Към края на разбитата и осеяна с дупки улица „Стойо Калпазанов“ в квартал Каменица се намира къщата, дарена от Катерина Калпазанова на Община Велинград.  Дарението е направено през 1970 година, а историята му е низ от трагични събития.
Катерина Стоева Калпазанова, която се подписва и хората я знаят като Ката, е родена на 15 август 1889 година. Сключва брак с Никола Т. Чолаков, който месеци по-късно е убит на фронта в Турция 

като участник в Балканската война. На 12 декември 1912 година като сираче се ражда техният син Иван Николов Чолаков.  По-късно вдовицата Ката сключва втори брак с Илия Тодоров Калпазанов. На 4 юни 1924 година се ражда синът им Стойо. Семейството живее в бедност, изгражда къща в Каменица, в която децата растат. По време на Втората световна война Стойо Калпазанов се включва в редиците на антифашистката борба, става партизанин и през пролетта на 1944 г.  е задържан при полицейска акция. След жестоки разпити, на 17 май 1944 г. 21-годишният Стойо Калпазанов е разстрелян в местността Митилева мандра. Семейството губи син, като дни наред дори не знаят къде е гробът му. Само 10 месеца по-късно далеч от родния дом умира и другият син на баба Ката – Иван Чолаков. Въпреки че по закон той е имал право да не ходи на фронта, Иван Чолаков отива войник в първа дружина на Първи армейски попълващ фронт. На 8 март 1945 година е убит в боевете при река Драва, край село Мат в Унгария.
Загубила съпруг и двама синове, на 5 май 1970 г. Ката Калпазанова подписва саморъчно завещание. Завещава на държавата в лицето на Градски народен съвет – Велинград целия си имот в квартал Каменица заедно с построената в него едноетажна къща.

Условието, което дарителката поставя в документа, гласи: „при условие след смъртта ми са уредят в къщата музей на децата ми, който да остане като паметник на тях“.
Катерина Калпазанова умира на 86-годишна възраст на 11 март 1975 година. След смъртта й в приземния етаж на дарената от нея къща е подготвена и открита музейна сбирка в памет на Стойо Калпазанов и Иван Чолаков. От 1 октомври 1976 г. къщата е придадена към музея във Велинград. Назначен е уредник, който при посещения отваря музейната сбирка.
От разказа на Снежана Велева, директор на ИМ-Велинград, пред Веска Божкова, публикуван в бр. 37/20009 г. на вестник „Темпо“, научаваме, че през 1984 г., по повод 40 години от смъртта на Стойо Калпазанов, главният архитект на Велинград арх. д-р Тодор Цигов проектира преустройство на сградата в музей. След 10 ноември 1989 г. музейната сбирка е закрита, а експонатите от нея са оставени на съхранение в Историческия музей във Велинград.
Минават години, в които дарената на общината сграда, не се използва и не се поддържа. През 1992 г. се правят опити да се пренебрегне завещанието на Катерина Калпазанова чрез устни искания за реституция на имота, но общината успява да защити правата си. На 4 март 2008 г. е издаден Акт за публична общинска собственост на целия дарен имот  с площ 1267 кв.м. с намиращата се в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 41 кв.м., паянтова сграда с площ 10 кв.м. и масивна сграда с площ 14 кв.м. Тогава имотът е вписан в акта като паметник на културата - статут, който защитава сграда. Но с днешна дата тя вече не е в списъка на недвижимите паметници на културата във Велинград.
През същата 2008 г. Община Велинград печели проект по програма „Красива България“, с който къщата на Ката Калпазанова е изцяло ремонтирана и обновена. Общата стойност на ремонта е 140 656 лева, от които 71 200 лева дава общината, а 69 456 лева са отпуснати от „Красива България“.
След ремонта къщата се превръща в научна база на Исторически музей – Велинград.

Тук се събират и съхраняват находки от археологически разкопки, обработват се материали. Къщата се ползва и като база за настаняване на специалисти, които работят по различни проекти на музея. Сградата и имотът са едно от големите дарения към общината, които музеят ползва.
Важен въпрос е как днес се изпълнява волята на дарителката. Директорът на Исторически музей – Велинград Стойчо Маров казва, че пазят паметта на двамата синове на дарителката. Наскоро музеят издаде за първи път книгата на Ангел Горанов „Светът е един за всички“, създадена по записаните от автора спомени на Ката Калпазанова. Ангел Горанов е дарил ръкописа си на музея през 2008 г., а през 2024 г. той бе публикуван по повод 100 г. от рождението и 80 г. от смъртта на Стойо Калпазанов. 
В музея се пази и паметната плоча, която години наред е стояла на къщата. Плочата е свалена по време на ремонта по „Красива България“. По думите на г-н Маров сега предстои музеят да я върне на нейното място като знак за голямото дарение, направено от Ката Калпазанова на Велинград и като памет за синовете й Стойо Калпазанов и Иван Чолаков.
Елена Баева