Празникът на едно училище не винаги съвпада с неговия рожден ден. Възпитателното училище-интернат, гр. Ракитово отваря врати на 15 септември 1953 г. През пролетта на 1999 г. патрон на училището става Ангел Узунов, който е бил дългогодишен учител и директор. Рожденият ден на Ангел Узунов е 1 ноември
– Денят на българските будители. Сигурно затова празникът на училището от 1999 г. става 1 ноември. През над полувековния период от съществуването на ВУИ – Ракитово педагозите в него са възприемали своята дейност като будители – будители на ценности, будители на съзнание, будители на желание в душите на децата да се впишат пълноценно в българското общество.
През далечната 1953 г. учителите от новосъздаденото училище за трудни деца в Ракитово не са знаели как да постъпват в ежедневните критични ситуации. Това е първото такова училище в страната. Несъзнателно са прилагали метода „проба – грешка“. Първият директор е Иван Андонов – учител с много опит, пред пенсиониране. Повечето от първите педагози са млади учителки. В училището са настанени само момчета и то с провинения, имащи на моменти предизвикателно поведение. След една случка с неуважително поведение към една от учителките по молба на директора общинското ръководство в Ракитово, заедно с окръжния отдел на просветата – Пазарджик, командирова учителките временно в съседното училище в Ракитово, а оттам праща в новосъздаденото училище мъже – учители. Между тях е и току що завършилият Ангел Узунов. Учениците временно са респектирани. Но скоро започват кражби на суджуци от съседни къщи, кражба от сладкарницата. Селото пропищява. Учителите на смени денонощно дежурят, но набезите не спират. Преди края на 1953 г. идва и първото колективно бягство на почти всички ученици. Вечерта на същия ден децата се връщат, но здравето на старият директор Иван Андонов не издържа и той постъпва в болница. Заменен е от триумвират – трима учители, единият от които е Ангел Узунов, който скоро е назначен за директор.
Тогава, в резултат на непрекъснати обсъждания от педагозите, се възприемат първите принципни положения на учебно-възпитателния процес:
* трудните деца са пълни с енергия и трябва непрекъснато да са заети с нещо;
* децата са особено чувствителни на тема справедливост и истина, затова отношенията между ученици от една страна и педагози и служители от друга страна, трябва да са искрени и открити;
* единни педагогически изисквания, като в този случай единните изисквания се отнасят не само за педагозите, но и за служителите от училището;
* водене на нормален учебен процес със засилено трудово обучение, защото трудът е основата на възпитанието;
* тъй като децата са от цялата страна и част от тях нямат семейства да се въвеждат училищни символи, които да ги сплотяват и да им дават основание за удовлетворение и принадлежност.
Очевидно е, че принципите, върху които е основан учебно-възпитателния процес в училището, са различни от системата на Макаренко. Достатъчно е да се прочете неговата книга „Педагогическа поема“, за да се види, че при Макаренко няма учебен процес. Той е създал колония от бездомни деца, в която се организира изхранването им. Самите деца се трудят на полето или в училищната ферма, за да се изхранват. Тук е основната разлика – при Макаренко няма учебен процес. При Макаренко ръководен фактор е ученическия командирски съвет. Педагозите са помощен фактор, съвещателен фактор. В училището за трудни деца в Ракитово основен и решаващ фактор са педагозите, защото не може да има учебен процес без педагози. В Ракитово от самото начало всичко е основано върху учебния процес. Може би тук влияние оказва пословичното преклонение на българите към науката и образованието. Пословично е преклонението на българите и към труда и трудолюбието. В онзи исторически момент, през 60те години на ХХ век, в селските райони децата непрекъснато се трудят през свободното от учене време заедно с родителите си. Сигурно затова лесно е възприета идеята на Макаренко за засилено трудово обучение в училището. За повечето от децата то е единствен дом и те се трудят заедно с учителите за поддържането и подобряването на този дом. Независимо от причината съчетаването на идеята на ракитовските учители за учебен процес с идеята за засилено трудово обучение и получаване на професионална квалификация е иновативна за страната и света. Може да се каже, че това е български принос в педагогическата теория и практика.
Свилен Топчиев, учител
