Общината спечели съдебен спор за имот в парк Женска баня
Публикувано на 06 Feb 2024 10:47
През януари 2024 г. в Окръжен съд - Пазарджик приключи дълъг съдебен спор, образуван по искова молба на Мюсюлманското изповедание - София, представлявано от главния мюфтия Мустафа Хаджи, против Община Велинград. Молбата е от 2013 г., а спорът е за имот от 7179 кв.м. в центъра на Велинград - парк Женска баня.
От Мюсюлманското изповедание (МИ) твърдят, че са правоприемник на всички мюсюлмански вероизповедни общини, съществували някога на територията на Велинград със статут на юридическо лице, като се позовават на удостоверение от Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет на Република България от 07.08.2003 г. Твърдят още, че Велинградската мюсюлманска вероизповедна община е била собственик на имота с площ от 7179 кв.м., който бил отнет без основание и актуван като общински.
Исковата молба на МИ е оставяна без движение многократно за отстраняване на нередовности, включително за правна легитимация на Мюсюлманското изповедание като правоприемник на Велинградската мюсюлманска вероизповедна община. В изпълнение на дадени от съда указания от МИ уточняват, че се явяват правоприемник на бившата Лъдженска мюсюлманска вероизповедна община, но процедурата по установяване на правоприемство не е приключила. Направена е и конкретизация на имота, като площта му е намалена на 6038 кв.м., върху който от МИ твърдят, че са придобили правото на собственост по давност. Представен е нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка от Лъдженския мирови съдия през 1933 г.
От своя страна Община Велинград оспорва съществуването на Лъдженска мюсюлманска вероизповедна община и че тя е придобила процесния имот по давност. Според общината не са налице предпоставките за реституция на имота, тъй като той е публична общинска собственост към дата на влизане в сила (01.01.2003 г.) на Закона за вероизповеданията. Имотът попада в парцел, отреден за парк, в него има извършени благоустройствени мероприятия - осветление, настилка, алеи, декоративна растителност и др., за имота е издаден и акт за публична общинска собственост. На базата на това Община Велинград счита, че предявеният иск от МИ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По време на съдебния процес са изслушани свидетели на страните, назначена е и съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице. Проучени са голям обем данни, тъй като в разглеждания период от 1929 до 2023 г. са действали 4 регулационни плана на село Лъджене и Велинград. Вещото лице посочва, че по разписната книга към плана на село Лъджене 1929 год. в днешния парк Женска баня са записани 4 имота: зеленчукова градина, 2 ливади и баня. Но в разписната книга към плана от 1929 г. няма записан имот на името на „Мюсулманската вероизповедна община“ съгласно представения нотариален акт. През 1949 г. са съставени актове на на Министерство на финансите, според които сградите на Женска баня и Плажа и съседната ливада стават държавна собственост. Третият план на Велинград е одобрен през 1978 г. и в него процесният имот попада в терен, отреден за „Минерален плаж, лятна сграда, заведение за общ. хранене и луна парк“ с площ 7000 кв.м. През 1996 г. след заповеди на областния управител и решения на Общински съвет - Велинград имотът е обявен за публична общинска собственост. По действащия регулационен план на Велинград от 2004 г. имотът попада в терен, отреден за УПИ ІV-За парк с площ 6038 кв.м.
Вещото лице установява още, че по първия план на село Лъджене от 1929 г. са реализирани:минерална баня (женска) застроена на 260 кв.м., с прилежащ терен - 6000 кв.м., с направен парк ; пералня (сграда) общинска с прилежащ терен - 1400 кв.м. и плаж , пуснат в експлоатация през юли 1937 год. По втория план на Велинград през 1955-57 г. имотът със сграда баня е отреден за обществено мероприятие „Залесяване“, което е реализирано: направен е парк около банята в прилежащия терен от 6000 кв.м. Реализирани са отрежданията и по третия и четвъртия план на Велинград.
На базата на свидетелските показания и експертизата съдът приема, че предявеният от Мюсюлманското изповедание иск е неоснователен, защото МИ не може да докаже, че е собственик на имота и че Община Велинград го владее без правно основание. По отношение на правоприемството съдът счита, че не е установено правоприемството между съществувалата към 1919 г. Лъдженска мюсюлманска веризповедна община и и регистрираното на 18.02.2003 г. Мюсюлманско изповедание. Съдът отхвърля иска на Мюсюлманското изповедание за собственост върху имота в парк Женска баня като неоснователен, като приема, че собственик е Община Велинград. Мюсюлманското изповедание, представлявано от главния мюфтия Мустафа Хаджи, е осъдено да заплати на Община Велинград деловодните разноски в размер на 7120 лева.
Решението на Окръжен съд - Пазарджик подлежи на обжалване, така че е възможно над 10-годишният съдебен спор между Мюсюлманското изповедание и Община Велинград да продължи.
Елена Баева