

125 години църквата в Лъджене чества Голяма Богородица
Публикувано на 10 Aug 2021 09:10
На 15 август църквата в Лъджене ще отбележи своя храмов празник – Успение на Пресвета Богородица. Храмът носи това име от годината на своето създаване 1896. Вече 125 години църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е духовен център на Лъджене и на Велинград, а големият празник и юбилеят са повод да припомним моменти от нейната история. Данните са от Летописната книга на църквата и през 2016 г. бяха обобщени в две статии във вестник „Темпо“ от Веска Божкова:
1896 година: През зимата, на заседание на Общинския съвет в село Лъджене, е взето решение през лятото на същата година да се построи православен храм. Избрана е комисия с председател свещеника Георги Баев, който се е преселил от Якоруда в Лъджене през 1892 г. Инициатори за построяването на църква наред с Георги Баев са кметът на селото Георги Благов-Бакърджията, Иван Т. Масларов, Стою Докумов и Илия Калъчев.
Строителството започва през август 1896 г., а до есента църквата е покрита. Планът е изработен от архитект Емануил Лупос от Пловдив, който през 1894-95 г. е участвал и в изготвянето на плана на село Лъджене. Строителите са Илия Калинков и зет му Апостол от село Скребатно, Неврокопско (Гоце Делчев). Тухлите за храма са приготвени от Иван Стоянов от Пазарджик. Камъните и плочите са извадени от Георги Симеонов и сина му Иван Похлупков от Гулийна баня. Варта е закупена от Петко Пипев от Каменица. Дървеният материал е даден без такса от общинската гора. Материалите са извозени безплатно от общинските съветници Юсуф Дивов, Юсеин Шольов и Юсеин Потурнаков.
Според спомените на Георги Ив. Масларов, църквата е построена на място, което носи името „Черковището“, защото според преданията там е имало храм.
1897 година: През есента на 1897 г. църквата е окончателно завършена. През зимата на 1896-97 г. майсторът-резбар Йосиф от Костур, Вардарска Македония и калфата му Яне Марангозов от Пловдив приготвят иконостаса. Иконите са изписани от Симеон Молеров от Банско - един от видните представители на Банската художествена школа, който заедно с баща си рисува стенописите и ктиторските портрети в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“, както и в параклисите ? „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“. Дело на Симеон Молеров са иконите в църквата „Света Троица“ в Банско, както и иконите в църквата „Сретение Господне“ в село Добърско (около 1860 година), смятани за негови върхови постижения. Зографът рисува икони в църквите в в село Елешница, в Бачево, Игралище, в Солун и в манастири на Атон, включително в Зографския манастир.
Мазилката и покриването на камбанарията на църквата в Лъджене правят Васил Мицов и Лазар Василев от София. За довършването на църквата и разплащането с майсторите е взет заем от 2 5000 лева от Костадин Хаджи Калчев от Пловдив. Заемът трябвало да се изплати за 2 години, но лъдженчани го изплащат по-рано.
В основния камък на църквата, в стъклено шише, са поставени монети и написан от Стою Докумов и Атанас Зидаров Възпоменателен акт.
Първата венчавка в новия храм е с дата 17 януари 1899 г.
1900 година: На 5 юли до Пловдивския митрополит е изпратена покана за освещаване на новопостроения храм „Успение на Пресвета Богородица“ в село Лъджене. Поканата е подписана от кмета Никола Бояджиев, първия свещеник на църквата Георги Баев и църковните настоятели Стою Докумов, Ангел Иванов, Петър Чорбов, Иван Масларов и Илия Попов. На 30 юли 1900 г. , в присъствието на много хора, Негово Преосвещенство епископ Антив освещава църквата в село Лъджене.
