

Не се ставаше лесно артист, трябваше да си човек на по-голям човек
Публикувано на 08 Nov 2005 09:40
Наближава честването на 100 години от първото театрално представление в Лъджене през 1905 година.
Навремето преди 9 септември 1944 г. един каменски големец летувал на Кладова. Навъртели се вечер край огъня каменчани и го питат: “Бай Гьоро, ти се как си по големство в София? Царат, па...?”. “Царат, двоица-троица, па ес”, отговаря големецът.
Та и мойто ветеранство в театъра е горе-долу така: Лилия Захова, Севда Кадинова, Мечев, Чипев, па аз. (Другите знайни и по-малко знайни артисти-покойници Бог да ги прости и вечна им памет!). Не се ставаше лесно артист през 60-те години, трябваше да си човек на някой по-голям човек и този човек за мен беше Димитър Макавеев. Той от естрадата, на която беше режисьор, ме заведе в театъра: “Бай Георги, ето това момче там за партизанската роля”. Георги Попов, режисьор тогава, ме поглежда през очилата: “А-ха, да седне да слуша първата репетиция”. Бях само послушник, на втората репетиция ми даде да чета реплики от ролята - изглежда му харесах за тая роля, партизанската.
На третата репетиция: Петко Чилев репетира главната роля (въпреки че е бил “трудовак”, от Гражданската отбрана в Бошуля го взимат да го обучават как да защитава Колофонния завод, ако ни нападне НАТО).
“Я там, онова Семерджиевото, да чете на Чилев ролята!”. Това е все едно да караш ски с Иван Лебанов! Не само я четох, но за два дни научих. След 3-4 дни Чилев си дойде - изпъдили го, “трудовак” какво ти разбира, противонатовата защита това да не е театър! Чилев дойде, Ристето си ойде - пак послушник. На другия ден бай Георги почина - поклон!
Започна се с “Островът на Афродита”, постановка на Минка Попова. Тя ръководи състава десетина години, Георги Пашов пое състава след 1971-72 г. През това време бяха навлезли нови театрални сили: Никола Родин, Иван Църцаров, Стефан Сестримски, Атанас Георгиев, Борис Караилиев, Алексей Нечтайлов. По времето на Пашов през 80-те години изгря открития от Чилев Цветан Котев - голяма театрална звезда.
“Мечев, Чипев и Цветан -
играеш ли с тях няма проблеми,
те за главни роли са родени!”
Смятам, че велинградската публика няма да забрави уважаваните артисти Б. Макавеев и Л. Захова в “Монсерат”, Б. Караилиев в “Златната рибка”, Ат. Георгиев, Хр. Божков, сестри Яневи в “Чер хайвер и леща”, Стела Начева в “Министершата”, Милош Арабаджиев и Васка Вардева (Семерджиева) в постановката на “Хамлет в Долно Туткаво”. През театралния колектив преминаха и много професионални режисьори: Петър Кючюков, Борис Арабов, Васил Спасов, Георги Балабанов, Пламен Карталов, Йосиф Венков. По-дълга диря остави Веско Ковачев, дълги години като художник и не малко като режисьор. През неговото време в театралния колектив се вляха много млади изпълнители, които вече под вещото режисиране на Мариус Донкин постигнаха големи върхове: Гергана Попова, Росица Паунова, Павел Гайдев, Атанас Гушевилов, Нина Кьосова в “Хотел между два свята”. Цветан Котев получи първа награда за мъжка роля на фестивала в Каварна. “Еверест” за колектива беше в Тополовград през 2002 г., когато с пиесата “Небе без покрив” се спечелиха всички първи места от Росица Паунова и Павел Гайдев, дебют направиха Нушка Ачева и Боги Велева. Още ми блажи на устата вкусът на агнешкото чеверме и руйното червено вино, изпито по случай наградата. В навечерието на стогодишнината колективът ще зарадва с нова постановка под режисурата на Мариус Донкин. Заповядайте на театър - минаха сто години, но изкуството е вечно!
