

Кратка история на ДАП - Велинград
Публикувано на 28 Jun 2022 09:56
Продължение от бр. 25
На 29 юни 2022 г. инициативен комитет организира среща на работилите в ДАП - Велинград, която ще се проведе от 12.30 часа в ресторант „Чинарите“, куверт 20 лева. Желаещите да участват в срещата могат да потвърдят на телефони: 0895 893334 - Никола Делиев, 0888 970066 - Петър Кадинов и 0887 506655 - Румен Цокин.
Записал съм от спомени на бивши шофьори, които след изпълнението на заложените за деня курсове с трупи е трябвало да направят по един курс камъни от Лепеница. Под асфалта на двата гаража има наредена основа – калдъръм (20 см. плътно нареден ломен камък). И това е ставало през ден в продължение на 3 месеца. Всеки е имал съзнанието, че превозвайки тези камъни, след време ще гарира своя автомобил на асфалтова площадка. В тези години се е работило и в събота. Имало е един почивен ден – неделя. Очевидци са споделяли, че всяка неделя по 50-60 шофьори са идвали в гаража, без да има за това заповед за по няколко часа, за да стегнат своя товарен автомобил за работа през следващата седмица. Какъв ентусиазъм!?
През 1966/68 г. началник е Захари Доксинов. През тези години Тодор Попов работи на строеж в Тунис. Той е един от синовете на Георги Попов (Звера). Колоритна личност в Лъджене. Преди 09.09.1944 г. двамата братя имат частен магазин за ел. материали и радиопарати. Секретар на нелегалната организация на БРП (комунисти) в с. Лъджене. Активен член на театралната трупа към читалището в Лъджене. Артист и постановчик на театрални представления. Тодор Попов ръководи обект, изграждан от български строители. През 1969 г. е назначен за началник на новооткрития в Пазарджик клон на „Международни превози”. По-късно е изпратен като представител на СО”Международни превози” в Техеран (Иран). След завръщането беше директор на ДАП София-окръг. След това е пълномощник на ЦК на БКП при изграждането на заводите край Радомир. След пенсионирането се завърна във Велинград. Избран е за председател на лъдженския клуб на пенсионерите. По негова инициатива се изгради Клуба на пенсионерите в двора на старата милиция. ГОЛЯМ РЪКОВОДИТЕЛ И ЧОВЕК ! ПОКЛОН!
От 1969 до 1987 г. началник е Димитър Анг. Малев.
През 1972 г. се откри новата таксиметрова станция. Подслони се в монтираната метална барака до ж. п. гара Велинград. В нея имаше стая за диспечерите, стая за шофьорите и чакалня за пътниците, чакащи таксиметровите услуги. Нейн началник е Димитър Георг. Гълев. Като диспечери работиха: Георги Малаков, Фидана Попова, Славка Кадреева, Мария Манева, Радка Халачева, Янка Главеева. В станцията работеха 25 леки коли „Жигули”, 5 броя „Волга”. Работеха 15 лекотаварни коли УАЗ, 15 броя самосвали ГАЗ-53, 5 бордови таксита „Ифа”.
През 1974 г. възникна предложението леките таксиметрови коли сутрин да приемат децата, ходещи в детските градини, от домовете им и да ги возят до входа на градините. Направи се агитация, желаещите записаха имената и адресите на децата. Направен беше график на 10 коли, които всеки работен ден от 7,30 до 8,00 возеха децата от дома до детската градина. Месечната такса за превоз на едно дете беше ТРИ лева х 0,15 лв.на ден. Таксата беше такава, защото в един курс се превозваха 7-8 деца.
Шофьори: Ваклин Кадьов, Никола Казаков, Атанас Савов, Стефан Мавриков, Васил Вардаров, Илия Бицин, Стоимен Денизов, братя Харизанови, Илия Фил. Главеев, Владимир Жуглев, Николай Г. Пашов,
През 1989 г. до таксиметровата станция се построи автотранспортна къща (сега частен дом). Неин проектант е арх. Ем. Манолов.
