Най-общо казано доброволчеството е безвъзмездно предоставяне на личен труд, усилия и време в името на някаква социална или хуманитарна кауза. Доброволците най-често заминават за далечна страна, където  местната общност получава помощ, от която има нужда. 

В подобна доброволческа мисия участва и велинградчанката София Николова, която тази година в продължение на един месец, от средата на септември до средата на октомври, беше част от  екипа на група доброволци в Танзания.
София е завършила  средно образование в СУ ,,Св. св. Кирил и Методий’’ – Велинград, а в момента е студентка и учи „Маркетинг“ в Нов български университет в София. Интересът й към доброволчеството се е зародил  от детска възраст, тъй като тя помни, че още като малка е имала мечта - да отиде и да помага на децата в Африка, както е и направила. 
Специално за читателите на вестник „Темпо“ София Николова беше любезна да разкаже за своите впечатления от доброволческата мисия в Танзания:
„Миналата година имах повече свободно време, тъй като реших да взема една свободна година от училище и университет, като прецених, че ми се открива добра възможност  да изпълня тази своя мечта. Търсех организация, с която да замина и тъй като не открих българска такава, кандидатствах в английска организация на име PMGY (plan my gap year). Аз бях доброволка в училище, учех на английски език и помагах на малки деца на възраст от 4 до 7 години, събрани в една стая. Там разделяха нас, доброволците, на малки групи и ни пращаха в различни училища, където ние учехме деца, грижехме се за тях, играехме с тях и кой колкото може помагаше финансово, купувайки им материали за училище и стаите, а   понякога и храна, тъй като нямаха почти нищо. Някои от по заможните доброволци дори спонсорираха построяването на нови класни стаи за децата. От България доброволка бях само аз и в организацията казаха, че досега е нямало други българи. Аз бях там за около месец. Всеки доброволец сам избира за колко време ще остане, като мисля, че максималният период, който можеш да останеш, е 3 месеца. Всичко доброволци живеехме в една къща и имахме осигурена закуска и вечеря, но преди да заминеш, заплащаш определена сума за престоя си. През уикендите често правехме различни дейности като туристи, тъй като Танзания е екзотична страна и има доста интересни места, които може да посетиш. В един от уикендите бях на сафари в Серенгети, което беше незабравимо преживяване за мен и също така - още една  моя мечта, която успях да сбъдна.
Преди да замина за мисията в Танзания имаше известна подготовка, тъй като трябваше да се ваксинирам с няколко ваксини, без които не може да влезнеш в страната, но освен това няма нищо друго особено като подготовка. Няма определени изисквания от организацията, освен това да знаеш английски език  на говоримо ниво.
Хората там са доста по-различни, липсва забързаното ежедневие, хората са спокойни, забавни, не бързат за никъде и нищо, въпреки че не са материално осигурени като нас. Изглеждат все едно нямат проблеми и се забавляват постоянно. Много жалко, но хората живеят в беднотия, мръсно е, липсва хигиена. Там  може да бъде и опасно, ако си сама жена, затова винаги вървяхме в групи. трябваше да внимаваме също да не ни ограбят, защото постоянно се краде там, ограбват особено туристи. В самата къща, в която живеехме, имаше няколко човека от организацията, които се грижеха за нас и ни осигуряваха всичко, от което се нуждаем, дори доста се сближихме с тях.
Аз съм изключително доволна от това, което направих, защото освен че успях да помогна на дечицата там и се сбъдна мечтата ми, видях много по-различен начин на живот от нашия, сблъсках се с тотално различна култура, срещнах много нови хора, с някои от останалите момичета доброволци още поддържаме връзка. Освен сафарито, на  което бях, посетихме и други природни забележителности като водопадите на Килиманджаро, бананови плантации, националните паркове и др. 
Също така посетих племето на масаите, едно от най-древните племена и се запознах с особеностите на тяхната култура.
Много съм благодарна за всичко, което видях и направих, като апелирам повече хора, които имат възможност, да поемат такива рискове, защото преживяването си заслужаваше.“
Темпо