Националната балнеотуристическа федерация (НБФ) проведе кръгла маса на 20 януари в БЛЦ “Камена”. Домакин бе община Велинград, която е член на федерацията. С приветствия към участниците се обърнаха кметът Стоян Дулев и председателят на Общинския съвет Неджат Кехайов.
От страна на НБФ участваха нейният председател Пламен Ботев, зам.-председателката доц. Едрева, проф. Костадинов, представители на фирми и партньори на федерацията. Тук бяха кметът на с. Баня, Карловско Петя Найденова, директорът на “СБР-НК - филиал Баня” д-р Чалъков, гости от Девин. От страна на домакините от Велинград освен ръководството на общината и общински съветници присъстваха директорите на почти всички големи хотели и държавни бази от сферата на балнеологията. Това бе показателно за интереса на бранша към подобна дискусия.
Главна тема на кръглата маса бяха развитието на балнеотуризма и нерешените проблеми. Те бяха подробно анализирани от доц. Едрева. Като предпоставки България да се развива като балнеоложка туристическа страна тя посочи богатството на минерални извори, изградената балнеокурортна мрежа, традиците в балнеопрофилактиката, школата за обучение на кадри в областта на физикалната медицина. Но успоредно с предпоставките съществуват и множество проблеми, за чието решаване доц. Едрева неколкократно пожела: “Дано ни чуят по-нагоре!”. Според нея преди повече от десетилетие тенденцията е била ориентирана към лечение и профилактика, но в момента се е изместила не към лечение на болния, а към осигуряване на здраве за здравия турист. Въпросът е дали сме готови да приложим тази нова философия. Отговорът се крие в създаването на имидж на балнеоложка страна, какъвто сега България няма.
Основните проблеми пред българската балнеология в момента бяха подредени от доц. Едрева така:
* липса на закон за развитие на балнеоложките курорти и то в момент, когато заради пренаселването на Черноморието погледът на туристите се насочва към балнеологията.
* липса на нормативна уредба за категоризация на балнеоложките курорти. Има стандарти за категоризация на хотели и заведения, но не и на балнеоложки обекти. Затова при строежа на 4 и 5-звездни хотели не е ясна рамката на балнеоложкия сектор.
* необходимост от актуализация на терминологията, която в момента е пълен хаос. Доц. Едрева подчерта, че е нужна дискусия за наименованията на балнео-хотелите. В момента модата наложи т.нар. СПА-хотели - хотели за релаксация, за укрепване здравето на здравия, без лечебни програми и лекар-специалист. Балнео-хотелите от своя страна задължително имат лечебен профил, квалифициран персонал, лекар-специалист, адаптирано хранене и т.н.
* стандартите за балнеотуризъм в България са от 1971 г. и не отговарят изобщо на европейските и световни норми.
* определяне на максималния капацитет на балнеокурортите. В момента се купуват терени за строежи на хотели, но в един момент ще се окаже, че няма свободни дебити на минерална вода. В това отношение много голяма е ролята на общините, които трябва да имат пълна яснота и да планират развитието на курортите.
* създаване на Национален инвестиционен фонд за развитие на белнеоложкия туризъм и изработване на Национална стратегия за използваемостта на минералните води, каквато сега няма.
* създаване на междуведомствена комисия, която да координира цялата държавна дейност по отношение на минералните води. В противен случай се получава безкрайно препращане между министерствата.
* програми за обучение на кадрите. В хотелите в Родопите кадрите са кът, констатира доц. Едрева на база опита от Девин. Имаме школа в обучението на кадри за балнеология, но те трябва да имат и отношение към туризма.
* пренасочване чрез реклама към балнеоложкия сектор. Оказва се, че в България няма туроператорска фирма, която е специализирана да продава балнеотуризъм.
Наред с тези най-наболели проблеми по време на кръглата маса бяха обсъдени още много. Следващото ниво на дискусията ще бъде национално - на конференция на НБФ, която предстои да се проведе в известния СПА-хотел в Девин.
Елена Баева
Не сме готови за новата философия на балнеологията