В тези години, от 1975 до 1981, в автостопанството имаше 1160 членове на БПС, т. е. толкова са работели на трудов договор.
След 1973 г. се изгради маслено стопанство, халета за ремонт на самосвали, на ремаркета и полуремаркета, здравен пункт (с лекар – д-р Георгиев, зъболекар – Васил Гагов и 2 медицински сестри), почивна станция в м. Юндола с 80 легла (1984). От откриването и до 1990 година неин управител беше Георги Апостолов Пачалов (Гечо). Административната сграда се разшири и надстрои още един етаж. В партера се разшириха кухненският блок и столовата. Работещите получаваха закуска от 4,30 до 7,00 ч., обяд от 11,30 до 13,00 часа и вечеря от 18,30 до 19,00 часа. Обслужването беше от типа „линейна закусвалня”. Там работеха Петър Нистеров, Величка Маврова, Митра Зирева – домакини. Иванка Тотолакова, Незабравка Тюфекчиева, Райна Маврова, Петра Пачалова, Първан Гальов – готвачи. Борис Шумлев, Димитър Ищев – шофьори. В автостопанството като художник работеше Стойо Величко Узунов. В радиоуредбата работеше Ирина Горанова.
През всичките години всяка сутрин от 4,30 до 6,30 часа се движеше дежурен автобус, който ползваха шофьорите и монтьорите за да отидат на работа навреме!
В онези години към всяко предприятие имаше отговорник по мобилизационната готовност. В автостопанството имаше два склада с мобилизационни запаси за подлежащите при мобилизация автомобили и автобуси. В него имаше пейки, брезенти, гуми, туби, дървени сандъци за всяко МПС, в които имаше ключове, крушки, лепенки за гуми и набор от резервни части. Периодично се правеха сборове. Тренираше се готовността и бързината на оборудването на подлежащите за мобилизация МПС. Дълги години този сектор се ръководеше от Димитър Неоф. Чолаков (1924-1997). След него работи Румен Ил. Цокин.
През 1965 г. се откриха автобусни линии до с. Сърница и Юндола. През 1978 г. автобусна линия за с. Грашево, през 1978 за с. Цветино, през 1981 г. за с. Бирково, 1982 г. до с. Рохлево, през 1985 г. за с. Кръстава и Медени поляни. Велинград имаше автобусни линии до София, Пловдив, Септември, Пазарджик, Благоевград. През 1988 г. в автостопанството имаше 95 автобуса, 15 товарни, 12 лекотоварни и 26 леки таксиметрови автомобила.
В автостопанството имаше 35 души орденоносци: Атанас Т. Ищев, Димитър Малев, Димитър Георг. Масларов, Иван Георг. Филипов, Христо Кадурин, Петър Ат. Коев, Иван Горанов, Иван Спир. Кьосов, Никола Даскалов, Стефан Бошнаков, Спас Баханов, Никола Георг. Цикалов, Алеко Радков, Михал Генов, Димитър Русев, Иван Георг. Янев, Димитър Неоф. Чолаков, Цветко Цинцев, Заварин Терзиев, Атанас Събев. Осем души са носители на званието „Отличник на Министерството на транспорта”. Двама са носители на званието „Почетен транспортен работник. САС Велинград е носител 6 пъти на преходното червено знаме на МТ и ЦКПС на работниците от транспорта. През 1970 г. завоюва званието ”Клон за комунистически труд”. През 1976 г. ИК на ГНС Велинград го обяви за „Образцово социалистическо предприятие”.
През 1973 г. по решение на правителството се извърши концентралиция на автомобилните превози. Ведомствените товарни коли преминаха към САС Велинград. Завяките за превози се поемаха от диспечерите и изпълняваха с приетите ведомствени коли, а при недостиг и с автомобили на САС. Изградиха се местостоянки в: АПК Велинград – отговорник Милко Божков, АПК Ракитово – Костадин Холянов. Търговия на едро – Спас Христосков, ДСС Юндола – Христо Джамбамов, Хлебозавода – Лазар Бориков, ДСС Сърница – Съботин Кендичев. Тази организация просъществува до 1985 г.