Христо Семерджиев
Навремето преди 9 септември 1944 г. един каменски големец летувал на Кладова. Навъртели се вечер край огъня каменчани и го питат: “Бай Гьоро, ти се как си по големство в София? Царат, па...?”. “Царат, двоица-троица, па ес”, отговаря големецът.
Та и мойто ветеранство в театъра е горе-долу така: Лилия Захова, Севда Кадинова, Мечев, Чипев, па аз. (Другите знайни и по-малко знайни артисти-покойници Бог да ги прости и вечна им памет!). Не се ставаше лесно артист през 60-те години, трябваше да си човек на някой по-голям човек и този човек за мен беше Димитър Макавеев. Той от естрадата, на която беше режисьор, ме заведе в театъра: “Бай Георги, ето това момче там за партизанската роля”. Георги Попов, режисьор тогава, ме поглежда през очилата: “А-ха, да седне да слуша първата репетиция”. Бях само послушник, на втората репетиция ми даде да чета реплики от ролята - изглежда му харесах за тая роля, партизанската.
На третата репетиция: Петко Чилев репетира главната роля (въпреки че е бил “трудовак”, от Гражданската отбрана в Бошуля го взимат да го обучават как да защитава Колофонния завод, ако ни нападне НАТО).
“Я там, онова Семерджиевото, да чете на Чилев ролята!”. Това е все едно да караш ски с Иван Лебанов! Не само я четох, но за два дни научих. След 3-4 дни Чилев си дойде - изпъдили го, “трудовак” какво ти разбира, противонатовата защита това да не е театър! Чилев дойде, Ристето си ойде - пак послушник. На другия ден бай Георги почина - поклон!
Започна се с “Островът на Афродита”, постановка на Минка Попова. Тя ръководи състава десетина години, Георги Пашов пое състава след 1971-72 г. През това време бяха навлезли нови театрални сили: Никола Родин, Иван Църцаров, Стефан Сестримски, Атанас Георгиев, Борис Караилиев, Алексей Нечтайлов. По времето на Пашов през 80-те години изгря открития от Чилев Цветан Котев - голяма театрална звезда.
“Мечев, Чипев и Цветан -
играеш ли с тях няма проблеми,
те за главни роли са родени!”
Смятам, че велинградската публика няма да забрави уважаваните артисти Б. Макавеев и Л. Захова в “Монсерат”, Б. Караилиев в “Златната рибка”, Ат. Георгиев, Хр. Божков, сестри Яневи в “Чер хайвер и леща”, Стела Начева в “Министершата”, Милош Арабаджиев и Васка Вардева (Семерджиева) в постановката на “Хамлет в Долно Туткаво”. През театралния колектив преминаха и много професионални режисьори: Петър Кючюков, Борис Арабов, Васил Спасов, Георги Балабанов, Пламен Карталов, Йосиф Венков. По-дълга диря остави Веско Ковачев, дълги години като художник и не малко като режисьор. През неговото време в театралния колектив се вляха много млади изпълнители, които вече под вещото режисиране на Мариус Донкин постигнаха големи върхове: Гергана Попова, Росица Паунова, Павел Гайдев, Атанас Гушевилов, Нина Кьосова в “Хотел между два свята”. Цветан Котев получи първа награда за мъжка роля на фестивала в Каварна. “Еверест” за колектива беше в Тополовград през 2002 г., когато с пиесата “Небе без покрив” се спечелиха всички първи места от Росица Паунова и Павел Гайдев, дебют направиха Нушка Ачева и Боги Велева. Още ми блажи на устата вкусът на агнешкото чеверме и руйното червено вино, изпито по случай наградата. В навечерието на стогодишнината колективът ще зарадва с нова постановка под режисурата на Мариус Донкин. Заповядайте на театър - минаха сто години, но изкуството е вечно!
Христо Семерджиев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023