200 години oсновно училище „Христо Ботев“ - Велинград
Публикувано на 14 Feb 2023 10:06
(Продължение от бр. 7/2023 г.)
През учебната 1897 година в Каменица постъпва като учителка Олга Хаджирашкова, дъщеря на видния пазарджишки революционер и съратник на Левски Хаджи Рашко. Тя е първата жена, разпространяваща социалистическите идеи в пазарджишкия край. Пленени от младостта и очарованието на девойката и нейните обширни знания, около нея се формира група. От Олга Хаджирашкова споменатите по-горе учители и през 1902 година се създава социалистически кръжок „Синапово зрънце“. Учителите-социалисти са преследвани за идеите си и дори уволнени.
Будната им гражданска позиция проличава, когато пламва пожарът на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Учителите Филип Главеев, Мойсей Праматаров и Димитър Масларов се бият в редиците на въстаниците. Завръщат се след потушаването на въстанието, но с гордост носят четническите си униформи. Населението ги обгражда с обич и признателност, а техните ученици се гордеят с храбрите си учители.
Прелом в учебното дело настъпва по времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Мобилизирането на учителите, гладът и мизерията прекъсват учебните занимания. Избухват бунтове и безредици. Много от децата нямат дрехи, обувки и учебници и не посещават училище.
След 1918 година постепенно се възстановява учебният процес. Редят се години на упорита просветна и народополезна дейност не само с учениците, но и с техните родители. Провеждат се курсове за ограмотяване, сказки, пиеси, съвети за домакинството. По инициатива на учителите на 31.03.1921 г. е свикано публично събрание, на което говори известният в цяла България оратор и народен представител Ламби Кандев.
През 1922-1923 година е открита и прогимназията в Каменица.
Следвоенната криза, обхванала цялата страна, намира израз в избухване на Септемврийското въстание от 1923 г. В него участват и каменските учители: Тодор Ямаков (по-късно инициатор за създаването на Велинград), Георги Цветанов и братята Атанас и Христо Попови.
По традиция учителите са носители на новото и още с откриването на училищната сграда през 1881 год. започват периодично да изнасят театрални представления, в които са режисьори, артисти, сценични работници и касиери. Представленията „Руска“, „Нещастна фамилия“, „Кървава македонска сватба“ и „Йово войвода“ имат голям успех и са играни по няколко пъти. Най-заслужилият театрален деец от старата генерация учители е Филип Главеев, а по-късно през 20-те години, учителят Петко Христов Захов. С артистични заложби се изявяват учителите: Тодор Ямаков, Георги Цветанов, Атанас Попов, Славчо Илинов, Мара Стойкова, Атанас Стойков, Заварин Ждраков, Гена Ждракова, Надежда Ямакова, Мара Попова, Тодор Велчев, Георги Джуров. През 1928 г. с училищни и общински средства е закупена първата училищна киномашина в Чепинско. За оператор е избран учителят Заварин Ждраков. За периода от 1928 до 1941 год. са изиграни над 50 пиеси, между които заглавията „Към пропаст“, „Иванко“, „Хъшове“, „Под игото“.
Старото училище, построено през 1881 год., въпреки пристройката от 5 класни стаи е вече тясно за увеличилите се ученици. През 1928 год. главният учител Христо Стоев Масларов и училищното настоятелство съставят комисия за строеж на ново училище. Избрани са два парцела - в местността „Власа“ и „Делиевите хармани“. При кметуването на Георги Николов Цикалов през 1931 год. започва изграждането на днешната сграда - прогимназията. На 25.IX. 1933 год. с тържествен църковен ритуал, отслужен от отец Димитър Манов, е открито новото училище с патрон „Христо Ботев“. Най-старата каменчанка, баба Мария Пендарова, плиска менче със светена вода на стълбите и с китка здравец благославя учителите и учениците.