В постановлението се забраняваше извършването на автобусни превози, там където има ж. п. гари. Спряха се автобусите за София, Пловдив и Пазарджик.
През 1973 г. с това постановление САС Велинград пое ръководството на изградените агенции към ж. п. гарите за товарене и разговарване. На гара Велинград имаше изградена структура от 50 души. Дългогодишен неин началник беше бай Милуш Делиев, родом от Чепино. След него началник стана Лазар Сестримски от Дорково. Ежедневно на разтоварището се приемаха стоки за превоз с вагони. Получаваха се и пълни вагони. Диспечерите ги подаваха за ръчно и механизирано разтоварване. Получаваха се миниконтейнери, пълни с промишлени и хранителни пакетирани стоки. Разтоварени, те се доставяха теглени от каруците до търговията. На открития склад се разтоварваше урановата руда от мина Селище. Товареше се на открити вагони с портален кран. През 1990 г. се извърши замерване на радиационния фон на разтоваращите. Изследването не показа завишен фон на облъчване. Кранисти Г. Манев и Г. Гърбев. Разтоварваха въглища, докато не се изгради ж.п. клонът до Топливо. Товареше се на ръка произведеният дървен амбалаж и палети във Велинград. Ежедневно се обработваха по 20-25 вагона.
Към агенцията работеха 16 каруци. Те обслужваха Топливо, детските градини, Сердика, Стройгрупата. Пускаха товарни листове, по които им се начисляваше работната заплата и издръжката на коня. Организацията на работния ден правеха диспечерките: Таня Сотирова, Катерина Пухалева, Миланка Ганчева, Кирил Горанчев, Игнат Къчев, Маринка Конакчиева, Костадинка Балова, Васил Саздов. Повечето стоки се получаваха и изпращаха на палети Дълги години счетоводството на обработените палети извършваше Здравка Бор. Чолакова.
На гара Костандово имаше малка агенция към тази във Велинград. Нейн началник беше Васил Гагов. Като диспечери работиха Райка и Петьо Димови.
Управлението се осъществяваше от началник и зам-началници: Иван Янев - началник отдел „Експлоатация”, след него Димитър Терзиев, Петър Кадинов. Началник на техническия отдел бяха : инж. Георги Касабов, Кръстю Гинев, Иван Ник. Кондев. В отдел „Експлоатация” имаше 3 началници на автоколони: на първа - Иван Иванов, Димитър Терзиев, Петър Кадинов. На втора - Борис Ганчев, Борис Кузев. На трета - Георги Кожухаров, Павел Севдин, Данаил Баев. (описани кой, след кой ги е ръководил). Като диспечери в товарния трафик работеха : Петър Кадинов, Николай Кадинов, Илия Дим. Нистеров, Димитър Ив. Калпазанов, Божурка Соколова, Мария Гончева, Пенка Делчева. Към втора автоколона диспечери бяха : Борис Кузев, Владо Бизев, Йордан Хорозов, Никола Сарафов, Мария Гончева, Илия Илийчев. В трета автоколона – Атанас Коларов, Данаил Баев, Николай Аршинков, Павел Севдин. При прибиране от работа шофьорите предаваха на диспечерите пътните листове и справките към тях. Диспечерите ги обработваха и предаваха на тарифьорите, които изчисляваха стойността на изработеното по всеки пътен лист. Като тарифьорки в автоспанството работеха: Десанка Дичева, Мария Атанасова, Кръстинка Василева, Вера Попова, Величка Малинова, Катерина Кондева, Димка Благова, Цеца Пачалова и др.
