

Да почетем борческия път на Георги Венедиков
Публикувано на 26 Jul 2022 10:46
На 31 юли 1968 година умира Георги Николов Венедиков. Роден е на 18 март 1892 година в Самоков. Баща му Никола е роден в с. Баня, Разложко. Работил е като сапунджия. Починал е през 1917 година в Самоков, когато синът му Георги е на 25 години. Баща му по време на Илинденското въстание снабдява четите и въстанниците с оръжие и храна. След въстанието е принуден да емигрира и се установява в гр. Самоков. Жени се за Янка Котупанова от с. Баня. Раждат им се деца-близнаци – Васил и Кръстинка, които умират. През 1892 година се ражда синът им Георги. След него в семейството се раждат сестрите му: Райна, Маричка, Милка, Филинка и Еленка.
Георги Венедиков съвсем млад се запознава в Самоков в Шишковото кафене с поета Пейо Яворов. През Балканската война едва 20-годишен се включва в четата на Йонко Вапцаров заедно с Яворов. Участва в освобождението на Разлог, Банско, Неврокоп (там Яворов е определен от четата за кмет и остава да управлява града). Четата стига до Кавала. По време на военните действия се разболява от заушка, поради което остава без поколение. Георги Венедиков е сред бойците родолюбци, които придружават костите на Гоце Делчев до Македонския дом в София.
По случай 150 години от рождението на Гоце Делчев във в. „24 часа“ яха поместени доста архивни материали за него. На 31 януари 2022 г. излиза поредната статия-изследване за Гоце Делчев. В нея е записано: „На 20 ноември 1912 г. (9 години след убийството на Гоце Делчев) четникът Георги Н. Венедиков заедно със своя войвода Яворов потеглят за България. Яворов поръчва в Серес два кръста – единия за Гоце, а другия за Михаил Даев. Носейки кръстовете, спират в с. Баница (в това село е убит Гоце Делчев). Посреща ги кметът – българин, който им съобщава, че е син на кмета по времето, когато е убит Гоце Делчев. Старият клисар Никола Мутафчиев донася в черквата черепите, които пази.
- Ето, тоя с широкото чело е на Гоце – казва Яворов и прегръща двата черепа до сърцето си. На лобното място свещеник отслужи службата. През цялото време Яворов държи до сърцето си двата черепа, а сълзите му капят върху тях. Службата завършва и той заповядва на Венедиков:
- Георги, дай пет залпа. След това побиват носения от тях кръст с изписаното име на Гоце Делчев. От с. Баница отиват в с. Либяхово, където е лобното място на Даев. Извършват същата церемония.
Георги Венедиков е записал: „Понеже нямаше нито лев, Яворов взе 20 лева назаем от търговеца Христо Лазаров. Знаеше, че и аз нямам, та даде и на мен 5 лева за разноски по пътя. (Виж ЦДИФ ф. 101, ап. 3, а. с. 58). От гара Сарамбей (днес Септември) Яворов замина за София. Но преди това той ми подаде юздите на своя кон и каза: „Гьорге, подарявам ти и двата коня. С тях можеш да изкарваш прехраната на семейството си”.
Георги Венедиков се жени за Райна Лазарова, родена на 6 август 1892 година в Банско През 1926 година семейството се установява в с. Лъджене. През 1926 година се открива ж. п. линията от Саранбей (Септември) до Лъжене. Георги Венедиков закупува няколко файтона и вози пътниците от гарата до Чепино, Лъджене и Каменица. След време закупува един от първите товарни камиони в Чепинско и извозва дървения материал от Каратепе до гарите Чепино и Лъжене. След това купува още няколко товарни автомобила. Строи къща на сегашният булевард „Съединение”, срещу входа на плажа (сега на мястото на къщата до хотел „Романтика” се изгради нова сграда). След откриването на плажа през 1937 година отдава през лятото част от стаите за почивка на гостуващите в Лъджене.
Умира на 31 юли 1968 г. За смъртта му известява Иван Дим. Масларов на 68 години. След 5 години - на 29 октомври 1973 година умира и съпругата му Райна. За смъртта й обявява Самуил Георг. Табаков от гр. Банско, роднина на баба Райна, който живее със семейството си в тяхната къща. Погребани са в старите Лъдженски гробища. Опитах да открия гробовете им, но не ги намерих.
От спомените на по-възрастните от мене краеведи съм чул, че в дома на Георги Венедиков е останал част от архива на ВМРО. Знам, че след 1990 г. тук са идвали историци да го търсят и да направят изследвания на записаното в него. Последната информация, която имам е, че взет от Гълъб Самуилов Табаков, който живее във Варна. Жалко, че не успяхме да намерим още за дядо Георги и неговата революционна дейност.