1927 година: На 21 май енорийският свещеник Филип Паунов от село Садовик, Брезнишко, който наследява излезлия в пенсия Георги Баев, е ръкоположен от Пловдивския митрополит Максим за дякон, а на 4 юли – за свещеник. През 1970 г. Филип Паунов е отличен с „Нагръден кръст“ за „безупречна и предана служба на църквата в продължение на 48 години“. Свещеник в църквата в продължение на дълги години е и неговият син Васил Паунов.
1976 година: На 19 септември във Велинград идва Българският патриарх Максим. Задено с Пловдивския митрополит Варлаам, Сливенския митрополит Никодим, Старозагорския митрополит Панкратий и Видинския митрополит Филарет отслужват тържествена литургия за 80-годишнината на църквата. Същия ден е осветена и почивната станция „Дом на свещеника“ във Велинград. 1977 година: При голямото земетресение на 3 ноември сградата на църквата е повредена: пропукана е камбанарията, а кръстът е паднал на земята.
1986 година: От ноември Летописната книга започва да води иконом Иван Чалъмов, родом от село Лозен, който от 1989 г. е председател на храма. След промените през 1989 г. и създаването на двата Синода, църквите в Чепинското корито преминават към алтернативния Синод начело с митрополит Пимен. През декември 2000 г. тържествено са отбелязани 100 години от освещаването на църквата, която е ремонтирана.
През май 2001 г. църковните настоятелства и енорийските свещеници от Чепинско взимат решение, в името на единението на Българската православна църква, да се върнат на разпореждане на Светата Пловдивска митрополия начело с митрополит Арсений. На 22 май 2001 г. в благодарствен молебен в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ във Велинград участва княгиня Мария-Луиза, дъщеря на цар Борис II.
2015 година: На 13 август, в навечерието на празника Голяма Богородица, стотици вярващи посрещнаха пред църквата в Лъджене чудотворната икона на Света Богородица “Златната ябълка”. Иконата от храма в Горни Воден бе донесена от Негово преосвещенство Арсений - Знеполски епископ и викарий на Негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Чудотворната икона „Златната ябълка“ бе изложена за поклонение в църквата в Лъджене и през 2010 година.
На 15 август камбаните на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ във Велинград отново ще бият празнично, а храмът се готви и тази година да посрещне много вярващи и да раздаде традиционния курбан за здраве.
Темпо
1896 година: През зимата, на заседание на Общинския съвет в село Лъджене, е взето решение през лятото на същата година да се построи православен храм. Избрана е комисия с председател свещеника Георги Баев, който се е преселил от Якоруда в Лъджене през 1892 г. Инициатори за построяването на църква наред с Георги Баев са кметът на селото Георги Благов-Бакърджията, Иван Т. Масларов, Стою Докумов и Илия Калъчев.
Строителството започва през август 1896 г., а до есента църквата е покрита. Планът е изработен от архитект Емануил Лупос от Пловдив, който през 1894-95 г. е участвал и в изготвянето на плана на село Лъджене. Строителите са Илия Калинков и зет му Апостол от село Скребатно, Неврокопско (Гоце Делчев). Тухлите за храма са приготвени от Иван Стоянов от Пазарджик. Камъните и плочите са извадени от Георги Симеонов и сина му Иван Похлупков от Гулийна баня. Варта е закупена от Петко Пипев от Каменица. Дървеният материал е даден без такса от общинската гора. Материалите са извозени безплатно от общинските съветници Юсуф Дивов, Юсеин Шольов и Юсеин Потурнаков.
Според спомените на Георги Ив. Масларов, църквата е построена на място, което носи името „Черковището“, защото според преданията там е имало храм.
1897 година: През есента на 1897 г. църквата е окончателно завършена. През зимата на 1896-97 г. майсторът-резбар Йосиф от Костур, Вардарска Македония и калфата му Яне Марангозов от Пловдив приготвят иконостаса. Иконите са изписани от Симеон Молеров от Банско - един от видните представители на Банската художествена школа, който заедно с баща си рисува стенописите и ктиторските портрети в главната църква на Рилския манастир „Рождество Богородично“, както и в параклисите ? „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“. Дело на Симеон Молеров са иконите в църквата „Света Троица“ в Банско, както и иконите в църквата „Сретение Господне“ в село Добърско (около 1860 година), смятани за негови върхови постижения. Зографът рисува икони в църквите в в село Елешница, в Бачево, Игралище, в Солун и в манастири на Атон, включително в Зографския манастир.
