Светът ще помни 2022 година с нахлуването на Русия в Украйна, което промени геополитиката и постави на изпитание живота и убежденията на милиони хора. България ще я помни с политическата криза след поредица от парламентарни избори, които вместо да стабилизират още повече разклатиха държавата, попаднала в спирала от инфлация, несигурност и разделения. С какво ще помни годината Велинград?
Един от възможните отговори: през 2022 г. Велинград обикаля в кръг. И вместо да върви нагоре, просто тъпче на едно място.
Помните ли как завърши 2021 година? С поредица от трусове в общинската болница. След цяла година в края на 2022 г. ситуацията е „дежа вю“ или (по думите на г-н Емил Моллов) „този филм сме го гледали“. Сюжетът на „филма“ е ясен: как общинската болница да бъде закрита (или за благозвучие и за пред хората да бъде обединена с частно лечебно заведение), а имотите й от публична общинска да преминат в друг вид собственост.
Помните ли какво се случи с обществения транспорт през януари 2022 г.? Договорът на общината с „Чепино автотранспорт“ изтече, областният управител разреши да се сключи анекс за 12 месеца. И 12 месеца по-късно сме в същото положение, а общината продължава да не обявява обществена поръчка за транспортната схема.
Помните ли какво стана на 3 февруари 2022 г.? На закрита среща пред общински съветници и избрани граждани и хотелиери бе представен идеен проект за Клептуза, а дни по-късно кметът Костадин Коев и Общинският съвет стартираха процедура за концесия. Но стартираха с тежък фал, решението бе спряно като незаконосъобразно и в края на 2022 г. по темата Клептуза пак сме там, където бяхме - след още една закрита среща, след увеличение на територията на концесията, граждански и партийни протести и несъстоялото се намерение на кмета да внесе предложение за концесия в местния парламент. На фона на растящо обществена недоволство общината къде явно, къде не толкова прозрачно прави стъпка след стъпка за осъществяване на концесията. Обяснението на кмета Костадин Коев е, че общината няма нужните 5 милиона лева за ремонт на Клептуза. А сметките на избраните за целта финансисти са, че от бъдещата концесия в общинската хазна може да постъпва „крупната“ сума от 40 000 лева годишно.
Завъртяхме се в още един кръг: на 8 януари 2022 г. пред чешмата-паметник при Сярна баня тържествено отбелязахме 144 г. от Освобождението на Чепинско от османско робство. Прозвуча стихотворението „Русия“ на Иван Вазов и многократно бе казано, че благодарим на освободителите от Девети хусарски Киевски полк. На 3 март, дни след като Русия започна война срещу Украйна, Велинград чества националния празник с музика, хоро, авто-шествие със знамена, но без слово на кмета, без традиционното официално тържество на чешмата-паметник, без думи - дори за Девети хусарски Киевски полк.
И още един кръг, в който останахме през цялата година: най-честата новина в СПА столицата през 2022 г. беше спирането на водата. През 365-те дни на годината сигурно имаше над 365 аварии, общинското дружество „ВКТВ“ почти ежедневно информираше, че поради авария спира водоподаването в части от града. Само един от многото примери: ремонтът на 400 метра (!!!) от улица „Бачо Киро“ доведе до аварии в почти целия квартал Лъджене. Дежурните оправдания на кмета Коев с пропуснатия от кмета Лебанов воден цикъл са част от кръга, от който не се вижда как ще излезем. А нали точно това - да намерят ефективни решения, е работата на хората, които сме избрали да управляват града - кмет и общински съветници?!
2022 година ни донесе и промени. През февруари, със закъснение от половин година, започнаха работа новите инсталации за отпадъци. През октомври, пак със закъснение заради което ни заплашваха и европейски санкции, най-после бе закрито старото сметище край Каменица. И още немаловажни „детайли“ от голямата тема за чистотата: в нарушение на законовите изисквания Велинград си остана град без разделно събиране и без депо за строителни отпадъци.
Промени се и обликът на част от центъра на Велинград - през месец май започна събарянето на недовършения Културен дом, а в края на 2022 г. той вече е само спомен. Само спомен е и обещанието за спасяване на сградата, което кметът Костадин Коев преди години пое пред Инициативния комитет за запазване на Културния дом. Чакаме да видим какво ще се появи на мястото, където имаше частни домове, пазар, ресторант, павилиони, стрелбища, цирк, Културен дом...
Промени се и централният площад „Възраждане“ в Каменица, обновен с европейски средства. Но след ремонта критиките бяха повече от аплодисментите, защото и очакванията бяха, че с толкова пари (над 444 000 лева) ще бъде направено много повече.
Промяна с положителен знак за целия град донесе изпълнението на проекта за модернизация на уличното осветление за 782 505 лева от Норвежкия финансов механизъм. Същото важи и за ремонтите на отделни улици в града, макар че цялостното състояние на подземната и надземната инфраструктура си остава критично, на места без преувеличение дори драматично. Който не вярва, може да се „разходи“ например по ключовата за града и туризма ул. „Цар Самуил“.
Сред събитията, които промениха Велинград през 2022 г., се нарежда и трагичната смърт на доайена на общинските съветници Екатерина Каферинова, която бе убита в края на месец август. С г-жа Каферинова си отиде една цяла епоха в местния парламент и той никога вече няма да бъде същият.
През 2022 г. във Велинград се случиха много добри неща. В празник за целия град се превърна вековният юбилей на СУ „Васил Левски“ - училището, в което са учили мнозина от нас. Велинградчани показаха незапомнено досега обединение в дарителска акция за спасяване живота на младия Митко Даскалов, който за съжаление загуби трудната битка с болестта. Гражданска енергия подкрепи и каузата за възраждането на Старото читалище в Чепино, на зала 2 в читалището в Каменица. Възроди се фестивалът „Хоро при извора“, читалището в Лъджене направи пореден концерт на световно ниво в памет на Николай Гяуров, а Художествената галерия записа една от най-успешните години в своята история с изложби също на световно ниво на Марк Шагал, Салвадор Дали и Едгар Дега. А от 2022 г. във Велинград за първи път вече има постоянно работещ цирк, чиято сцена постепенно разкрива совя голям потенциал.
Годината бе успешна и за туризма, където Велинград запази мястото си сред най-добрите (и най-скъпите) курорти. И колкото повече се развива секторът, толкова повече ескалират проблемите на града с инфраструктурата, презастрояването, минералната и питейната вода, замърсяването, кадрите и т.н. Но и от този кръг всеки се опитва да излезе и да се спаси поединично, защото общината не е начертала нито план, нито стратегия за общи решения.
Дали новата година ще „отвори“ кръговете, от които трябва да излезем, за да продължим напред и нагоре? Отговорът и ключът са в предстоящите през октомври 2023 г. местни избори.
Елена Баева