Началник на сервизна работилница пътнически трафик беше Спартак Кадьов. Началник гараж товарен трафик бяха - Ангел Тотолаков, Никола Я. Сачков, Веско Сеферов. Началник гараж пътнически трафик – Георги Тренев. Към съществуващото хале и гараж на СОАТ Велинград, присъединен към САС Велинград от 01.01. 1972 година след закриването на тази организация, се построиха 3 нови сервизни халета, и автомивка за таксиметровите коли. Новите стопани на САС Велинград след 1998 г. ги разпродадоха.
Като главни счетоводители са работили Георги Атанасов, Лиляна Бенчева, Мария Кьосова, Бонка Севдина. Началник отдел ТРЗ – Богдан Тод. Семерджиев. Началник планов отдел - Христина Тоскова. Завеждащ „Личен състав и подготовка на кадри” – Никола Калпазанов, Величка Анг. Ямакова, Виолета Кузева.
През 1998 г. началник стана Цветан Иванчев - дотогава директор на напра-вление „Транспортно обслужване на населението” в Стопанско обединение „Автомобилен транспорт” (ген. Директор Трифон Пеевски – легендарна фигура в автотранспорта).
На 11 май 1989 г. се регистрира ДФ „Чепино – транспорт”, която пое досегашната дейност. В Управителния съвет са избрани: Димитър Малев - председател и членове – Никола Цикалов, Кръстю Гинев, Димитър Терзиев, Евгения Кадинова, Васил Ал. Шулев. Никой от тези членове не е получавал възнаграждение. След няколко месеца председател на УС става инж. Васил Шулев. Иванчев пое върху себе си първите удари на „демокрацията”. Опита се да направи първите опити за така наречената работническо-мениджърско управление. Раздели предприятието на няколко обособени части: Автогара, таксиметрова станция, отдадените под наем 18 леки автомобила и почивната станция на Юндола се включиха в създаденото предприятие „Чепино-турист”. Местостоянката в Ракитово стана също предприятие (началник Костадин Холянов). Инициира правото на шофьори, управлявали повече от 3 години своите автомобили да ги закупят по направените оценителни протоколи. 40 шофьори закупиха автомобилите си. Започна да сключва договори за наем с шофьорите, които ще работят с тях, ще получават 95% от реализирания от тях приход, а 5% ще превеждат на фирмата. Успяха само няколко шофьора на автобуси и таксита да си изкупят управляваните от тях МПС. Новото не се прие! Синдикатите организираха стачка. През м. януари 1991 г. Иванчев подаде оставка. За управител е назначен Димитър Илиев Терзиев. На 15 януари 1991 г. в окръжен съд Пазарджик е регистриран нов Управителен съвет на ДФ „Чепино-транспорт”. Председател инж. д. т. н Кирил Тод. Цанов и членове: Лиляна Бенчева, Георги Марков (председател на синдикат „Подкрепа” във фирмата), Ташо Петев – шофьор, Благой Коемджиев - счетоводител, инж. Неделчо Томов – технолог и Георги Тренев, началник пътнически гараж. Терзиев е управител до 8 септември 1997 г. когато управител стана инж. Неделчо Томов – технолог. На 17 февруари 1992 г. фирмата се преобразува в ЕООД „Чепино - автотранспорт” – 100% държавна собственост.
През 1998 г. се дружеството се обяви за приватизация. Яви се само една фирма ЕООД „Интертур – Беев”, която срещу 444 444 долара го закупи на 30 март 1998 г. Министър на транспорта е Вилхем Краус. През 1998 г. ЕООД „Интертур – Беев” закупи и автостопанството за пътнически превози в Пазарджик. От 18.01.1999 г. за началник автогара Пазарджик беше назначен Стоян Йорд. Дулев.
През 2011 г. след съгласие от ОбС Велинград беше разрушена сградата на автогарата. Сега там има магазин. Част от двора на автостопанството се продаде, за да се изгради базата на сладкарската фирма „Премиера 257”. Пустеят останалите халета, гаражният двор, сервизната работилница, административната сграда.
