60 години от ветровала:Можем да победим природната стихия, когато обичаме гората
Публикувано на 25 May 2021 08:39
На 29 май 1961 г. на територията на горските стопанства Вищерица, област Благоевград, Селище, Чехльово, Велинград, Ракитово и Беглика, област Пазарджик, се разрази ураган, която за 7 минути успя да повали 40,000 дка гора с общ обем около 1 000 000 куб. м. ценна иглолистна дървесина.
По това време служителите на Нормативно-изследователско бюро (НИБ) – база Горско стопанство Велинград, трябваше да участват в курс в Стара Загора. От Главно управление по горите към МС последва заповед служителите на НИБ да се приберат във Велинград поради природното бедствие.
НИБ – база ГС Велинград се състоеше от трима сътрудници: инж. Тодор Генов – началник и техник-лесвъдите Борис Линчев и Симеон Симеонов. Когато пристигнахме в Селище, тук вече бяха дошли почти всички служби на ГУГ при МС начело с проф. Мако Даков. Тук бяха ръководството на Окръжната дирекция на горите Пазарджик начело с инж. Янко Узунов. Председателят на МС на НРБ Антон Югов беше дошъл да се запознае с обстановката. Преодоляването на последствията от ветровала беше станало държавен въпрос.
Какво се искаше от нас като НИБ? След проведено съвещание бе назначена комисия с председател инж. Борис Костов – началник отдел ТРЗ и членове инж. Тодор Генов, началник на НИБ, инж. Мехмед Ибраимов и Петър Папанов – представители на ГС Селище, Борис Линчев и Симеон Симеонов. Задачата беше да се обходят ветровалните обекти, да се определят условно факторите, които ще утежнят сечта и първичната обработка на падналата ветровална маса. При обхождането се установи, че един от най-важните нормообразуващи фактори ще бъде начинът на разположение на падналите дървета. Обикновено всички смърчови дървета бяха изскубнати с корените, като част от тях бяха паднали в една посока, а друга части бяха кръстосани като клада. От тези паднали в една посока на стръмни терени бяха с върховете надоли по склона, което допълнително затрудняваше отрязването на пъна от стъблата. Налагаше се предварително подпиране на корена, за да не затисне работниците. Бялоборовите насаждения бяха пречупени на едно или повече места. Всички тези утежняващи условия на трусд трябваше да се докажат.
Комисията предложи в кратки срокове да се проведат необходимите нормативни наблюдения, като снимка на работния ден, хронометража и фотохронометража. Нормативните наблюдения се проведоха главно в ГС Селище и ГС Беглика. Всички ТРЗ-та от Пазарджишкия регион бяха командировани в ГС Селище и под ръководството на НИБ – база ГС Велинград в продължение на 2 седмици се проведоха оптималния брой наблюдения. Ето имената на някои от участниците в събирането на тази информация: Петър Папанов, ГС Селище; Георги Трендафилов, ГС Ракитово; Тодор Денизев, ГС Чехльово; Димитър Вачев, ГС Пещера; Ангел Чолаков, ГС Батак; Георги Кожухаров, ГС Панагюрище; Иван Грозданов, ГС Белово; Елена Пепечкова, ГС Пазарджик, Здравка Качова, ГС Велинград.
След обработка и анализ на информацията НИБ – база ГС Велинград излезе с проект за временна норма и разценка за 1 куб.м. обработена дървесина при тези необичайни условия на труд. Неразделна част от работната група беше инж. Борислав Костов, н-к отдел ТРЗ на ОУГ – Пазарджик. Проектът за временни нопрми и разценки бе обсъден с ръководството на ГС Селище, с участието на инж. Мария Атанасова и инж. . Костов. На това съвещание се реши, за да се стимулират работниците за по-бързо усвояване на ветровалната маса, да се въведе прогресивно-премиалната система на заплащане. За да обхванем повече работници, се разделихме на групи по двама. На мен се падна да обхождамме обектите с инж. Мехмед Ибраимов. Имаше много спорове, работниците обикновено искат повече пари. Но с помощта на убеждението и авторитета на инж. Ибраимов се съгласяваха с предложените норми и разценки. След 3 месеца се установи, че въпреки краткото време за разработване на нормите, същите отговарят и отразяват действителните условия на труд.
Ние бяхме настанени на втоя етаж във вилата на ГС Селище, така че бяхме свидетели на цялата организация за борба с природната стихия. Постоянно пристигаха работници, палатки, легла, завивки и др. Сред масата хора бяха началникът на Старозагорската дирекция на горите инж. Марин Николов в лесовъдска униформа, инж. Гатю Гатев, н-к ТРЗ в Габровската дирекция на горите, водач на група секачи от Габровския край. Лесоустройствена група от Агролеспроект начело с инж. д-р Желяко Георгиев извършваха картиране на ветровалните площи, за да установят обема на повалената дървестна маса.
