

Бригадири
Публикувано на 12 Oct 2021 08:55
Тази година се навършват 75 години от обявяване на Бригадирското движение в България. Първата бригада тръгва на 5 август 1946г., ръководена от Пенчо Кубадински (1918-1995г.) за изграждане на Прохода на републиката - Хаинбоаз. В онези дни само с кирки и лопати, с компресори и динамит разбиваха скали и канари. „Да строим живота нов!” – това беше бригадирският девиз. След няколко дни вестник „Работническо дело” излиза с голямо заглавие: „Строим за Димитров”. Министър-председателят забелязва това и веднага се разпорежда да се спре изданието: „Защо за Димитров? Ще строим за родината”. И ето новият девиз. За родината се построиха пътища, язовири, електроцентрали, гигантски заводи, нови градове. Укрепваше и се развиваше селското стопанство.
Ентусиазмът обхвана младежите в цялата страна. С истински патриотизъм и желание да се изгради новия живот, се включи и младата сила на село Корово (сега Драгиново). Помнят се имената на Мустафа Кепчелев (Чолака), Мустафа Кенанов (Бозю), Асан Бакъров (Старшината), Осман Кисимов (Таню), участвали при прокарването на далекопровода в Горнотракийската низина; Мустафа Шарков (Маню) с брат си Асан – на жп линията Перник - Волуяк; Ахмед Налбантов (Бригадира) и Асан Хаджиасанов (Топа) - на линията Самуил – Силистра. На различни обекти дадоха своя труд: Мустафа Сеферов (Бригадо), Махмуд Бекиров (Амбури), Мустафа Юруков (Шлинко), Ахмед Перчинков (Клашню), Махмуд Бунцев (Киндо). Тези момчета вградиха образите си в бригадирското движение на България. Всички те отиваха като доброволци, за да почувстват жадуваната романтика на времето. В годините на недоимък се завръщаха в селото горди, със сини работни дрехи, накичени с бригадирски емблеми.
С всяка измината година бригадирското движение се масовизираше. А през седемдесетте години на ХХ век се въведе и заплащане на труда им. Създадоха се и бригадирски бази. Наши студенти и средношколци работеха най-много в консервните комбинати „Марица” – гр. Пазарджик, „Витамина” – гр. Стамболийски, в гр. Първомай и в много кооперативни селски стопанства. А драгиновските ученици по класове дори си организираха съревнования при почистването на кооперативните блокове, събирането на картофи, сушенето на сено, скубенето на лен или низането на тютюн.
Наред с материалното стимулиране, бригадирите преди всичко изграждаха в себе си трудови навици, родолюбиви чувства, възпитаваха се в колективизъм, взаимопомощ, ред и дисциплина.
Милен Налбантов
Ентусиазмът обхвана младежите в цялата страна. С истински патриотизъм и желание да се изгради новия живот, се включи и младата сила на село Корово (сега Драгиново). Помнят се имената на Мустафа Кепчелев (Чолака), Мустафа Кенанов (Бозю), Асан Бакъров (Старшината), Осман Кисимов (Таню), участвали при прокарването на далекопровода в Горнотракийската низина; Мустафа Шарков (Маню) с брат си Асан – на жп линията Перник - Волуяк; Ахмед Налбантов (Бригадира) и Асан Хаджиасанов (Топа) - на линията Самуил – Силистра. На различни обекти дадоха своя труд: Мустафа Сеферов (Бригадо), Махмуд Бекиров (Амбури), Мустафа Юруков (Шлинко), Ахмед Перчинков (Клашню), Махмуд Бунцев (Киндо). Тези момчета вградиха образите си в бригадирското движение на България. Всички те отиваха като доброволци, за да почувстват жадуваната романтика на времето. В годините на недоимък се завръщаха в селото горди, със сини работни дрехи, накичени с бригадирски емблеми.
С всяка измината година бригадирското движение се масовизираше. А през седемдесетте години на ХХ век се въведе и заплащане на труда им. Създадоха се и бригадирски бази. Наши студенти и средношколци работеха най-много в консервните комбинати „Марица” – гр. Пазарджик, „Витамина” – гр. Стамболийски, в гр. Първомай и в много кооперативни селски стопанства. А драгиновските ученици по класове дори си организираха съревнования при почистването на кооперативните блокове, събирането на картофи, сушенето на сено, скубенето на лен или низането на тютюн.
Наред с материалното стимулиране, бригадирите преди всичко изграждаха в себе си трудови навици, родолюбиви чувства, възпитаваха се в колективизъм, взаимопомощ, ред и дисциплина.
Милен Налбантов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023