Когато през 1954-55 г. посещавах служебно училищата в района на Кремен, Обидим и Филипово, община Банско и се озовах в село Гостун, бях очарован от заоблените върхове на Родопа планина, приличащи на укротени морски вълни, а в далечината на запад сякаш поздравяваше заскреженият връх Вихрен. Възкликнах: “Ето тук се раждат и растат духовно богати, волеви и смели хора! Тази природа ги създава и вдъхновява. Те са благословени!”.
Там е началото и на Иван Лебанов, който по-късно прослави България, донесе първия олимпийски медал и сам се превърна в легенда за българския ски спорт!
През 1960 г. семейството на Надежда и Георги Лебанови се установява във Велинград. Малкият Иван още не е навършил 3 години. Той расте в града на Вела, получава основно и средно образование. Но още от тези години има една мечта - да стане скиор! Започва с примитивни извити дъски от една бъчва и заедно с другите деца прави първите крачки по тази желана пътека. Но шансът му е, че попада в полезрението на опитните педагози и заслужили скиори Мария и Георги Стамболови. И се зареждат часове, дни, месеци на труд и тренировки.
Идват успехите, идват и отличията: многократен републикански шампион в ски бяганията, световен юношески първенец за 1977 г., двукратен световен студентски шампион на 30 километра 1978-81 г., носител на отличия от зимни спартакиади на дружеските армии, многократен призьор от състезания за Световната купа. Награждаван с високи държавни отличия, заслужил майстор на спорта и първи почетен гражданин на Велинград. Най-високото отличие е от Зимната оплимпиада през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ, където в ски бягането на 30 км завоюва бронзов медал. През юни 1999 г. на тържествено честване на 80-годишнина на ски спорта в България Иван Лебанов е обявен за “Скиор на века”.
Сега той е ръководител на ски училище с неговото име на Юндола и обучава на скиорско майсторство всички, които обичат този спорт. Всяка година работи със 100-120 деца и възрастни. Иван Лебанов е доказан патриот. Обича Велинград и хората му. Има къща в града, построена до подстъпите на боровата гора. Опора и радост за него е съпругата Росица, учителка в СОУ “В. Левски” и двете им деца Йордан (студент) и Надежда (ученичка).
Той е член на ВС на БСП, но от особено голямо значение е работата му като общински съветник. Тя помага да се запознае с болките на хората и да помага за лекуването им. В разговорите ни споделя: “Живея в нашия град, знам му проблемите и мога да ги решавам. Затова се кандидатирах за кмет. Бъдещето на общината и града е като международен балнеоложки целогодишен курорт и спортно-туристически център. Затова ще работя прозрачно за преодоляване на последиците от наводненията, за намаляване на безработицата, за нови свежи инвестиции, за развитие на бизнеса, за подобряване хала на пенсионарите и инвалидите, за успехите на образованието и културата. Но открито, честно,с отговорност за морал и етика, всеотдайно. Няма да забравя и кой как и какво е вършил преди мене. В името на човека, на хуманизма, на професионализма. Това се отнася и до екипа в общината, до кадрите. Това в най-общи щрихи, а детайлите, които не са стотици, а хиляди и хиляди - в процеса на самата работа...”. И ние му вярваме, защото той има още младостта - не е все едно да си над 70-те или под 50-те години и висшето образование - “Педагогика” в Спортната академия. Вярваме му още, защото девизът му е “Всичко е възможно” и “Велинград на всички - това е нашият град”. Защото е свикнал да влага колосална работа (само един пример: при подговката за Лейк Плесид е 100 000 километра бягане и 10 години труд), на физическо и психическо свръхнатоварване, на много труд и лишения от житейски съблазни. Вярваме му, защото е доказал скромността, етичността си и това личи в признателността, която е засвидетелствал многократно към своите треньори Стамболови, Зографов, Атанасов, Митков, Митов, към родителите си.
Още в детските години, когато са първите му стъпки в ски спорта, д-р Ангелов установява, че момчето има здраво сърце и бавен пулс. Днес излъчва стабилност и сила, воля и интелект, озарена духовност.
Как да не му се доверим на 18 септември? С основание той казва “Оптимист съм! Аз няма да ви подведа!”.
Аврам Жерев