Ходът на ветровалната стихия започва от ГС Вищерица, преминава през западната част на ГС Селище, в местността Кара тепе навллиза в югоизточната част на ГС Чехльово. Тук среща родопските възвишения Малка и Голяма Сютка, където стихията се разделя на два ръкава. Десният ръкав навлиза в ГС Беглика, продължава през горските стопанства Борово и Михалково, за да спре на връх Голям Персенк, на границата с ГС Хвойна, общо около 70 км. Левият ръкав започва от северо-източната част на ГС Чехльово, закача малко от югоизточната част на ГС Велинград и нализа в ГС Ракитово, където пораженията са повече и там завършва своята разрушителна дейност. След срещата с Малка и Голяма Сютка силата на урагана значително намалява и пораженията са по-малки.
Резултатите след прибирането на ветровалната маса в продължение на 3 години са общо 31 934 покразени декара и 792 875 кубика добита маса.
Колегите от Лесозащитна станция – Пловдив начело с инж. Тодор Чернев разработиха противопожарни планове и по тяхна препоръка беше изградена система от противопожарни кули с постоянно дежурство.
Благодарение на инж. Иван Шаламанов, зам.-директор на ГС Селище, всички ветровални площи бяха почистени след сечта, залесени и опазени от болести, вредители и пожари. По време на ветровала с директор на ГС селище беше Илия Кадинов, който не беше специалист лесовъд, а политическо лице. Справи се отлично с последствията от ветровала, благодарение на опита като директор на ГПС Чепино. Негов гл. инженер беше Филип Суганов. В ГС Чехльово директор беше Стоимен Клисарски, а гл. инженер Илия Кулаксъзов. В ГС Ракитово директор беше Никола Райков, а гл. инженер Христо Сотиров. В ГС Велинград директор по време на ветровала беше инж. Иван Цаков, а гл. инженер Стоян Гагов, а в ГС Беглика директор инж. Стефан Попов и гл. инженер Кочев.
По време на ветровала административната сграда на ГС Селище беше в един от блоковете по пътя за Сърница. Сегашната сграда на администрацията беше болнично заведение.
Тези спомени са написани за следващите поколения горски деятели. Да знаят и помнят, че могат да победят природните стихии, когато обичаме гората.
Симеон Симеонов
(Със съкращения)
По това време служителите на Нормативно-изследователско бюро (НИБ) – база Горско стопанство Велинград, трябваше да участват в курс в Стара Загора. От Главно управление по горите към МС последва заповед служителите на НИБ да се приберат във Велинград поради природното бедствие.
НИБ – база ГС Велинград се състоеше от трима сътрудници: инж. Тодор Генов – началник и техник-лесвъдите Борис Линчев и Симеон Симеонов. Когато пристигнахме в Селище, тук вече бяха дошли почти всички служби на ГУГ при МС начело с проф. Мако Даков. Тук бяха ръководството на Окръжната дирекция на горите Пазарджик начело с инж. Янко Узунов. Председателят на МС на НРБ Антон Югов беше дошъл да се запознае с обстановката. Преодоляването на последствията от ветровала беше станало държавен въпрос.
Какво се искаше от нас като НИБ? След проведено съвещание бе назначена комисия с председател инж. Борис Костов – началник отдел ТРЗ и членове инж. Тодор Генов, началник на НИБ, инж. Мехмед Ибраимов и Петър Папанов – представители на ГС Селище, Борис Линчев и Симеон Симеонов. Задачата беше да се обходят ветровалните обекти, да се определят условно факторите, които ще утежнят сечта и първичната обработка на падналата ветровална маса. При обхождането се установи, че един от най-важните нормообразуващи фактори ще бъде начинът на разположение на падналите дървета. Обикновено всички смърчови дървета бяха изскубнати с корените, като част от тях бяха паднали в една посока, а друга части бяха кръстосани като клада. От тези паднали в една посока на стръмни терени бяха с върховете надоли по склона, което допълнително затрудняваше отрязването на пъна от стъблата. Налагаше се предварително подпиране на корена, за да не затисне работниците. Бялоборовите насаждения бяха пречупени на едно или повече места. Всички тези утежняващи условия на трусд трябваше да се докажат.