Това е най-дългата статия. Написал съм я с любов и уважение заради това, че 12 години бях член на този прекрасен колектив. Може би съм пропуснал имена, които е трябвало да бъдат вписани. Затова извинение и покана за вашите бележки.
Никола Делиев
Записал съм от спомени на бивши шофьори, които след изпълнението на заложените за деня курсове с трупи е трябвало да направят по един курс камъни от Лепеница. Под асфалта на двата гаража има наредена основа – калдъръм (20 см. плътно нареден ломен камък). И това е ставало през ден в продължение на 3 месеца. Всеки е имал съзнанието, че превозвайки тези камъни, след време ще гарира своя автомобил на асфалтова площадка. В тези години се е работило и в събота. Имало е един почивен ден – неделя. Очевидци са споделяли, че всяка неделя по 50-60 шофьори са идвали в гаража, без да има за това заповед за по няколко часа, за да стегнат своя товарен автомобил за работа през следващата седмица. Какъв ентусиазъм!?
През 1966/68 г. началник е Захари Доксинов. През тези години Тодор Попов работи на строеж в Тунис. Той е един от синовете на Георги Попов (Звера). Колоритна личност в Лъджене. Преди 09.09.1944 г. двамата братя имат частен магазин за ел. материали и радиопарати. Секретар на нелегалната организация на БРП (комунисти) в с. Лъджене. Активен член на театралната трупа към читалището в Лъджене. Артист и постановчик на театрални представления. Тодор Попов ръководи обект, изграждан от български строители. През 1969 г. е назначен за началник на новооткрития в Пазарджик клон на „Международни превози”. По-късно е изпратен като представител на СО”Международни превози” в Техеран (Иран). След завръщането беше директор на ДАП София-окръг. След това е пълномощник на ЦК на БКП при изграждането на заводите край Радомир. След пенсионирането се завърна във Велинград. Избран е за председател на лъдженския клуб на пенсионерите. По негова инициатива се изгради Клуба на пенсионерите в двора на старата милиция. ГОЛЯМ РЪКОВОДИТЕЛ И ЧОВЕК ! ПОКЛОН!
От 1969 до 1987 г. началник е Димитър Анг. Малев.
През 1972 г. се откри новата таксиметрова станция. Подслони се в монтираната метална барака до ж. п. гара Велинград. В нея имаше стая за диспечерите, стая за шофьорите и чакалня за пътниците, чакащи таксиметровите услуги. Нейн началник е Димитър Георг. Гълев. Като диспечери работиха: Георги Малаков, Фидана Попова, Славка Кадреева, Мария Манева, Радка Халачева, Янка Главеева. В станцията работеха 25 леки коли „Жигули”, 5 броя „Волга”. Работеха 15 лекотаварни коли УАЗ, 15 броя самосвали ГАЗ-53, 5 бордови таксита „Ифа”.
През 1974 г. възникна предложението леките таксиметрови коли сутрин да приемат децата, ходещи в детските градини, от домовете им и да ги возят до входа на градините. Направи се агитация, желаещите записаха имената и адресите на децата. Направен беше график на 10 коли, които всеки работен ден от 7,30 до 8,00 возеха децата от дома до детската градина. Месечната такса за превоз на едно дете беше ТРИ лева х 0,15 лв.на ден. Таксата беше такава, защото в един курс се превозваха 7-8 деца.
Шофьори: Ваклин Кадьов, Никола Казаков, Атанас Савов, Стефан Мавриков, Васил Вардаров, Илия Бицин, Стоимен Денизов, братя Харизанови, Илия Фил. Главеев, Владимир Жуглев, Николай Г. Пашов,
През 1989 г. до таксиметровата станция се построи автотранспортна къща (сега частен дом). Неин проектант е арх. Ем. Манолов.
В тези години, от 1975 до 1981, в автостопанството имаше 1160 членове на БПС, т. е. толкова са работели на трудов договор.