По това време се създава и учи¬телски колектив, състоящ се от учителите: Атанас и Мара Стойкови, Тодор и Надежда Ямакови, Заварин и Гена Ждракови, Олга и Тодор Велчеви, Георги и Кръстина Джурови, Георги и Малина Васеви, Никола и Тинка Годеви, Атанас и Мария Попови, Стойо и Мария Илинови, Георги Цветанов, Вела Карова и Цв. Калъчева. Амбициозният и жизнерадостен колектив работи не само за просветата на децата, но и за издигане на културното ниво на цялото население. Траен отпечатък оставят червенокръсткият кръжок, училищният хор, ученическият театрален кръжок, танцовата трупа, както и създаденият през 1937 година Духов оркестър.
При стихиен пожар през 1946 год. изгаря старото училище. Това налага към Прогимназията през 1949 год. да се пристрои източното крило с 8 класни стаи и физкултурен салон. Голямо е участието на населението в строежа с доброволен труд.
Директори на училището са: Мария Стойкова, Тодор Велчев, Георги Джуров, Атанас Стойков и Атанас Попов. През 1957 год. колективът е награден с орден „Кирил и Методий“ - П-ра степен.
Минават годините, сменят се поколенията и в учителския колектив навлизат довчерашните възпитаници на училището. От 1961 до 1973 год. директор на училището е Пейо Делиев. Учители и ученици постигат нови успехи в учебната и извънкласна дейност.
Една от големите придобивки е изграждането на парното отопление. Изключително тържествено е отбелязан първият училищен юбилей през 1966 год. Събран и обработен е архивен и снимков материал.
От 1973 до 1985 год. директор на училището е Заварин Маров. През този период училище „Христо Ботев“ е определено за експериментално към Министерство на народната просвета по темата „Здравно-етично възпитание на подрастващите.“ През същият период с активното съдействие на тогавашния кмет на града Георги Шуманов са изградени спортните площадки и санитарните възли към училището.
Повярвал в силите и възможностите си, учителският колектив издига нивото на учебната и извънкласна дейност чрез многобройните кръжоци по ТНТМ, експедиционния отряд, курсовете по есперанто и международния обмен на групи с побратимените градове Кисловодск, Хоенидайн-Ернстал (Германия), Чехословакия и Унгария. Израз на упорития труд на колектива е присъденото от МНП през 1986 год. звание „Образцово училище“.
Материалът е подготвен от г-жа Радка Тотолакова
(Следва продължение)
През учебната 1897 година в Каменица постъпва като учителка Олга Хаджирашкова, дъщеря на видния пазарджишки революционер и съратник на Левски Хаджи Рашко. Тя е първата жена, разпространяваща социалистическите идеи в пазарджишкия край. Пленени от младостта и очарованието на девойката и нейните обширни знания, около нея се формира група. От Олга Хаджирашкова споменатите по-горе учители и през 1902 година се създава социалистически кръжок „Синапово зрънце“. Учителите-социалисти са преследвани за идеите си и дори уволнени.
Будната им гражданска позиция проличава, когато пламва пожарът на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Учителите Филип Главеев, Мойсей Праматаров и Димитър Масларов се бият в редиците на въстаниците. Завръщат се след потушаването на въстанието, но с гордост носят четническите си униформи. Населението ги обгражда с обич и признателност, а техните ученици се гордеят с храбрите си учители.
Прелом в учебното дело настъпва по времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Мобилизирането на учителите, гладът и мизерията прекъсват учебните занимания. Избухват бунтове и безредици. Много от децата нямат дрехи, обувки и учебници и не посещават училище.
След 1918 година постепенно се възстановява учебният процес. Редят се години на упорита просветна и народополезна дейност не само с учениците, но и с техните родители. Провеждат се курсове за ограмотяване, сказки, пиеси, съвети за домакинството. По инициатива на учителите на 31.03.1921 г. е свикано публично събрание, на което говори известният в цяла България оратор и народен представител Ламби Кандев.
През 1922-1923 година е открита и прогимназията в Каменица.
Следвоенната криза, обхванала цялата страна, намира израз в избухване на Септемврийското въстание от 1923 г. В него участват и каменските учители: Тодор Ямаков (по-късно инициатор за създаването на Велинград), Георги Цветанов и братята Атанас и Христо Попови.