Комисията предложи в кратки срокове да се проведат необходимите нормативни наблюдения, като снимка на работния ден, хронометража и фотохронометража. Нормативните наблюдения се проведоха главно в ГС Селище и ГС Беглика. Всички ТРЗ-та от Пазарджишкия регион бяха командировани в ГС Селище и под ръководството на НИБ – база ГС Велинград в продължение на 2 седмици се проведоха оптималния брой наблюдения. Ето имената на някои от участниците в събирането на тази информация: Петър Папанов, ГС Селище; Георги Трендафилов, ГС Ракитово; Тодор Денизев, ГС Чехльово; Димитър Вачев, ГС Пещера; Ангел Чолаков, ГС Батак; Георги Кожухаров, ГС Панагюрище; Иван Грозданов, ГС Белово; Елена Пепечкова, ГС Пазарджик, Здравка Качова, ГС Велинград.
След обработка и анализ на информацията НИБ – база ГС Велинград излезе с проект за временна норма и разценка за 1 куб.м. обработена дървесина при тези необичайни условия на труд. Неразделна част от работната група беше инж. Борислав Костов, н-к отдел ТРЗ на ОУГ – Пазарджик. Проектът за временни нопрми и разценки бе обсъден с ръководството на ГС Селище, с участието на инж. Мария Атанасова и инж. . Костов. На това съвещание се реши, за да се стимулират работниците за по-бързо усвояване на ветровалната маса, да се въведе прогресивно-премиалната система на заплащане. За да обхванем повече работници, се разделихме на групи по двама. На мен се падна да обхождамме обектите с инж. Мехмед Ибраимов. Имаше много спорове, работниците обикновено искат повече пари. Но с помощта на убеждението и авторитета на инж. Ибраимов се съгласяваха с предложените норми и разценки. След 3 месеца се установи, че въпреки краткото време за разработване на нормите, същите отговарят и отразяват действителните условия на труд.
Ние бяхме настанени на втоя етаж във вилата на ГС Селище, така че бяхме свидетели на цялата организация за борба с природната стихия. Постоянно пристигаха работници, палатки, легла, завивки и др. Сред масата хора бяха началникът на Старозагорската дирекция на горите инж. Марин Николов в лесовъдска униформа, инж. Гатю Гатев, н-к ТРЗ в Габровската дирекция на горите, водач на група секачи от Габровския край. Лесоустройствена група от Агролеспроект начело с инж. д-р Желяко Георгиев извършваха картиране на ветровалните площи, за да установят обема на повалената дървестна маса.
Ходът на ветровалната стихия започва от ГС Вищерица, преминава през западната част на ГС Селище, в местността Кара тепе навллиза в югоизточната част на ГС Чехльово. Тук среща родопските възвишения Малка и Голяма Сютка, където стихията се разделя на два ръкава. Десният ръкав навлиза в ГС Беглика, продължава през горските стопанства Борово и Михалково, за да спре на връх Голям Персенк, на границата с ГС Хвойна, общо около 70 км. Левият ръкав започва от северо-източната част на ГС Чехльово, закача малко от югоизточната част на ГС Велинград и нализа в ГС Ракитово, където пораженията са повече и там завършва своята разрушителна дейност. След срещата с Малка и Голяма Сютка силата на урагана значително намалява и пораженията са по-малки.
Резултатите след прибирането на ветровалната маса в продължение на 3 години са общо 31 934 покразени декара и 792 875 кубика добита маса.
Колегите от Лесозащитна станция – Пловдив начело с инж. Тодор Чернев разработиха противопожарни планове и по тяхна препоръка беше изградена система от противопожарни кули с постоянно дежурство.
Благодарение на инж. Иван Шаламанов, зам.-директор на ГС Селище, всички ветровални площи бяха почистени след сечта, залесени и опазени от болести, вредители и пожари. По време на ветровала с директор на ГС селище беше Илия Кадинов, който не беше специалист лесовъд, а политическо лице. Справи се отлично с последствията от ветровала, благодарение на опита като директор на ГПС Чепино. Негов гл. инженер беше Филип Суганов. В ГС Чехльово директор беше Стоимен Клисарски, а гл. инженер Илия Кулаксъзов. В ГС Ракитово директор беше Никола Райков, а гл. инженер Христо Сотиров. В ГС Велинград директор по време на ветровала беше инж. Иван Цаков, а гл. инженер Стоян Гагов, а в ГС Беглика директор инж. Стефан Попов и гл. инженер Кочев.
По време на ветровала административната сграда на ГС Селище беше в един от блоковете по пътя за Сърница. Сегашната сграда на администрацията беше болнично заведение.
Тези спомени са написани за следващите поколения горски деятели. Да знаят и помнят, че могат да победят природните стихии, когато обичаме гората.
Симеон Симеонов
(Със съкращения)
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023