Историческият музей през юбилейната година: ремонт, равносметка и планове за бъд
Публикувано на 15 Dec 2001 18:30
Отиващата си 2001 г. бе юбилейна за Историческия музей във Велинград, който закръгли половин век. Официално и гръмко честване на годишнината нямаше въпреки предварителните планове на музейните работници. Причината е, че огромната част от средствата за музея бяха пренасочени към основния ремонт на сградата по проекта “Красива България III”. Ремонтът приключи преди броени дни и в основно обновената сграда разговаряме с директора на Историческия музей г-жа Илияна Масларова - за ремонта, за юбилея, за настоящето и бъдещето на тази единствена по рода си културна институция във Велинград.
- Госпожо Масларова, кое се оказа по-полезно и нужно за музея в юбилейната година: направеният основен ремонт или несъстоялото се тържествено честване на 50-годишнината?
- И двете неща могат да бъдат полезни. Показността понякога е нож с две остриета, а и трябваше да се съобразяваме с реалностите. Представихме разгърната програма за честването, но оценяваме, че най-важното е да се запази базата, която пази съкровищата на музея. Затова изказвам огромна благодарност на проекта “Красива България”, на Министерството на труда и социалната политика и на Община Велинград, без чието съдействие този ремонт нямаше да се реализира. Лицевата част на сградата беще порутена и с течове. Основно се отремонтира покрива, смениха се керемидите, направи се изкърпване, измазване и боядисване. По време на ремонта и ние бяхме ангажирани, но сме много доволни от направеното, защото си даваме ясна сметка, че в близките години нямаше да има друга възможност да направим толкова много за музея.
- Знаем колко притиснат от ежедневието е българинът сега, дали на хората им е до ходене по музей, как се отразява кризата?
- Входът при нас е символичен, така че не това, а друго притиска хората. Може някой да смята, че музеят е последна грижа, но който е влязъл, си е тръгнал много доволен. Идват туристи от големите градове, които са възхитени: първо, че това е запазено и второ, че виждат неща, които другаде не биха могли да видят. Посещаемостта на музея сега е по-малка, но не сме останали без хора, както се случава в други градове.
- Велинградчани или гостите на курорта по-често влизат в музея?
- Определено гостите на града, хора, дошли тук на почивка - идват с удоволствие и си тръгват доволни от видяното. Популярни сме в България. Идват и много чужденци, които са много впечатлени от стария дървен водопровод и чарковете например.
- Според вас велинградчани знаят ли достатъчно за миналото на своя роден край и за личностите, които през годините са живели и работили тук?
- В музея идват точно тези велинградчани, които знаят най-много за създаването и миналото на нашия край. Това са малко на брой хора, общо взето велинградчани не знаят много за историята на града. Идват много краеведи, които попълват празноти, сравняват и фактите са налице - излязоха доста на брой книги. Освен това музеят стана консултант на много студенти и ученици, които ползват нашата много богата с ценна литература библиотека (въпреки че след 1990 г. много трудно купуваме книги). Много от разработките правим заедно със студенти и краеведи.
- Първоначално това бе къща-музей “Вела Пеева”, след това стана Исторически музей - Велинград. Какво се промени?
- Първоначално съществува само малка изложбена зала в къщата на Вела Пеева. После експозицията се разшири с етнография. Материалите, които са събрани в бившата къща-музей “Вела Пеева”, говорят за общата история, за икономическото и политическото развитие на Чепинския край. Събрани са много материали, които излизат извън рамките на къща-музей. Имаше запас, който дава възможност да се разширят функциите на музея, така че формата да отговаря на съдържанието: материали от праисторията, от Възраждането, старопечатни книги, ценни документи за граничните линии и др. Постепенно се видя, че материалите са достатъчно (през 1952 г. те са 1000, а сега са около 17 000) и затова Министерството на културата одобри предложението за създаване на Исторически музей - Велинград.
- Кой е най-ценният експонат в музея?
- Трудно е да се каже защото всеки документ, снимка или вещ носят своята уникална информация за време, събитие или дейност. И все пак тези, които са от по-далечни епохи, са особено любопитни: старопечатни книги като “Пространна численица, сметанка”, изд. 1859 г. от Хр.Г. Данов, “Летоструй или домашен календар” от 1869 г., “Книжница за народа - земя и небо” 1872 г.. Най-старата книга в музея е от 1803 г. - молитвеник, писан в Киев и дарен от Кирил Досев от с. Чепино.
- Какви са мотивите на хората, които стават дарители на музея?
- Доволна съм, че през тязи година фондовете на музея се обогатиха. Гражданите откликнаха на нашето обръщение за дарителство и постъпиха няколко десетки материала, свързани с историята на Чепиския край, дарени от физически лица, фирми и организации. Има хора, които се разделят със семейните си реликви и ги носят при нас - интересни и ценни са снимките, вещите и документите, дарени от Димитър Кадийски, Манол Чолев, Захари Захов, Ангелина Веселинова. Това говори, че има разбиране къде трябва да се пазят тези реликви. За съжаление, в обявената банкова сметка няма постъпили пари. Музеят няма средства дори за елементарни нужди: например за видеокасета, на която да запишем излъченият по БНТ уникален филм за Царицата на Лъдженския плаж през 1940 лева ни помогна г-н Васил Коцев, управител на хотел “Здравец”. Този филм е част от историята на нашия град, той е от онези неща, които трябва да ни заговорят накъде да вървим. Музеят разполага с много видеокасети с разкази на стари хора, записи на обичаи и традиции. Имаме и кинозала, и киномашина, и видео. Но нямаме телевизор, което прави използването на кинозалата невъзможно. А можем да покажем толкова ценни неща - самостоятелно или успоредно с подходяща изложба.
Благодарим и на управителя на БЛЦ “Камена” Георги Михайлов за готовността му да финансира наши изяви.
- През последните години велинградският музей се прослави из страната с демострациите на типичните за района писани великденски яйца. Как се роди тази идея?
- Идеята се роди от интереса на хората. Това, което показваме, е нещо уникално, хората искат да им се разкаже и покаже с най-големи подробности. Започнахме с ученици, сред тях вече има истински майстори. Поканиха ни в много градове и музеи, ние “изнесохме” местната традиция в Търново, Перник, Хасково, Пазарджик, Кюстендил, в Етнографския музей в София, направихме чудесна изложба и демонстрация в Пловдив. Сега имаме нови покани и се радваме, защото при всяко представяне идват нови хора, има голям интерес. Обменът на изложби е един от начините да се видят неща, които нямаме. Сега имаме предложение от музея в Пловдив да покажем във Велинград изложба на бельото през вековете.
- Как ще се развива музеят занапред?
- Историческият музей сега има 2 експозиции, а трябва да се проследи цялата история на нашия край във всички епохи и сфери на дейност. Ние имаме концепция за създаване на общ исторически музей - засега само на книга, но в близките години трябва да се реализира. Ще бъда много щастлива, ако успея да осъществя това, докато работя тук. Изискват се много пари, за да се представи археологията, знаем, че всичко ще става постепенно. Трябва един ден музеят да има физиономия на общ исторически музей.
- А ще има ли един ден във Велинград музей на личност като Николай Гяуров - велинградчанинът, чието име познават в Европа и света и който може да бъде огромна реклама за курорта?
- Просто трябва да има такова нещо във Велинград. С такива личности трябва да се гордеем. Има чужденци, които питат, а ние няма какво да покажем. Поколенията се сменят, ние сме длъжници и на Николай Гяуров, и на други достойни личности от Чепинското корито, чието дело не бива да се забравя.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023