След 1973 г. се изгради маслено стопанство, халета за ремонт на самосвали, на ремаркета и полуремаркета, здравен пункт (с лекар – д-р Георгиев, зъболекар – Васил Гагов и 2 медицински сестри), почивна станция в м. Юндола с 80 легла (1984). От откриването и до 1990 година неин управител беше Георги Апостолов Пачалов (Гечо). Административната сграда се разшири и надстрои още един етаж. В партера се разшириха кухненският блок и столовата. Работещите получаваха закуска от 4,30 до 7,00 ч., обяд от 11,30 до 13,00 часа и вечеря от 18,30 до 19,00 часа. Обслужването беше от типа „линейна закусвалня”. Там работеха Петър Нистеров, Величка Маврова, Митра Зирева – домакини. Иванка Тотолакова, Незабравка Тюфекчиева, Райна Маврова, Петра Пачалова, Първан Гальов – готвачи. Борис Шумлев, Димитър Ищев – шофьори. В автостопанството като художник работеше Стойо Величко Узунов. В радиоуредбата работеше Ирина Горанова.
През всичките години всяка сутрин от 4,30 до 6,30 часа се движеше дежурен автобус, който ползваха шофьорите и монтьорите за да отидат на работа навреме!
В онези години към всяко предприятие имаше отговорник по мобилизационната готовност. В автостопанството имаше два склада с мобилизационни запаси за подлежащите при мобилизация автомобили и автобуси. В него имаше пейки, брезенти, гуми, туби, дървени сандъци за всяко МПС, в които имаше ключове, крушки, лепенки за гуми и набор от резервни части. Периодично се правеха сборове. Тренираше се готовността и бързината на оборудването на подлежащите за мобилизация МПС. Дълги години този сектор се ръководеше от Димитър Неоф. Чолаков (1924-1997). След него работи Румен Ил. Цокин.
През 1965 г. се откриха автобусни линии до с. Сърница и Юндола. През 1978 г. автобусна линия за с. Грашево, през 1978 за с. Цветино, през 1981 г. за с. Бирково, 1982 г. до с. Рохлево, през 1985 г. за с. Кръстава и Медени поляни. Велинград имаше автобусни линии до София, Пловдив, Септември, Пазарджик, Благоевград. През 1988 г. в автостопанството имаше 95 автобуса, 15 товарни, 12 лекотоварни и 26 леки таксиметрови автомобила.
В автостопанството имаше 35 души орденоносци: Атанас Т. Ищев, Димитър Малев, Димитър Георг. Масларов, Иван Георг. Филипов, Христо Кадурин, Петър Ат. Коев, Иван Горанов, Иван Спир. Кьосов, Никола Даскалов, Стефан Бошнаков, Спас Баханов, Никола Георг. Цикалов, Алеко Радков, Михал Генов, Димитър Русев, Иван Георг. Янев, Димитър Неоф. Чолаков, Цветко Цинцев, Заварин Терзиев, Атанас Събев. Осем души са носители на званието „Отличник на Министерството на транспорта”. Двама са носители на званието „Почетен транспортен работник. САС Велинград е носител 6 пъти на преходното червено знаме на МТ и ЦКПС на работниците от транспорта. През 1970 г. завоюва званието ”Клон за комунистически труд”. През 1976 г. ИК на ГНС Велинград го обяви за „Образцово социалистическо предприятие”.
През 1973 г. по решение на правителството се извърши концентралиция на автомобилните превози. Ведомствените товарни коли преминаха към САС Велинград. Завяките за превози се поемаха от диспечерите и изпълняваха с приетите ведомствени коли, а при недостиг и с автомобили на САС. Изградиха се местостоянки в: АПК Велинград – отговорник Милко Божков, АПК Ракитово – Костадин Холянов. Търговия на едро – Спас Христосков, ДСС Юндола – Христо Джамбамов, Хлебозавода – Лазар Бориков, ДСС Сърница – Съботин Кендичев. Тази организация просъществува до 1985 г.
