На 11 февруари православната църква отбелязва деня на Свещеномъченик Власий, епископ Севастийски. Велинград е едно от малкото населени места в България, в които има храм на светеца. Той е живял в областта Кападокия - Мала Азия и бил епископ на град Севастия. По време на жестокото гонение на християните при Диоклетиан Власий се оттеглил в една пещера на планината Аргеос.
Там само дивите зверове ставали свидетели на неуморните му молитвени трудове и строго въздържание. С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.
Параклисът „Свети Власий“ в нашия град е в непосредствена близост до едно уникално място в квартал Каменица - извора с гореща минерална вода „Власа“, която се слави не само с високата си температура, а и със своите изключителни лечебни свойства. Тази година параклисът става на 10 години, но неговата история е много по-дълга, тъй като възстановява унищожения преди около 350 години храм, съществувал на същото място. В него се съхранява и частица от мощите на свещеномъченика, а това винаги се смята от вярващите като място, от което извират благодат и изцерение.
Основният камък на новия параклис „Св. Власий” бе положен и осветен през октомври 2013 г., а храмът бе открит през август 2014 г. от Пловдивския митрополит Николай. Той даде висока оценка на факта, че във време, когато лесно се строят хотели и ресторанти, но трудно се издигат храмове, във Велинград бе осветен нов параклис.
Построяването на храма се случи благодарение на щедрия дарителския жест на велинградчанката Мария Рангелова (по баща Чанкова), която получи благодарствена грамота от името на Пловдивската Света митрополия. В тържествената литургия на освещаването на храма „Свети Власий“ участваха повечето свещеници от църквите в Чепинското корито начело с инициатора за построяването на параклиса отец Антон, както и църковният хор към каменската църква „Света Троица”.
Дърворезбата и иконите в параклиса са дело на иконописците Милена Кирилова, Роберто Андреев, Пламен и Даниела Минчеви от русенската фирма “Грифон”. Те са в стилистиката, характерна за българската иконография през Средновековието. Наред с дарителката Мария Рангелова за създаването на параклиса „Свети Власий“ помагат семействата Папаркови и Чечеви от Велинград - за построяването на сградата, фирма „Металика”, която помогна с техника, семейство Ключкови и целия екип на „Минерали-М”.
През изминалите 10 години параклисът „Свети Власий“ стана още един благословен храм на християнската вяра в Чепинската котловина. Тук идват много вярващи, които се възхищават не само на сградата и иконите, а и на чистия и потънал в зеленина двор. Жалко, че същото не може да се каже и за наречения на името на светеца извор „Власа“, който продължава да тъне в мизерия.
На 11 февруари параклисът ще чества своя храмов празник, а на неговата десета годишнина вярващите ще му пожелаят още „Многая лета“.
Темпо
Откриване на параклиса „Свети Власий“ през 2014 г.
Дарителката Мария Рангелова
