ТЕМПО КОМЕНТАР: Кога и на каква цена ще си научим урока?
Публикувано на 17 Dec 2019 09:12
За 10 години две деца от Велинград пострадаха тежко след изгаряния от горещи минерални води. При първия инцидент през зимата на 2009 г. това стана в двора на Сярна баня, собственост на държавата в лицето на „Специализирани болници за рехабилитация-НК“ ЕАД. При втория инцидент от преди дни детето пропадна в дупка до извор „Мизинка“, който от 2011 г. се стопанисва от Община Велинград.
И през 2009, и през 2019 г. след инцидентите идва ред на проверки от ред институции – държавни и общински. За такива случаи народът казва „След дъжд качулка“.
После идва ред на безкрайни съдебни дела, в които топката се прехвърля между същите тези институции. През това време потърпевшите и семействата им минават през всички кръгове на здравната и съдебната бюрокрация. За такива случаи народът казва „Ходенето по мъките“.
Логично е да се запитаме дали 10 години са достатъчен срок за научаване на един труден урок? През 2009 г. причина за изгарянето беше теч от тръби, сега вероятната причина е същата. Нека институциите да проверят и да кажат дали са спазени всички законови изисквания при изграждането на каптажите и санитарно-охранителните зони около тях. Нека да проверят има ли повредени тръби и кой е техен собственик. Но и с просто око се вижда дали мястото около сондажа е обезопасено и дали има табела, която да информира, че водата е гореща и съответно – опасна. И не само на „Мизинка“ е така!
Да направим сравнение с американските вериги за бързо хранене, където големи надписи предупреждават, че напитки като чай и кафе са горещи. Защо го правят? Защото ако някой се изгори, може не само да ги съди, а и да ги осъди – в САЩ е така.
Колко време ни е нужно, за да научим урока, че собственикът или стопанинът на минералните води има не само права, а и задължения, особено когато те засягат здравето на хората? Дали тежките изгаряния на две деца са достатъчна цена, за да могат институциите – държавни и общински, да изпълнят всичките си задължения по приетите от тях закони и наредби?
И през 2009, и през 2019 г. след инцидентите идва ред на проверки от ред институции – държавни и общински. За такива случаи народът казва „След дъжд качулка“.
После идва ред на безкрайни съдебни дела, в които топката се прехвърля между същите тези институции. През това време потърпевшите и семействата им минават през всички кръгове на здравната и съдебната бюрокрация. За такива случаи народът казва „Ходенето по мъките“.
Логично е да се запитаме дали 10 години са достатъчен срок за научаване на един труден урок? През 2009 г. причина за изгарянето беше теч от тръби, сега вероятната причина е същата. Нека институциите да проверят и да кажат дали са спазени всички законови изисквания при изграждането на каптажите и санитарно-охранителните зони около тях. Нека да проверят има ли повредени тръби и кой е техен собственик. Но и с просто око се вижда дали мястото около сондажа е обезопасено и дали има табела, която да информира, че водата е гореща и съответно – опасна. И не само на „Мизинка“ е така!
Да направим сравнение с американските вериги за бързо хранене, където големи надписи предупреждават, че напитки като чай и кафе са горещи. Защо го правят? Защото ако някой се изгори, може не само да ги съди, а и да ги осъди – в САЩ е така.
Колко време ни е нужно, за да научим урока, че собственикът или стопанинът на минералните води има не само права, а и задължения, особено когато те засягат здравето на хората? Дали тежките изгаряния на две деца са достатъчна цена, за да могат институциите – държавни и общински, да изпълнят всичките си задължения по приетите от тях закони и наредби?
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023