30 истории от 30 години

На страниците на „Темпо“ Васил Благов е правил интервюта с дълга поредица от местни политици, лекари, бизнесмени, общинари. С чувство за хумор е питал кмета какво ще прави, когато сняг запръска и е писал репортажи за Великден, дояждайки парче топъл козунак. Обикалял е сметища, заводи, училища в търсене на интересни сюжети. Като потвърждение на максимата „инженер човек - дялан камък“ е писал по теми в широк диапазон: от това чий е Пазарът

 до това какво се е случило на пролетния бал на запасните офицери. Заедно сме отразявали „кървави“ изборни битки в Грашево и сесии на първия и втория Общински съвет във Велинград. Негова е идеята за рубриката „СЕСИЕН ФОЛКЛОР“ в която събирахме остроумни, духовити и смешни реплики, разменени между съветници и кметове. Уви, днес тази рубрика няма с какво да бъде запълнена, защото в Общинския съвет почти никой не говори, а за местните управници духовитостта е непозната територия. 
Днес Васил Благов се занимава с оптика, но и преди 30 години гладаше „под лупа“ обществените проблеми. Ето един злободневен материал от 1994 г., който и днес има какво да каже за уличните чешми във Велинград:

Много от вас, читатели, сигурно са познали „обекта“ на снимката, макар че едва ли сте виждали чешмата на ул. „Юндола“ в това състояние.
Построена през  1964 г., тази чешма тридесет години поеше млади и стари. Тя беше и единствената надежда на хората от целия район в дните, когато спираше водата по едни или други причини. Цялата махала с туби и кофи хукваше към нея – тя никога не спираше.
В последните години кризата за вода здраво затисна България. Нашите управници решиха да вземат „драконовски мерки“ – вместо да търсят начини за разумно използване, те започнаха да спират крановете. Помислете и се огледайте около вас колко чешми, които лятно време бликаха из Велинград, вече ги няма. И защо ли трябва да пием вода – „пийте „Кока Кола“ или „Спрайт“ (в нашите условия те са вода с малко есенция, струваща 20 лева).
Не ме разбирай погрешно, читателю, управниците затова са сложени, за да управляват и щом са преценили някоя чешма да се спре – тя се спира!
Парадоксът с чешмата на ул. „Юндола“ е друг. Първо в продължение на близо 5 години ВиК така и не намери начин да постави един най-обикновен спирателен кран и водата или капеше, или брулеше. Второ, когато направиха тротоар около нея, никой от „големите майстори“ не се сети да остави една шахтичка за евентуален ремонт. В един момент започна да избива вода и сега плочките са с хълмисто-равнинен релеф.
Така от пролетта на тази година около чешмата си тече цяла река. Водата започна да затлачва канализациите, за което управлението на ВиК беше информирано не един път. И тук ВиК взе магистрално решение: една сутрин чешмата осъмна без кран, с навита тапа. И понеже „специалистите“ от ВиК няма как да навият тапа и на шахтата, тя продължи да блика – буквално „вода газиш, жаден ходиш“.
Сега в момента чешмата не тече,  тече от шахтата и директно се влива в шахтата на канализацията. На това народът му вика „Прелива от пусто в празно“.
Господа от фирма „ВКТВ“ – Велинград, или си свършете работата както трябва (ако се налага, спрете чешмата, но така че да се пести) или направете всичко възможно да потече отново – тя ни е нужна.
Васил Благов