

Да помним и да пазим българския род
Публикувано на 14 Feb 2006 09:59
През тази година се навършват 340 години от създаването на летописа на поп Методи Драгинов и 190 години от възстановяването на старинния храм “Света Троица”. За отбелязването на тези две годишнини по предложение на Дружеството за защита на Родопите се изгради Инициативен комитет. Той ще работи под патронажа на кмета на община Велинград и на председателя на Общинския съвет. В него участват представители на обществени организации, отговорни служители от общината, граждани.
Инициативният комитет прие своя програма. В нея записа, че е против създаване на верска основа на враждебни настроения между българите-християни и българите-мохамедани. Единствената задача е да се отбележат тези годишнини с подходящи средства и да се изяснява историческата истина. Свещеник Методи Драгинов е извършил колосален човешки и исторически подвиг, като написал 94 години преди “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, един покъртителен разказ за насилственото помохамеданчване и беззаконията на турската империя и то на новобългарски книжовен език. Летописът е извънредно интересен литературен паметник, рядка по изразна сила творба и забележителен исторически документ на епохата.
Летописът е написан на кожен требник в черквата “Света Троица” в село Каменица и разкрива страшната трагедия и духовния и физически геноцид, сполетял чепинското население в 1666 г. Повече от 170 години е пазен старателно и ревниво от родолюбиви свещеници-народни будители, за да види бял свят чрез краеведа Стефан Захариев от Пазарджик през 1870 г. На тези родолюбиви българи - нашата синовна признателност! Летописът на Методи Драгинов е скъпоценно историческо наследство за помохамеданчването на християнското българско население в Западните Родопи, защото по вина на поробителя е крайно ограничен броят на домашните извори за българската история от XV-XVII век.
Безспорно е, че летописът и описаните в него събития подлежат на допълнителни проучвания и занапред. Няма съмнения обаче за появата му точно в XVII век и съдържащите се в него конкретни данни за историческите събития и личности не биха могли да се оспорват.
В онова страшно робско време, проточило се във вековете, когато краят не се виждал, а българското племе гинело, свещеник Методи Драгинов прозря, че тук - в Родопа, в Чепинско, ще бъде българско. И написа летописа за нас, неговите следовници. Сбъдна се прозрението на непреклонния син на Родопа, на великия българин. Нека пазим и не забравяме святото му дело.
Георги Н. Пашов, председател на Инициативния комитет
Инициативният комитет прие своя програма. В нея записа, че е против създаване на верска основа на враждебни настроения между българите-християни и българите-мохамедани. Единствената задача е да се отбележат тези годишнини с подходящи средства и да се изяснява историческата истина. Свещеник Методи Драгинов е извършил колосален човешки и исторически подвиг, като написал 94 години преди “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, един покъртителен разказ за насилственото помохамеданчване и беззаконията на турската империя и то на новобългарски книжовен език. Летописът е извънредно интересен литературен паметник, рядка по изразна сила творба и забележителен исторически документ на епохата.
Летописът е написан на кожен требник в черквата “Света Троица” в село Каменица и разкрива страшната трагедия и духовния и физически геноцид, сполетял чепинското население в 1666 г. Повече от 170 години е пазен старателно и ревниво от родолюбиви свещеници-народни будители, за да види бял свят чрез краеведа Стефан Захариев от Пазарджик през 1870 г. На тези родолюбиви българи - нашата синовна признателност! Летописът на Методи Драгинов е скъпоценно историческо наследство за помохамеданчването на християнското българско население в Западните Родопи, защото по вина на поробителя е крайно ограничен броят на домашните извори за българската история от XV-XVII век.
Безспорно е, че летописът и описаните в него събития подлежат на допълнителни проучвания и занапред. Няма съмнения обаче за появата му точно в XVII век и съдържащите се в него конкретни данни за историческите събития и личности не биха могли да се оспорват.
В онова страшно робско време, проточило се във вековете, когато краят не се виждал, а българското племе гинело, свещеник Методи Драгинов прозря, че тук - в Родопа, в Чепинско, ще бъде българско. И написа летописа за нас, неговите следовници. Сбъдна се прозрението на непреклонния син на Родопа, на великия българин. Нека пазим и не забравяме святото му дело.
Георги Н. Пашов, председател на Инициативния комитет
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023