Предизвикано
Публикувано на 27 Jun 2006 09:26
Въпреки че вече повече от 25 години се занимавам с балнеология и рехабилитация и то с тяхното най-трудно практическо клинично приложение и съм видяла с очите и сърцето си техния ефект, няма да си позволя да давам рецепти и оценки, най-малкото да съдя.
Обясними са страстите, които се вихрят в страната и в частност в града ни. Започна се с градската болница, сега ние сме на ход. Истината е много простичка - нераздържавено остана само болничното здравеопазване, а много преди да се приети закони и изготвени списъците с обектите, вече са направени списъците с приватизаторите. Много наши съграждани се изживяват като месии. Хора, които цял живот са изпълнявали партийни и всякакви други конюнктурни директиви, сега са в ролята на съдници.
Е, аз няма да се противопоставям и да споря с никого. Но имам свое мнение. Съдбата ни е да живеем в преходно време. Мисля, че преди да вземем решение по какъв път да вървим, трябва поне за миг да спрем и преосмислим кое е непреходното и нему да се подчиним. Години наред съм се удивлявала на отношението на велинградчани към минералните бани. Разбрах със сигурност, че народопсихологията на местното население е такава, че поставя баните на (понякога дори над) нивото на институция. Обикновеният човек почти не се интересува имаме ли кмет и кои партии са във властта, но болезнено и ревниво, с почти собственическо чувство се отнася към това има ли ги баните и какво е тяхното състояние. И това не е случайно. Отговорът е в тяхната история.
Бани в Чепинско има, откакто свят светува - траки, римляни, турци и българи са строили тук бани и съоръжения за минерална вода. Те са носили, разбира се, вида и характера на времето си, едно само е останало непроменено - през всички векове баните са били обществени. В средата на XVII век Бан Вельо - управител на околните села, в знак на благодарност за своето изцеление построил баня, извикал игумена от манастира “Св. Георги” на връх Острец да я освети и я дарил на съселяните си. Поправяна и преправяна, банята четири века и до днес носи името му.
През 1163 г. по Егира (1750 г. след Христа) Мехмед бин Хасан построил Чепинската баня за твърде голямата за онова време сума от 700 гроша - “за да се чете името му на тоя свят и за да приеме за това си благодеяние вечната награда на ония свят”, както гласи преданието. И я дарил на селото.
От плочата, поставена на Мъжката баня в Лъджене (понастоящем съхранявана в Историческия музей във Велинград) се чете, че нейният благодетел е Хаджи Якуб - богат човек от Костандово, който се опитал да откара топлата вода в своето село и като не успял, построил тук баня в 1164 г. по Егира (1751 г. след Христа).
“През 1923 г. Готуранов - беше външен човек, шоп, се зае да поправи Вельова баня”, разказват други исторически документи. Предприемачът Готуранов ангажира държавните власти и местното население и построяват Вельова баня в сегашния й вид. На старата плоча над входа пише: “Държавна минерална баня Вельова баня - 1926 г.”. Плочата е в моя кабинет, ако е рекъл Госод всички заедно да възстановим банята, ще я върна на първоначалното й място; ако не - ще я предадем в Историческия музей.
Така е било през вековете - християни и мюсюлмани, държава и местна управа в добри дни, в робство и по време на войни са градили и оставяли бани на поколенията. Ханове и хотели, кръчми и ресторанти, фабрики и занаятчийници, училища и болници, ниви и добитък са били частни. Но Минералните бани в Чепинско никога не са били частни. Предците ни са ги поставили на нивото на религиозните си храмове (църкви и джамии) и на читалищата.
Днес ние се вживяхме в ролята на най-революционното поколение и уж в името на светлото бъдеще и добруване, а всъщност в личен интерес или защото така ни е най-лесно - гръмко обявяваме, че баните трябва да се приватизират или да се отдадат на концесия. Имаме и реални резултати - една от баните стана СПА-сектор на частен хотел. Наистина хубаво хотелче, съвременно, уютно, и сръбска скара си има, и кафене, и името му хубаво. Само дето си мисля какво ще отговарят след години внуците ни - защо се казва Парка на Женска баня? И изобщо не се питам как след 30, след 50 години, ще се осъществява контрола на концесионните договори - отговорът е ясен.
Живея тук, днес и сега - не искам да връщам баните във вида им на “заградени локви”, видяла съм и как го правят хората навън. Да, те трябва да се променят и не само да се възстановят като сграден фонд, но и да се изведат от сегашното им предназначение почти само на къпални и да се развият като истински балнеолечебници. Мисля обаче, че държавните и местни институции нямат право да абдикират.
Има достатъчно законови форми на публично-частно партньорство с ангажиране и на нестопански и неправителствени организации, чрез които да бъдат стопанисвани, управлявани и осъвременявани минералните бани, като се запази техният обществен статут.
