Всяка година започваме в тъмнина, но сега тъмнината е най-голяма - така характеризира ситуацията в първите дни на 2006 г. управителката на общинската болница “МБАЛ-Велинград” д-р Йорданка Савова.
2006 г. дойде с поредната доза реформи в болниците, които рефлектират пряко и върху медицинските работници, и върху пациентите. Министерството на здравеопазването вече се оттегли от финансирането на здравните заведения и занапред те ще получават пари само от Здравната каса по клинични пътеки. За болниците като търговски дружества и за работещите в тях това означава неяснота какви ще бъдат възнагражденията им оттук натататък. За пациентите означава, че тези, които по една или друга причина не са здравно осигурени, вече ще си плащат за болничното лечение.
Неосигурените ще заплащат стойността на лечението по съответната клинична пътека, поясни д-р Савова. Клиничните пътеки бяха обявени на 30 декември 2005 г. в Държавен вестник. Те отново са недофинасирани, но болниците ще работят по тези цени. В общинската болница ще дават възможност на хората без здравни осигуровки в рамките на ден-два след постъпване за лечение да възстановят осигурителните си права. Ако не го направят, ще трябва да платят стойността на цялата клинична пътека. И тъй като клиничните пътеки варират обикновено между 500 и 700 лева, по-евтино и по-разумно е пациентите да внесат здравните си осигуровки, след което лечението им се поема от Здравната каса.
В случай, че пациентът не може нито да възстанови здравноосигурителни права, нито да плати стойността на клиничната пътека, остава му единствено да се уповава на спешната медицинска помощ. А там ясен регламент липсва, тъй като дори и лекари спорят кое точно е животозастрашаващо състояние, възникнало остро - спешната помощ поема само такива случаи.
“Родилка няма да върнем”, категорична е д-р Савова. Въпреки че за 2005 г. велинградската общинска болница е натрупала около 30 000 лева точно от непокрити задължения от родилки. Районът ни е такъв, в болницата има годишно около 600 раждания и дори е изтъкната като пример за много висока раждаемост при дискусия в Комисията по здравеопазване към Народното събрание. Раждането е безплатно според Конституцията и затова не можем и няма да връщаме родилки, преценяват в болницата.
Сега голямата въпросителна пред “МБАЛ-Велинград” е колко клинични пътеки ще успее да защити и съответно здравноосигурените пациенти да се лекуват безплатно по тях. В новия Национален рамков договор броят на клиничните пътеки е 299. Нашата болница кандидатства за 100 от тях, но по колко ще получи одобрение ще е ясно в началото на март. Дотогава ще работят “на тъмно” - ще лекуват пациенти по клинични пътеки с надеждата, че след това Здравната каса ще покрие разходите. Неприятната изненада за велинградската болница в новия рамков договор е, че през 2006 г. отпада възможността за голяма част от извършваните тук ортопедични операции. През 2005 г. болницата разкри специален ортопедичен сектор, закупи апаратура и обособи самостоятелна ортопедична хирургия. Сега обаче от НЗОК поставят като условие да има специално ортопедично отделение и режат повечето от клиничните пътеки, ако такова не е разкрито. Според д-р Савова възможности все пак има и ще ги търсят, тъй като имат доказан обем дейност, специалисти и оборудване за ортопедични операции.
Другият проблем по клиничните пътеки е, че част от тях са поевтинели. Например Здравната каса ще плаща по-малко през 2006 г. за лечение на пневмония, макар че за всеки е видно, че цените на антибиотиците съвсем не са намалени. Какво ще правят пациентите, ако за тяхното заболяване няма клинична пътека в “МБАЛ-Велинград”? Вариантите са два. Първият е да бъдат насочени към по-голяма болница, която има сключен договор по съответната клинична пътека и там като здравноосигурен ще получи безплатно лечение. Вторият вариант е, ако пациентът по една или друга причина въпреки липсата на пътека иска да се лекува във Велинград, да си заплаща стойността на клиничната пътека - независимо, че е здравноосигурен.
Като очакване и прогноза за 2006 г. д-р Савова казва “Няма да се даваме! Успеем ли да си гарантираме 100 клинични пътеки и да запазим пациентопотока от здравноосигурени лица, “МБАЛ-Велинград” ще съществува”. Според общинският контрольор в болницата д-р Здравка Масларова 2006 г. ще бъде много тежка финансова година. И двете са единодушни, че общинските болници трябва да ги има и че те са доказали своята ефективност. Това потвърждават и цифрите: 45% от пациентите в България се лекуват в общински болници, а само 15% от дълговете са натрупани от този вид здравни заведения. През 2006 г. Министерството на здравеопазването вече няма да дава субсидии за болници като велинградската, които обслужват тежки и отдалечени райони (между другото министерството и през 2005 г. не е привело нито лев от тази субсидия за “МБАЛ-Велинград”). Единственият ангажимент на държавата през новата година остава заплащането за хемодиализата. От “МБАЛ-Велинград” се надяват, че общината като принципал на болницата, ще поеме поне част от капиталовите разходи - например належащия ремонт на болничната кухня. Колкото и да е “тъмно” в сферата на здравеопазването на старта на 2006 г., болницата чака всеки момент нов ехограф със сонда за щитовидна и гръдна жлеза. Работата няма да спре, а медици и пациенти щат-нещат ще трябва да се нагодят към новите “екстри” на българската здравна реформа.
Елена Баева