Най-високият връх в Африка се намира в Танзания, в планината Килиманджаро, където се издига на 5895 м над морското равнище първенецът Ухуру. В средата на януари 2022 г. група от България с водач Преслав Конов тръгва на експедиция за изкачването на връх Ухуру. Сред алпинистите е и велинградчанката Весела Механджийска, която е една от 23-та, които стъпват на върха и там развява знаме с герба на Велинград.
Ето какво разказа специално за вестник „Темпо‘ Весела Механджийска: „Групата беше от 28 човека от цяла България. Тръгнахме за Африка на 15.01.2022 г. Имахме един ден за почивка в гр. Аруша, а самото изкачване го започнахме на 17 януари. Целият трекинг продължи 5 дни. Самата атака на върха започна на 20 срещу 21 януари към 01:00 ч. На 21.01 към о8:30 ч. местно време първите десетина човека от групата стигнахме до върха Ухуру на 5895 м. Благодарение на страхотната организация от страна на „Адвенчър Тийм – България“ и „Килиманджаро брадърс“ 23 души от групата успяхме да изкачим най-високия връх в Африка. За тази експедиция имахме над 60 човека местни жители, които носеха част от багажа ни, палатки, храна, сред тях имаше готвачи и местни лицензирани планински водачи. Според местното законодателство един носач няма право да носи повече от 15 кг багаж. Така те осигуряват повече работни места, тъй като в този район планината Килиманджаро е основният източник на доходи за местното население. Това преживяване в Африка ме накара да осъзная колко трябва да сме благодарни за всичко. Животът там е напълно различен, много от хората живеят в къщи от кал и съчки без ток, вода или каквито и да е удобства. А в същото време това са най-усмихнатите, щастливи и добронамерени хора, които съм срещала!
Всеки ден в планината беше различен. Първият ден преходът ни беше сред дъждовните гори на Килиманджаро. Пътят до първия ни лагер на Machane camp беше на височина 2835 м. и до него стигнахме за около 5 часа. За вечеря ни чакаше топла супа от краставици, която се оказа много вкусна. На следващия ден продължихме към Shira cave camp на 3750 м. надморска височина. Преходът ни продължи около 6-7 часа, като излязохме от гората и ходихме в район с ниски растителност. Времето беше ужасно, с вятър над 70 км/ч. Температурата беше около -15 градуса и това попречи на част от групата да стигнат до върха.“
Ето и подробната хронология на цялата експедиция за изкачването на Ухуру.
„28 човека се събрахме в Аруша, Танзания, на 16 януари сутринта. 4 човека тръгнаха още на 10-ти, за да се включат в сафарита в парковете Серенгети и Нгоронго. Още 4-ма отпътуваха за Африка на 14-ти. Основната група тръгнахме на 15-ти сутрита. На летището в Амстердам прихванахме още една нинджа, идваща от Мюнхен, а последният участник от групата пристигна в хотела на 16.01. сутринта.
На 17 януари с песен на уста и съпроводени от няколко маймуни тръгнахме към голямата цел. KLM не изневериха на традицията и този път и пак бяха затрили един багаж. Организирахме една бърза SMS кампания и събрахме кой блузи, кой гащи, чорапи и т.н. на нуждаещите се (а те двама и сложили общия багаж за планината в един дъфъл).
Първите 2 дни преминаха съвсем обичайно. 6-8 часови трекчета, весели и все още свежи физиономии и много надъхани за върха нинджи. Липсващият багаж, след много стройна организация, беше донесен на Лагер 2 около 07:00 ч. сутринта.
На третия ден поехме на аклиматизационно изкачване към Лава Тауър. Небеличките момчета, които носеха палатките за хранене явно бяха пропуснали инструктажа и... отпердашили директно за Баранко камп. Така се озовахме на 4600 м, с планове за обяд, но без ресторант. Няма грижи, - бърза импровизация, опънахме масите навън и направихме най-високияя обяд на открито под африканското небе.
До пристигането ни на атакуващия лагер Барафу всичко беше по план. На Барафу, часове преди тръгването ни към върха, дойде и първата по-сериозна ситуация. Ежедневно измервахме и записвахме сатурацията (следене нивото на кислород в кръвта, като за нормално се смята над 95%) на всеки един от участниците. В групата бяхме взели и български лекар - ортопед с богат височинен опит (Монблан, Елбрус, Арарат, Ленин до 6600 и др.) и още един лекар, участник в групата. Още не бяхме започнали измерването на участниците, когато в общата палатка се появи Дани. Отпаднал, с хрипове и храчки под формата на пяна. Сериозни признаци на височинна болест. Измерихме сатурацията – 75%. Много тревожни стойности на 4800 метра. Реагирахме незабавно - бутилка кислород, докторът постави инжекция с дексаметазон и незабавно беше организирана евакуацията му от планината. Слизането на Дани започна към 20:00 ч., първо до лагер Милениум на 3800 м, а рано на следващия ден до изхода от планината и после към Моши. В момента е повече от добре и с нетърпение очаква да се включи в празненствата.
Останахме 27, които щяхме да тръгнем към върха (от атакуващия лагер на 4800 м) около полунощ. За да имаме равни шансове да стъпим заедно на върха разделихме групата на две. В първата група бяха 10 човека, които бяха с една идея по-бавно темпо от останалите. Те тръгнаха към върха в 00:10 ч. местно време. Втората група, 17 човека, тръгнахме 40 минути след тях, около 00:50 ч. Първоначалният замисъл беше да ги настигнем около Стела пойнт (5756 м). Настигнахме ги и ги задминахме доста по-рано, около 5500 м. Времето никак не беше с нас. Гъста мъгла, сняг на около 5600 м. и брутален вятър на Стела пойнт. Един от участниците от водещата група преустанови изкачването си на около 5600 м.
Първите 16 човека достигнахме до върха в 09:25 ч. местно време (08:25 ч. българско) В рамките на следващия 1 час до върха достигнаха и 7 човека от останалата група.
В заключение: 23 българи на Килиманджаро, връх Ухуру 5895 метра, 3 до Стела пойнт (5756 м), един преустановил на около 5600 м. и един до атакуващ лагер на 4800 м.
След няколко часово слизане около 14:00 ч. всички бяха обратно в атакуващия лагер. Починахме няколко часа и слязохме до Милениум на 3800 м. за последната нощувка в планината.
Идеята ни беше всички 28 души да изкачим връх Ухуру и по този начин неофициално да поставим световен рекорд за най-голяма група, изкачила този връх. Доколкото разбрахме за момента рекорда е 26 човека. За съжаление, само 23 успяхме да го изкачим. Но това беше само подготовка а официалният опит да подобрим рекорда за изкачване, който ще направим през 2023 г. с група от 50 човека българи.“
Темпо