За историята на сградата на Народно читалище „Отец Паисий-1893“ се знае благодарение на летописа на Мойсей Праматаров. Но в тази история има и много страници, които чакат да бъдат запълнени от хора, които ще продължат да търсят назад в миналото важни и все още неоткрити факти за достолепната сграда в центъра на Велинград.
Един от тези хора е архитект Елена Борисова-Дамова, която на 17 май разказа своята „Непозната история“ за читалищната сграда. В професионален план арх. Дамова участва в магистърска програма, свързана с опазване на културното наследство, а интересът й към паметниците на културата във Велинград я кара да обърне поглед към най-красивата и разпознаваема сграда - читалището в Лъджене, което е със статут на паметник на кулутрата от местно значение.
Читалището е създадено през 1893 г., но цели 38 години търси своя дом. На 18 май 1928 г. Лъдженската община дарява място (част от парцела на старото училище) и пари за построяването на читалищната сграда. Обявен е конкурс за строител, който печели Кузман Попов. Чрез конкурс е избран и проект за сградата. Мойсей Праматаров пише, че е избран проектът на арх. Атанасов. Това е отправната точка, от която тръгва арх. Дамова, за да събере още много данни за хората, които са проектирали читалището в Лъджене. Данни обаче се намират много трудно и тук на помощ идва библиотеката на Съюза на архитектите в България. Оказва се, че конкурсът за проектиране на читалището в Лъджене е спечелен от архитектурното бюро „Обнова“. Счита се, че това е първият архитектурен колектив, а това е важно за развитието на архитектурата в България, подчерта Елена Дамова. От историята е ясно, че между двете световни войни повечето архитекти, които проектират в България, са завършили на запад. Това важи и за членовете на „Обнова“. Важна фигура сред тях е арх. Стоян Хр. Ковачевски, който е завършил в Мюнхен и е потомствен архитект. Другият член на колектива е арх. Зафир Ст. Абрашев, родом от Стара Загора, завършил в Берлин, а според непотвърдена информация е проектирал игрище „Левски“, което днес е националният стадион в столицата. В „Обнова“ са още арх. Стефан Ат. Атанасов от Ловеч, завършил в Берлин и арх. Симеон Д. Атанасов - син на участник в легията на Раковски и племенник на уста Генчо Кънев от Трявна, един от основателите на Съюза на архитектите в България, завършил в Мюнхен и проектирал Родилния дом „Шейново“. Всички тези факти, старателно проучени от арх. Дамова, показват, че читалището в Лъджене не е създадено от случайни хора, а от млади и образовани в Европа архитекти.
Европейското образование личи и в архитектурата на читалищната сграда, в която арх. Дамова открои важни детайли: прости обеми, изчистени линии, усещане за монолитност, скромна фасадна декорация. Откритите в Държавен архив - Пловдив от председателя на читалището Силвена Байракова планове и чертежи от 1932 г. показват, че е проектирана не просто зала за театър, а салон с 200 места, 4 гримьорни, сладкарница, балкон с лоджии, киноапаратна, оркестрина в сутерена, малък музикален салон и на последния етаж галерия с горно осветление - стъклен покрив, който за съжаление вече не съществува. Външно сградата е запазила оригиналния си облик, като е проектирана така, че всички фасади да са красиви и внушителни. Стилистиката е еклектична, като се смесват различни стилове - ранен модернизъм, неокласицизъм и арт деко, посочи арх. Дамова и прибави към това своето откритие, че в отделни елементи в читалищната сграда откриваме и характерната за нашето Възраждане „кобилица“. „Нашето читалище е един малък шедьовър, който е имал шанса да оцелее през годините, без да е много променян“, обобщи арх. Елена Борисова-Дамова и обеща, че няма да спре да търси още факти от непознатата, но толкова значима и важна за Велинград история на читалището.
От името на НЧ „Отец Паисий-1893“ благодарност към г-жа Дамова изрази Силвена Байракова, която оцени свършеното като огромен пирнос за архива на читалището. А читалищната сграда е почетена и в юбилейната монета, която вече всеки велинградчанин и гост на града може да закупи от вендинг автомат пред читалището. Арх. Дамова получи адмирации за своята обществено значима работа и от д-р Димитър Станчев и Славчо Велков. Предстои част от богатата презентация да бъде експонирана в изложба на открито, което ще даде възможност на повече хора да се запознаят с откритията на арх. Дамова.
Елена Баева