Мазилката и покриването на камбанарията на църквата в Лъджене правят Васил Мицов и Лазар Василев от София. За довършването на църквата и разплащането с майсторите е взет заем от 2 5000 лева от Костадин Хаджи Калчев от Пловдив. Заемът трябвало да се изплати за 2 години, но лъдженчани го изплащат по-рано.
В основния камък на църквата, в стъклено шише, са поставени монети и написан от Стою Докумов и Атанас Зидаров Възпоменателен акт.
Първата венчавка в новия храм е с дата 17 януари 1899 г.
1900 година: На 5 юли до Пловдивския митрополит е изпратена покана за освещаване на новопостроения храм „Успение на Пресвета Богородица“ в село Лъджене. Поканата е подписана от кмета Никола Бояджиев, първия свещеник на църквата Георги Баев и църковните настоятели Стою Докумов, Ангел Иванов, Петър Чорбов, Иван Масларов и Илия Попов. На 30 юли 1900 г. , в присъствието на много хора, Негово Преосвещенство епископ Антив освещава църквата в село Лъджене.
1927 година: На 21 май енорийският свещеник Филип Паунов от село Садовик, Брезнишко, който наследява излезлия в пенсия Георги Баев, е ръкоположен от Пловдивския митрополит Максим за дякон, а на 4 юли – за свещеник. През 1970 г. Филип Паунов е отличен с „Нагръден кръст“ за „безупречна и предана служба на църквата в продължение на 48 години“. Свещеник в църквата в продължение на дълги години е и неговият син Васил Паунов.
1976 година: На 19 септември във Велинград идва Българският патриарх Максим. Задено с Пловдивския митрополит Варлаам, Сливенския митрополит Никодим, Старозагорския митрополит Панкратий и Видинския митрополит Филарет отслужват тържествена литургия за 80-годишнината на църквата. Същия ден е осветена и почивната станция „Дом на свещеника“ във Велинград. 1977 година: При голямото земетресение на 3 ноември сградата на църквата е повредена: пропукана е камбанарията, а кръстът е паднал на земята.
1986 година: От ноември Летописната книга започва да води иконом Иван Чалъмов, родом от село Лозен, който от 1989 г. е председател на храма. След промените през 1989 г. и създаването на двата Синода, църквите в Чепинското корито преминават към алтернативния Синод начело с митрополит Пимен. През декември 2000 г. тържествено са отбелязани 100 години от освещаването на църквата, която е ремонтирана.
През май 2001 г. църковните настоятелства и енорийските свещеници от Чепинско взимат решение, в името на единението на Българската православна църква, да се върнат на разпореждане на Светата Пловдивска митрополия начело с митрополит Арсений. На 22 май 2001 г. в благодарствен молебен в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ във Велинград участва княгиня Мария-Луиза, дъщеря на цар Борис II.
2015 година: На 13 август, в навечерието на празника Голяма Богородица, стотици вярващи посрещнаха пред църквата в Лъджене чудотворната икона на Света Богородица “Златната ябълка”. Иконата от храма в Горни Воден бе донесена от Негово преосвещенство Арсений - Знеполски епископ и викарий на Негово високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Чудотворната икона „Златната ябълка“ бе изложена за поклонение в църквата в Лъджене и през 2010 година.
На 15 август камбаните на църквата „Успение на Пресвета Богородица“ във Велинград отново ще бият празнично, а храмът се готви и тази година да посрещне много вярващи и да раздаде традиционния курбан за здраве.
Темпо
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023