благоприятна посока нейния и на общината ни потенциал; не кой да се разпорежда с нея и с благата на района ни, а кой, облечен в доверието й, да работи за благополучието на населението. С други думи, да сеем в нивата си това, което искаме да пожънем. Нека да се доверим на своя житейски опит и знания, да се вслушаме в своя вътрешен глас, а не в повърхностни обещания и хвалби. Да преценяваме ангажиментите, които поемат кандидатите по тяхната реалистичност и обществена полза и по степента на тяхната необходимост за общината и хората в нея. Нека гражданското ни чувство да заработи в полза на всички, да бъдем прозорливи и мъдри в избора си. За да се поздравим в края на мандата не с европейски цени, а с европейски стандарти.
Що се отнася до възловата фигура, която ще избираме – кмета на общината - моето първо гражданско условие е да е чист и неопетнен като кандидат и неподатлив към изкушенията (и извращенията) на властта като кмет. Да е от тези, за които не се лепят нито клюка, нито компромат; да му са чужди користолюбието, властолюбието, политическата партизанцина; да работи не само за тези, които са гласували за него, а и за онези, които са дали гласа си за други, пък и за негласувалите. Така на следващите избори ще има вота на всички.
Много е важно утвърденият от нас кмет с прерогативите на поста си да припомня на забравилите, че живеем в законова страна, в която всеки има и права, и задължения и да сложи ред в нашия голям общ дом – така, че гражданите на общината ни да могат да се гледат в очите, да живеят нормално и спокойно, сигурни за себе си, за достойнството си, за близките си, за дома си, за имуществото си. Без да се съобразява с тези, които с парите си могат да купуват и съвести, да направи града ни удобен и уютен за всички.
Велинград и околностите му са едно от най-прекрасните места в страната с безчетните си природни дадености. Те са и нашето общо безценно богатство. Но то е и накърнявано, и присвоявано, и унищожавано, и разпарцелирано, и неразумно използвано. Нека управленският екип, който ще се формира след изборите, да не работи на парче, а още в началото на мандата да знае какво ще отчете в края му като завършено, като благотворящ резултат и като стъпало за по-нататъшен възход на общината. Кметът, за който ще гласувам, трябва да има отговор на този въпрос.
Катя Славова