Петър Ангелов Петров – Покровски от Самоков записва, че в Самоков роднини са направили искане до Общинския съвет за поставяне на паметна плоча за Георги Венедиков там, където той се е родил. През 2016 г. в ОУ “Христо Максимов“ в Самоков е осветена паметната плоча на Никола и Георги Венедикови - баща и син, поборници на ВМРО. Правя предложение чрез Историческия музей и след решение на Обищнски съвет - Велинград да се постави паметна плоча в парка на „Женска баня”, тъй като на мястото на неговия дом сега има новопостроена жилищна сграда. Така ще почетем борческия му път и ще оставим белег за него.
Никола Делиев
Георги Венедиков съвсем млад се запознава в Самоков в Шишковото кафене с поета Пейо Яворов. През Балканската война едва 20-годишен се включва в четата на Йонко Вапцаров заедно с Яворов. Участва в освобождението на Разлог, Банско, Неврокоп (там Яворов е определен от четата за кмет и остава да управлява града). Четата стига до Кавала. По време на военните действия се разболява от заушка, поради което остава без поколение. Георги Венедиков е сред бойците родолюбци, които придружават костите на Гоце Делчев до Македонския дом в София.
По случай 150 години от рождението на Гоце Делчев във в. „24 часа“ яха поместени доста архивни материали за него. На 31 януари 2022 г. излиза поредната статия-изследване за Гоце Делчев. В нея е записано: „На 20 ноември 1912 г. (9 години след убийството на Гоце Делчев) четникът Георги Н. Венедиков заедно със своя войвода Яворов потеглят за България. Яворов поръчва в Серес два кръста – единия за Гоце, а другия за Михаил Даев. Носейки кръстовете, спират в с. Баница (в това село е убит Гоце Делчев). Посреща ги кметът – българин, който им съобщава, че е син на кмета по времето, когато е убит Гоце Делчев. Старият клисар Никола Мутафчиев донася в черквата черепите, които пази.
- Ето, тоя с широкото чело е на Гоце – казва Яворов и прегръща двата черепа до сърцето си. На лобното място свещеник отслужи службата. През цялото време Яворов държи до сърцето си двата черепа, а сълзите му капят върху тях. Службата завършва и той заповядва на Венедиков:
- Георги, дай пет залпа. След това побиват носения от тях кръст с изписаното име на Гоце Делчев. От с. Баница отиват в с. Либяхово, където е лобното място на Даев. Извършват същата церемония.
Георги Венедиков е записал: „Понеже нямаше нито лев, Яворов взе 20 лева назаем от търговеца Христо Лазаров. Знаеше, че и аз нямам, та даде и на мен 5 лева за разноски по пътя. (Виж ЦДИФ ф. 101, ап. 3, а. с. 58). От гара Сарамбей (днес Септември) Яворов замина за София. Но преди това той ми подаде юздите на своя кон и каза: „Гьорге, подарявам ти и двата коня. С тях можеш да изкарваш прехраната на семейството си”.
Георги Венедиков се жени за Райна Лазарова, родена на 6 август 1892 година в Банско През 1926 година семейството се установява в с. Лъджене. През 1926 година се открива ж. п. линията от Саранбей (Септември) до Лъжене. Георги Венедиков закупува няколко файтона и вози пътниците от гарата до Чепино, Лъджене и Каменица. След време закупува един от първите товарни камиони в Чепинско и извозва дървения материал от Каратепе до гарите Чепино и Лъжене. След това купува още няколко товарни автомобила. Строи къща на сегашният булевард „Съединение”, срещу входа на плажа (сега на мястото на къщата до хотел „Романтика” се изгради нова сграда). След откриването на плажа през 1937 година отдава през лятото част от стаите за почивка на гостуващите в Лъджене.
Умира на 31 юли 1968 г. За смъртта му известява Иван Дим. Масларов на 68 години. След 5 години - на 29 октомври 1973 година умира и съпругата му Райна. За смъртта й обявява Самуил Георг. Табаков от гр. Банско, роднина на баба Райна, който живее със семейството си в тяхната къща. Погребани са в старите Лъдженски гробища. Опитах да открия гробовете им, но не ги намерих.
От спомените на по-възрастните от мене краеведи съм чул, че в дома на Георги Венедиков е останал част от архива на ВМРО. Знам, че след 1990 г. тук са идвали историци да го търсят и да направят изследвания на записаното в него. Последната информация, която имам е, че взет от Гълъб Самуилов Табаков, който живее във Варна. Жалко, че не успяхме да намерим още за дядо Георги и неговата революционна дейност.
Петър Ангелов Петров – Покровски от Самоков записва, че в Самоков роднини са направили искане до Общинския съвет за поставяне на паметна плоча за Георги Венедиков там, където той се е родил. През 2016 г. в ОУ “Христо Максимов“ в Самоков е осветена паметната плоча на Никола и Георги Венедикови - баща и син, поборници на ВМРО. Правя предложение чрез Историческия музей и след решение на Обищнски съвет - Велинград да се постави паметна плоча в парка на „Женска баня”, тъй като на мястото на неговия дом сега има новопостроена жилищна сграда. Така ще почетем борческия му път и ще оставим белег за него.
Никола Делиев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023