Може ли да бъде произведено вино с велинградски тероар (специфични характеристики на виното, които зависят от географския район)? Звучи като далечна и трудна цел, но тя е в основата на проект на Агробиоинститут (АБИ), който започна преди 4 години със засаждането на лози от 18 гроздови сорта във Велинград. Крайните резултати бяха представени на 13 февруари - ден преди празника на виното и Трифон Зарезан (по стар стил).
Проф. д-р Иван Цветков, координатор на проекта за България, припомни, че сътрудничеството между АБИ и Община Велинград продължава вече 15 години, през които са осъществени 4 европейски и 2 национални проекта. Първият проект бе свързан с горските боровинки, а сега имат специални планове за хмела и картофите. По повод дългогодишното сътрудничество той с благодарност връчи грамота на заместник-кмета Светла Томова, която поздрави проф. Цветков, че е запазил своите велинградски корени. С приветствие към участниците в семинара, сред които бяха педагозии учитеници от НПГГС „Христо Ботев“ и ПГИТ „Алеко Кностантинов“, отправи и директорът на АБИ проф. дбн Иван Атанасов.
Свои изследвания по проекта представиха гл. ас. д-р Лилия Георгиева и доц. д-р Красимир Русанов от АБИ. За аудиторията от особен интерес бяха докладите на велинградчаните доц. д-р Ангел Ферезлиев от Института за гората при БАН и Георги Куманов, главен уредник в Историческия музей. Г-н Ферезлиев разказа за създадената в местността Кеневица край Дорково агролесовъдна система. До 2011 г. върху земеделската земя са отглеждани сезонни култури като ябълки, сливи и круши. През 2012 г. са засадени 69 дръвчета пауловния, а през следващи години между тях са засаждани овошки, сребрист смърч, сребриста ела и 66 броя лози от 6 десертни сорта грозде. Данни са показали, че отглеждането на пауловния в Чепинския регион е неподходящо, защото заради късия вегетационен период дървото остава кухо и насажденията от пауловния вече са изсечени. Няколко сорта грозде са се оказали адаптивни към местните условия и по-толерантни към различни видове заболявания. Тези сортове, подходящи за отглеждане в Чепинския регион, са: Данута, Молдова 88, Блек меджик, Троя, Брестовица, Афродита, Наслада, СРБ и Хамбургски мискет, а доц. Ферезлиев препоръча и сорта Велика. През 2022 г. плодоотдаването е било много оскъдно заради измръзване през 2021 г., което е показало колко е важно да се извършва загрибване на лозите.
Георги Куманов ни върна стотина години назад, когато в местността Върлоз над Каменица е имало лозя. От години тук съществуват традициите за зарязване на лозето на 14 февруари, запазени са традиции виното да се прави в бъчви от дъб със специални дъги, така че „виното да шава и да буйства“ и др. Той разказа за практиката помътняло вино от долините да се докарва при нас в планината (Велинград, Юндола, Каратепе), за да се избистри. От публикация във вестник „Чепино“ от февруари 1940 г. научихме как по онова време местният съюз на питиепродавците е чествал Трифон Зарезан със служба в църквата „Св. Троица“ в Каменица, последвана от обяд в ресторант „Кьосът“ със свещеника и кмета и манифестация с две гайди. Публикации от вестник „Темпо“ от различни години припомниха за традициите на Парада на виното и по-новите панаири на виното в различни махали и квартали на Велинград.
Проф. Иван Цветков разказа подробно за създадената през 1995 г. генбанка от лозови генетични ресурси на АБИ. Създаването на сорт грозде изисква около 10 години, а още 10 години са нужни за селекция. Най-големи трудности създават различните болести: 52 вируса нападат лозата (по-податливи са десертните сортове), а най-големият бич е бактериалният рак по лозите. Проф. Цветков показа как са се развивали през годините засадените във Велинград 18 сорта, като подчерта, че нашият район е избран пилотно като нетипичен земеделски регион, но с много силно развит туризъм, хотелиерство и ресторантьорство. Професорът препоръча за отглеждане във Велинград сортовете Мискет Викинг, суперран Болгар, Дружба, Черна перла, Татул-1, Наслада и Пино ноар и сорта Хибрид 64, особено подходящ за стафидиране. Вече се правят опити и за отглеждане на лози в оранжерии. Интересна бе прогнозата на проф. Цветков, че климатичните промени през последните години могат да направят така, че след време климатът във Велинград да стане като в известната с винопроизводството си Бургундия. Тогава ще дойде време да се изпълни голямата цел - да бъде произведено вино с велинградски тероар.
А дотогава да помним едно от наричанията, събрани от етнолога Георги Куманов: „Да берем, да ядем, вино да пием, за здраве и радост, за сладост и младост!“.
Елена Баева
Производството на грозде и вино във Велинград - от историята до науката
