Художничка, доктор по химия, професионална гимназия по дървообработване - ако търсите връзката между тях, тя е дарителство в името на традицията на писаните яйца от Чепинския край. Тази местна традиция има дълбоки и здрави корени, в които се преплитат и съдбите на хора, помогнали за нейното оцеляване, развитие и продължение. 

Преди 125 години в село Лъджене, в семейството на Иван и Анка Малчеви, се ражда тяхната първа дъщеря Мария. Любовта към рисуването, талантът и срещата с писателя и художник Николай Райнов прокарват пътя й до Художествената академия в София. Мария Малчева е сред творците, които през 1931 г. основават Дружеството на новите художници, което по-късно се преименува на Съюз на българските художници. Тя е ученичка и последователка на Петър Дънов, а нейната гарсониера в столичния квартал „Гео Милев“ е средище на известни български художници и интелектуалци, сред които Дечко Узунов, Ненко Балкански, Мария Йосифова, Васил Иванов и др. Голяма част от нейното творчество е свързана с рисуването на икони, но на родния си Велинград Мария Малчева оставя и друг голям дар: тетрадка с рисунки на над 200 модела великденски писани яйца, 65 сватбени кърпи и 25 чифта чорапи. През 1950 г. тя започва да събира моделите от всички селища на Чепинския край, а по-късно дарява рисунките на Историческия музей във Велинград.
Как да измерим стойността на едно такова дарение? За да оценим направеното от Мария Малчева, трябва да се върнем в средата на ХХ век и да си дадем сметка, че тогава официалната комунистическа идеология в България е против религиозни празници като Великден и техните символи. Но М. Малчева обикаля кварталите на Велинград и околните селища, събира и рисува модели на писани яйца. Всяка нейна рисунка е съхранена памет за една вековна местна традиция – оригиналната восъчна техника за писане на яйца в Чепинско. Особено ценно в рисунките на Мария Малчева е, че те са направени с ръката и с душата на художник, с изключителна точност и изящество на рисунъка, с отношение към най-дребния детайл. Художничката прави разгърната картина на всеки модел, като разкрива цялата непрекъсваема линия на рисунъка. Това е трудна техника, която изисква знания и талант, както и вникване във философията, според която яйцето като символ на живота няма начало и край. Мария Малчева има и знанието за местните шевици със символи, прави паралели с орнаментите в текстила, стилизира част от тях и ги включва в моделите на писаните яйца. В България единствено художникът Ари Калъчев е направил нещо подобно, събирайки модели на писани яйца, но неговият албум не е запазен, което прави дарението на М. Малчева още по-ценно. Днес в залата, където Исторически музей – Велинград съхранява най-голямата колекция на великденските яйца в нашата страна, почетно място е отредено за портрета на Мария Малчева и за 58 табла със 107 нейни рисунки на писани яйца – модели, които тя е спасила от забрава и дарила на музея, за да останат като част от общата ни памет. През 2021 г., по повод 35 г. от смъртта на художничката, нейните племенници Анна Караиванова и Иван Малчев дариха на музея изработената от Мария Малчева носия, с която тя е посрещала гостите на всяка своя изложба.
Рисунките на Мария Малчева преди близо четвърт век вдъхновиха музея да започне своята Програма „Великден“. С осъществяването на тази програма е свързано името на друг голям дарител, благодарение на когото традицията на писаните яйца от Чепинско се пази и популяризира у нас и в чужбина – нашия съгражданин Петър Русев. 

Когато през 1999 г. ИМ – Велинград прави своята първа изложба „Великденски писани яйца от Чепинския край“ в Етнографския музей в Пловдив, Петър Русев и неговата фирма за бои „ПЕТ“ са спомоществуватели на събитието. И остават такива в продължение на повече от 20 години, подпомагайки финансово десетките изложби из цяла България, пътувания и изяви в европейски музеи и фестивали, организиране на работилници и ателиета, отпечатване на картички и дипляни. Помощта на Петър Русев не е само финансова, защото запазването на местната традиция на писаните яйца за него е кауза. Доктор по химия, той проучва с огромен интерес различните техники за боядисване на великденски яйца. Заедно с етнолога в музея Георги Куманов Петър Русев оказва голяма помощ за откриването на Ателието за писани яйца в нашия музей, където десетки деца за първи път хванаха писалките и се научиха да пишат великденски яйца така, както са го правили предците ни. „Искам традицията да остане тук!“, споделя Петър Русев при откриването на първото ателие през 2000 г. Същата е и мотивацията му през 2009 г. да учреди наградата „Сребърна писалка“ за победителя в ученическия конкурс за най-красиво великденско яйце. До 2023 г. наградата бе връчена 14 пъти, а един път бе дадена и „Златна писалка“ – на Илиян Пенев, който стана трикратен победител в конкурса. Наградата е стимул децата и младежите във Велинград да опознаят и да продължат традицията, както и за местните майстори на писалки с доайен Никола Ботев. Петър Русев помага и на майсторки на писани яйца, подкрепяйки участието на много от тях  в изложби, базари, фестивали, гостувания в чужбина. През 2003 г. той инициира първата изложба на местни майсторки с кухи яйца, което се оказва важна стъпка  за съхраняване на традицията. Творческият тандем Георги Куманов – Петър Русев прави изложбата „Великденските яйца на България“, която и до днес обикаля страната . През 2016 г. заедно с доц. д-р Светла Ракшиева създават и изложбата „По пътя на писаните яйца“, която обикаля Европа и популяризира восъчната техника от Чепинско в Германия, Австрия, Унгария, Хърватия, Словения, Румъния, Украйна, Словения, Полша, Сърбия... Това е първата изложба на Исторически музей – Велинград зад граница – в полската столица Варшава. Петър Русев е от истинските дарители, които не търсят светлините на прожекторите, а вършат своето дело с отдаденост и скромност.
През 2016 г. Петър Русев бе сред първите, които подадоха ръка и на новото събитие - Голямото писане на великденски яйца от Чепинския край, осигурявайки бои, яйца и писалки за стотиците участници.

По същото време в Професионалната гимназия по дървообработване „Иван Вазов“ с директор инж. Росица Рускова, под ръководството на учителя Димитър Мавров ученици създадоха първото голямо яйце с уникални мерки: височина 1.80 метра, диаметър 1 метър и тегло 120 килограма. То бе боядисано и изрисувано под ръководството на художника Бранко Манушев. Големите яйца вече са пет и всяко от тях е дарение, което в дните на Великден радва велинградчани и гостите на курорта. И също пази традицията, защото подобни големи яйца има в много български градове, но велинградското е единственото, направено по каноните на традицията в Чепинския край. Всяко от големите яйца се прави и се изписва от млади момчета и момичета от Велинград - с типичната за Чепинския край тъмночервена багра и по модел, който можем да намерим в тетрадката на Мария Малчева – „Пеперуда“, „Шишарка“, „Цвете“. Какъв по-голям символ, че мечтата и делото на дарителите са живи?! И че традицията ще остане тук и ще продължи като непрекъсваемата линия върху великденското яйце.
Елена Баева