

Живият дух на християнското наследство в Родопите
Публикувано на 11 Apr 2006 12:38
На 3 април в Историческия музей на града ни бе открита гостуващата изложба “Християнско наследство в Родопите - църкви и манастири”. Изложбата е дело на Исторически музей “Стою Шишков” град Смолян и Института за Балкански проучвания в Солун. Създадена е с финансовата помощ на Европейския съюз по Програма ФАР-Трансгранично сътрудничество България - Гърция.
Директорката на Историческия музей Снежана Велева сподели за читателите на в.”Темпо”: “С тази изложба, която ще продължи до 5 май, поставяме началото на предстоящите чествания, посветени на 340 години от летописа на поп Методи Драгинов и 190-годишнината на най-старата църква в Чепинско - “Света Троица” в Каменица. Веднага след нея ще открием на 6 май изложба, посветена на Априлското въстание и поп Топорчо.”
Изложбата “Християнското наследство в Родопите - църкви и манастири” гостува на Велинград с 40 свои платна. За реализацията й са заснети и картотекирани 114 църкви и манастири в Родопите, а екипът, работил по проекта, изказа специална благодарност на Георги Куманов от нашия музей. От експозицията има да се научи и припомни много. Не е тайна за никой, че Родопите (13 000 кв.км площ) са най-удобната за живот планина на Балканите. В античността тя е обитавана от различни тракийски племена, сред които бесети, влезли в историята на Европейския югоизток като пазители на култа към бог Дионис и като жреци-прорицатели в неговото светилище. Първите проповеди на християнското учение на Балканите, една от най-древните християнски територии, се свързват с името на апостол Павел и неговите сподвижници. Историческите справки сочат, че през 51 г.н.е. апостол Павел е за втори път на Балканите. Началото на християнизацията на Родопите започва през 313 г. и за покръстител се счита прочутият християнски мисионер и епископ на Траянопол Никита от Ремесиана, който през 396 г. започва покръстването на бесите. Покръстването е ставало бавно и трудно и по всяка вероятност е продължило до 20-те години на V век, но е било толкова важно, че в края на IV век е направен превод на Светото писание специално за бесите, на родния им тракийски език.
Изследователите на християнството в Родопите са констатирали някои характирни особености - например построяването на християнски църкви и манастири върху стари култови места (също като параклиса “Пророк Св.Илия” над “Клептуза”). Времето от IX-XI в. се определя като втори значим етап в процеса на изграждането на християнски църкви и манастири.
С османското нашествие се поставя началото на насилствени и дълбоки промени в историческото развитие на народите, населяващи Балканския полуостров. Това е времето, когато за църквите и манастирите в Родопите настават векове на гибел. Крепител на духа и вярата за християните в тези времена са манастирите в Атонската Света гора - главен религиозен и духовен център на Балканите и на целия източноправославен свят. Християните от Родопите поддържат най-тесни връзки с три атонски манастира - Зограф,Хилендар и Ватопед. Родопите са разположени на пътя между Атон, Мизия и Тракия и минаващите светогорски монаси не позволяват духа на християните да загине.
През 30-те години на XIX век Цариград разрешава построяването на нови и даже възстановяването на стари християнски свети места и в Родопите веднага започва активно строителство на християнски храмове върху основите на стари. Две години след началото се получават фермани за построяването на 9 църкви, сред които “Св. Никола”, “Св. Неделя” и “Св. Теодор Стратилат” в днешния Смолян. Град Гоце Делчев е отново седалище на възстановената Неврокопска епархия и има славата на внушителните си църкви, впечатляващи преди всичко с божествения звън на камбаните и с култа към “Св. Архангел Михаил”. Църквите в Ивайловград и околните селища са представителни каменни постройки, повечето от които строени още през 30-те години на XIX век и отличаващи се с интересни релефни украси от камък, а особено почитан в района е култът към “Св.Св. Константин и Елена”.
Гостуващата изложба на Исторически музей “Стою Шишков” - Смолян е поредното доказателство, че е жив християнският дух в Родопите и хилядолетната история на християнството в планината на Орфей продължава да се пише.
Веска Божкова
Изложбата “Християнското наследство в Родопите - църкви и манастири” гостува на Велинград с 40 свои платна. За реализацията й са заснети и картотекирани 114 църкви и манастири в Родопите, а екипът, работил по проекта, изказа специална благодарност на Георги Куманов от нашия музей. От експозицията има да се научи и припомни много. Не е тайна за никой, че Родопите (13 000 кв.км площ) са най-удобната за живот планина на Балканите. В античността тя е обитавана от различни тракийски племена, сред които бесети, влезли в историята на Европейския югоизток като пазители на култа към бог Дионис и като жреци-прорицатели в неговото светилище. Първите проповеди на християнското учение на Балканите, една от най-древните християнски територии, се свързват с името на апостол Павел и неговите сподвижници. Историческите справки сочат, че през 51 г.н.е. апостол Павел е за втори път на Балканите. Началото на християнизацията на Родопите започва през 313 г. и за покръстител се счита прочутият християнски мисионер и епископ на Траянопол Никита от Ремесиана, който през 396 г. започва покръстването на бесите. Покръстването е ставало бавно и трудно и по всяка вероятност е продължило до 20-те години на V век, но е било толкова важно, че в края на IV век е направен превод на Светото писание специално за бесите, на родния им тракийски език.
Изследователите на християнството в Родопите са констатирали някои характирни особености - например построяването на християнски църкви и манастири върху стари култови места (също като параклиса “Пророк Св.Илия” над “Клептуза”). Времето от IX-XI в. се определя като втори значим етап в процеса на изграждането на християнски църкви и манастири.
С османското нашествие се поставя началото на насилствени и дълбоки промени в историческото развитие на народите, населяващи Балканския полуостров. Това е времето, когато за църквите и манастирите в Родопите настават векове на гибел. Крепител на духа и вярата за християните в тези времена са манастирите в Атонската Света гора - главен религиозен и духовен център на Балканите и на целия източноправославен свят. Християните от Родопите поддържат най-тесни връзки с три атонски манастира - Зограф,Хилендар и Ватопед. Родопите са разположени на пътя между Атон, Мизия и Тракия и минаващите светогорски монаси не позволяват духа на християните да загине.
През 30-те години на XIX век Цариград разрешава построяването на нови и даже възстановяването на стари християнски свети места и в Родопите веднага започва активно строителство на християнски храмове върху основите на стари. Две години след началото се получават фермани за построяването на 9 църкви, сред които “Св. Никола”, “Св. Неделя” и “Св. Теодор Стратилат” в днешния Смолян. Град Гоце Делчев е отново седалище на възстановената Неврокопска епархия и има славата на внушителните си църкви, впечатляващи преди всичко с божествения звън на камбаните и с култа към “Св. Архангел Михаил”. Църквите в Ивайловград и околните селища са представителни каменни постройки, повечето от които строени още през 30-те години на XIX век и отличаващи се с интересни релефни украси от камък, а особено почитан в района е култът към “Св.Св. Константин и Елена”.
Гостуващата изложба на Исторически музей “Стою Шишков” - Смолян е поредното доказателство, че е жив християнският дух в Родопите и хилядолетната история на християнството в планината на Орфей продължава да се пише.
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023