По традиция учителите са носители на новото и още с откриването на училищната сграда през 1881 год. започват периодично да изнасят театрални представления, в които са режисьори, артисти, сценични работници и касиери. Представленията „Руска“, „Нещастна фамилия“, „Кървава македонска сватба“ и „Йово войвода“ имат голям успех и са играни по няколко пъти. Най-заслужилият театрален деец от старата генерация учители е Филип Главеев, а по-късно през 20-те години, учителят Петко Христов Захов. С артистични заложби се изявяват учителите: Тодор Ямаков, Георги Цветанов, Атанас Попов, Славчо Илинов, Мара Стойкова, Атанас Стойков, Заварин Ждраков, Гена Ждракова, Надежда Ямакова, Мара Попова, Тодор Велчев, Георги Джуров. През 1928 г. с училищни и общински средства е закупена първата училищна киномашина в Чепинско. За оператор е избран учителят Заварин Ждраков. За периода от 1928 до 1941 год. са изиграни над 50 пиеси, между които заглавията „Към пропаст“, „Иванко“, „Хъшове“, „Под игото“.
Старото училище, построено през 1881 год., въпреки пристройката от 5 класни стаи е вече тясно за увеличилите се ученици. През 1928 год. главният учител Христо Стоев Масларов и училищното настоятелство съставят комисия за строеж на ново училище. Избрани са два парцела - в местността „Власа“ и „Делиевите хармани“. При кметуването на Георги Николов Цикалов през 1931 год. започва изграждането на днешната сграда - прогимназията. На 25.IX. 1933 год. с тържествен църковен ритуал, отслужен от отец Димитър Манов, е открито новото училище с патрон „Христо Ботев“. Най-старата каменчанка, баба Мария Пендарова, плиска менче със светена вода на стълбите и с китка здравец благославя учителите и учениците.
По това време се създава и учи¬телски колектив, състоящ се от учителите: Атанас и Мара Стойкови, Тодор и Надежда Ямакови, Заварин и Гена Ждракови, Олга и Тодор Велчеви, Георги и Кръстина Джурови, Георги и Малина Васеви, Никола и Тинка Годеви, Атанас и Мария Попови, Стойо и Мария Илинови, Георги Цветанов, Вела Карова и Цв. Калъчева. Амбициозният и жизнерадостен колектив работи не само за просветата на децата, но и за издигане на културното ниво на цялото население. Траен отпечатък оставят червенокръсткият кръжок, училищният хор, ученическият театрален кръжок, танцовата трупа, както и създаденият през 1937 година Духов оркестър.
При стихиен пожар през 1946 год. изгаря старото училище. Това налага към Прогимназията през 1949 год. да се пристрои източното крило с 8 класни стаи и физкултурен салон. Голямо е участието на населението в строежа с доброволен труд.
Директори на училището са: Мария Стойкова, Тодор Велчев, Георги Джуров, Атанас Стойков и Атанас Попов. През 1957 год. колективът е награден с орден „Кирил и Методий“ - П-ра степен.
Минават годините, сменят се поколенията и в учителския колектив навлизат довчерашните възпитаници на училището. От 1961 до 1973 год. директор на училището е Пейо Делиев. Учители и ученици постигат нови успехи в учебната и извънкласна дейност.
Една от големите придобивки е изграждането на парното отопление. Изключително тържествено е отбелязан първият училищен юбилей през 1966 год. Събран и обработен е архивен и снимков материал.
От 1973 до 1985 год. директор на училището е Заварин Маров. През този период училище „Христо Ботев“ е определено за експериментално към Министерство на народната просвета по темата „Здравно-етично възпитание на подрастващите.“ През същият период с активното съдействие на тогавашния кмет на града Георги Шуманов са изградени спортните площадки и санитарните възли към училището.
Повярвал в силите и възможностите си, учителският колектив издига нивото на учебната и извънкласна дейност чрез многобройните кръжоци по ТНТМ, експедиционния отряд, курсовете по есперанто и международния обмен на групи с побратимените градове Кисловодск, Хоенидайн-Ернстал (Германия), Чехословакия и Унгария. Израз на упорития труд на колектива е присъденото от МНП през 1986 год. звание „Образцово училище“.
Материалът е подготвен от г-жа Радка Тотолакова
(Следва продължение)
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023