Мисля, че гражданското общество е достатъчно зряло и мъдро и няма да позволи някой друг да му припише греха пред поколенията. Така мисля аз и не ангажирам никого с мнението си. Ако и други мислят така - нека се заловим за работа, а като остареем, можем и книги да напишем.
д-р Илза Попова
Обясними са страстите, които се вихрят в страната и в частност в града ни. Започна се с градската болница, сега ние сме на ход. Истината е много простичка - нераздържавено остана само болничното здравеопазване, а много преди да се приети закони и изготвени списъците с обектите, вече са направени списъците с приватизаторите. Много наши съграждани се изживяват като месии. Хора, които цял живот са изпълнявали партийни и всякакви други конюнктурни директиви, сега са в ролята на съдници.
Е, аз няма да се противопоставям и да споря с никого. Но имам свое мнение. Съдбата ни е да живеем в преходно време. Мисля, че преди да вземем решение по какъв път да вървим, трябва поне за миг да спрем и преосмислим кое е непреходното и нему да се подчиним. Години наред съм се удивлявала на отношението на велинградчани към минералните бани. Разбрах със сигурност, че народопсихологията на местното население е такава, че поставя баните на (понякога дори над) нивото на институция. Обикновеният човек почти не се интересува имаме ли кмет и кои партии са във властта, но болезнено и ревниво, с почти собственическо чувство се отнася към това има ли ги баните и какво е тяхното състояние. И това не е случайно. Отговорът е в тяхната история.
Бани в Чепинско има, откакто свят светува - траки, римляни, турци и българи са строили тук бани и съоръжения за минерална вода. Те са носили, разбира се, вида и характера на времето си, едно само е останало непроменено - през всички векове баните са били обществени. В средата на XVII век Бан Вельо - управител на околните села, в знак на благодарност за своето изцеление построил баня, извикал игумена от манастира “Св. Георги” на връх Острец да я освети и я дарил на съселяните си. Поправяна и преправяна, банята четири века и до днес носи името му.
През 1163 г. по Егира (1750 г. след Христа) Мехмед бин Хасан построил Чепинската баня за твърде голямата за онова време сума от 700 гроша - “за да се чете името му на тоя свят и за да приеме за това си благодеяние вечната награда на ония свят”, както гласи преданието. И я дарил на селото.
От плочата, поставена на Мъжката баня в Лъджене (понастоящем съхранявана в Историческия музей във Велинград) се чете, че нейният благодетел е Хаджи Якуб - богат човек от Костандово, който се опитал да откара топлата вода в своето село и като не успял, построил тук баня в 1164 г. по Егира (1751 г. след Христа).
“През 1923 г. Готуранов - беше външен човек, шоп, се зае да поправи Вельова баня”, разказват други исторически документи. Предприемачът Готуранов ангажира държавните власти и местното население и построяват Вельова баня в сегашния й вид. На старата плоча над входа пише: “Държавна минерална баня Вельова баня - 1926 г.”. Плочата е в моя кабинет, ако е рекъл Госод всички заедно да възстановим банята, ще я върна на първоначалното й място; ако не - ще я предадем в Историческия музей.
Така е било през вековете - християни и мюсюлмани, държава и местна управа в добри дни, в робство и по време на войни са градили и оставяли бани на поколенията. Ханове и хотели, кръчми и ресторанти, фабрики и занаятчийници, училища и болници, ниви и добитък са били частни. Но Минералните бани в Чепинско никога не са били частни. Предците ни са ги поставили на нивото на религиозните си храмове (църкви и джамии) и на читалищата.
Днес ние се вживяхме в ролята на най-революционното поколение и уж в името на светлото бъдеще и добруване, а всъщност в личен интерес или защото така ни е най-лесно - гръмко обявяваме, че баните трябва да се приватизират или да се отдадат на концесия. Имаме и реални резултати - една от баните стана СПА-сектор на частен хотел. Наистина хубаво хотелче, съвременно, уютно, и сръбска скара си има, и кафене, и името му хубаво. Само дето си мисля какво ще отговарят след години внуците ни - защо се казва Парка на Женска баня? И изобщо не се питам как след 30, след 50 години, ще се осъществява контрола на концесионните договори - отговорът е ясен.
Живея тук, днес и сега - не искам да връщам баните във вида им на “заградени локви”, видяла съм и как го правят хората навън. Да, те трябва да се променят и не само да се възстановят като сграден фонд, но и да се изведат от сегашното им предназначение почти само на къпални и да се развият като истински балнеолечебници. Мисля обаче, че държавните и местни институции нямат право да абдикират.
Има достатъчно законови форми на публично-частно партньорство с ангажиране и на нестопански и неправителствени организации, чрез които да бъдат стопанисвани, управлявани и осъвременявани минералните бани, като се запази техният обществен статут.
Мисля, че гражданското общество е достатъчно зряло и мъдро и няма да позволи някой друг да му припише греха пред поколенията. Така мисля аз и не ангажирам никого с мнението си. Ако и други мислят така - нека се заловим за работа, а като остареем, можем и книги да напишем.
д-р Илза Попова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023