В постановлението се забраняваше извършването на автобусни превози, там където има ж. п. гари. Спряха се автобусите за София, Пловдив и Пазарджик.
През 1973 г. с това постановление САС Велинград пое ръководството на изградените агенции към ж. п. гарите за товарене и разговарване. На гара Велинград имаше изградена структура от 50 души. Дългогодишен неин началник беше бай Милуш Делиев, родом от Чепино. След него началник стана Лазар Сестримски от Дорково. Ежедневно на разтоварището се приемаха стоки за превоз с вагони. Получаваха се и пълни вагони. Диспечерите ги подаваха за ръчно и механизирано разтоварване. Получаваха се миниконтейнери, пълни с промишлени и хранителни пакетирани стоки. Разтоварени, те се доставяха теглени от каруците до търговията. На открития склад се разтоварваше урановата руда от мина Селище. Товареше се на открити вагони с портален кран. През 1990 г. се извърши замерване на радиационния фон на разтоваращите. Изследването не показа завишен фон на облъчване. Кранисти Г. Манев и Г. Гърбев. Разтоварваха въглища, докато не се изгради ж.п. клонът до Топливо. Товареше се на ръка произведеният дървен амбалаж и палети във Велинград. Ежедневно се обработваха по 20-25 вагона.
Към агенцията работеха 16 каруци. Те обслужваха Топливо, детските градини, Сердика, Стройгрупата. Пускаха товарни листове, по които им се начисляваше работната заплата и издръжката на коня. Организацията на работния ден правеха диспечерките: Таня Сотирова, Катерина Пухалева, Миланка Ганчева, Кирил Горанчев, Игнат Къчев, Маринка Конакчиева, Костадинка Балова, Васил Саздов. Повечето стоки се получаваха и изпращаха на палети Дълги години счетоводството на обработените палети извършваше Здравка Бор. Чолакова.
На гара Костандово имаше малка агенция към тази във Велинград. Нейн началник беше Васил Гагов. Като диспечери работиха Райка и Петьо Димови.
Управлението се осъществяваше от началник и зам-началници: Иван Янев - началник отдел „Експлоатация”, след него Димитър Терзиев, Петър Кадинов. Началник на техническия отдел бяха : инж. Георги Касабов, Кръстю Гинев, Иван Ник. Кондев. В отдел „Експлоатация” имаше 3 началници на автоколони: на първа - Иван Иванов, Димитър Терзиев, Петър Кадинов. На втора - Борис Ганчев, Борис Кузев. На трета - Георги Кожухаров, Павел Севдин, Данаил Баев. (описани кой, след кой ги е ръководил). Като диспечери в товарния трафик работеха : Петър Кадинов, Николай Кадинов, Илия Дим. Нистеров, Димитър Ив. Калпазанов, Божурка Соколова, Мария Гончева, Пенка Делчева. Към втора автоколона диспечери бяха : Борис Кузев, Владо Бизев, Йордан Хорозов, Никола Сарафов, Мария Гончева, Илия Илийчев. В трета автоколона – Атанас Коларов, Данаил Баев, Николай Аршинков, Павел Севдин. При прибиране от работа шофьорите предаваха на диспечерите пътните листове и справките към тях. Диспечерите ги обработваха и предаваха на тарифьорите, които изчисляваха стойността на изработеното по всеки пътен лист. Като тарифьорки в автоспанството работеха: Десанка Дичева, Мария Атанасова, Кръстинка Василева, Вера Попова, Величка Малинова, Катерина Кондева, Димка Благова, Цеца Пачалова и др.
Началник на сервизна работилница пътнически трафик беше Спартак Кадьов. Началник гараж товарен трафик бяха - Ангел Тотолаков, Никола Я. Сачков, Веско Сеферов. Началник гараж пътнически трафик – Георги Тренев. Към съществуващото хале и гараж на СОАТ Велинград, присъединен към САС Велинград от 01.01. 1972 година след закриването на тази организация, се построиха 3 нови сервизни халета, и автомивка за таксиметровите коли. Новите стопани на САС Велинград след 1998 г. ги разпродадоха.
Като главни счетоводители са работили Георги Атанасов, Лиляна Бенчева, Мария Кьосова, Бонка Севдина. Началник отдел ТРЗ – Богдан Тод. Семерджиев. Началник планов отдел - Христина Тоскова. Завеждащ „Личен състав и подготовка на кадри” – Никола Калпазанов, Величка Анг. Ямакова, Виолета Кузева.
През 1998 г. началник стана Цветан Иванчев - дотогава директор на напра-вление „Транспортно обслужване на населението” в Стопанско обединение „Автомобилен транспорт” (ген. Директор Трифон Пеевски – легендарна фигура в автотранспорта).
На 11 май 1989 г. се регистрира ДФ „Чепино – транспорт”, която пое досегашната дейност. В Управителния съвет са избрани: Димитър Малев - председател и членове – Никола Цикалов, Кръстю Гинев, Димитър Терзиев, Евгения Кадинова, Васил Ал. Шулев. Никой от тези членове не е получавал възнаграждение. След няколко месеца председател на УС става инж. Васил Шулев. Иванчев пое върху себе си първите удари на „демокрацията”. Опита се да направи първите опити за така наречената работническо-мениджърско управление. Раздели предприятието на няколко обособени части: Автогара, таксиметрова станция, отдадените под наем 18 леки автомобила и почивната станция на Юндола се включиха в създаденото предприятие „Чепино-турист”. Местостоянката в Ракитово стана също предприятие (началник Костадин Холянов). Инициира правото на шофьори, управлявали повече от 3 години своите автомобили да ги закупят по направените оценителни протоколи. 40 шофьори закупиха автомобилите си. Започна да сключва договори за наем с шофьорите, които ще работят с тях, ще получават 95% от реализирания от тях приход, а 5% ще превеждат на фирмата. Успяха само няколко шофьора на автобуси и таксита да си изкупят управляваните от тях МПС. Новото не се прие! Синдикатите организираха стачка. През м. януари 1991 г. Иванчев подаде оставка. За управител е назначен Димитър Илиев Терзиев. На 15 януари 1991 г. в окръжен съд Пазарджик е регистриран нов Управителен съвет на ДФ „Чепино-транспорт”. Председател инж. д. т. н Кирил Тод. Цанов и членове: Лиляна Бенчева, Георги Марков (председател на синдикат „Подкрепа” във фирмата), Ташо Петев – шофьор, Благой Коемджиев - счетоводител, инж. Неделчо Томов – технолог и Георги Тренев, началник пътнически гараж. Терзиев е управител до 8 септември 1997 г. когато управител стана инж. Неделчо Томов – технолог. На 17 февруари 1992 г. фирмата се преобразува в ЕООД „Чепино - автотранспорт” – 100% държавна собственост.
През 1998 г. се дружеството се обяви за приватизация. Яви се само една фирма ЕООД „Интертур – Беев”, която срещу 444 444 долара го закупи на 30 март 1998 г. Министър на транспорта е Вилхем Краус. През 1998 г. ЕООД „Интертур – Беев” закупи и автостопанството за пътнически превози в Пазарджик. От 18.01.1999 г. за началник автогара Пазарджик беше назначен Стоян Йорд. Дулев.
През 2011 г. след съгласие от ОбС Велинград беше разрушена сградата на автогарата. Сега там има магазин. Част от двора на автостопанството се продаде, за да се изгради базата на сладкарската фирма „Премиера 257”. Пустеят останалите халета, гаражният двор, сервизната работилница, административната сграда.
Това е най-дългата статия. Написал съм я с любов и уважение заради това, че 12 години бях член на този прекрасен колектив. Може би съм пропуснал имена, които е трябвало да бъдат вписани. Затова извинение и покана за вашите бележки.
Никола Делиев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023