Това лято Исторически музей - Велинград посреща своите посетители с изложбата „Чепино, Цепина, Велинград - хилядолетната история на Северозападните Родопи“. Експозицията привлича със своето богатство: 18 табла от фото-документална част представят 30 от най-значимите археологически обекти и находки, а някои от най-интересните от тях са подредени във витрините. Това е изложба, достойна за предстоящия през септември празник - 115 години от създаването на първия музей в Чепинско.
Изложбата, която е плод на труда на музейния археолог д-р Димитър Байраков и на екипа на музея, ни връща векове назад - от неолита, през късната бронзова и ранната желязна епоха до епохата на Средновековието. От първите скални светилища, през първите укрепени места до разнообразните рудни находища от различни периоди - среброносното находище на връх Сребрен и златоносното рудното находище около връх Писани скали (и двете на днешната територия на община Велинград) и до големи некрополи като този в местността Манастира (в подстъпите към връх Сютка). Разказва за живота на хората, населявали тези земи, за създадената тук богато орнаментирана керамика, известна като „тракийска култова керамика“ или керамика „тип Цепина”.
Изложбата е и поклон към делото на изследователите и археолозите, които са открили, изучавали и съхранили старините от Чепинско и Северозападните Родопи: Стефан Захариев, Стефан Веркович, проф. Иван Батаклиев, археолозите Димитър Цончев, Недялка Гиздова, Йорданка Чангова, Мечислав Домарадски, Величка Мацанова, Анета Шопова, Костадин Кисьов, Даниела Катинчарова, Асен Салкин, Диана Гергова и много други. Проф. д-р Диана Гергова, която бе гост на откриването на изложбата, подчерта, че историята на Чепинския край е част от историята на цивилизацията и че в нея днешните потомци на траките беси могат да намерят много поводи за гордост. Такъв повод за гордост проф. Гергова открива в светилището на връх Острец, което според нейните проучвания е дълго търсеното по нашите земи свещено място - прорицалището на бог Дионис, за което разказва бащата на историята Херодот.
Но колкото е богата и впечатляваща изложбата в музея, толкова по-силен е контрастът с днешното състояние на светилището на Острец. Повече от 7 години този обект, който е един от най-значимите за археологията и най-интересните за туристите, очаква смяна на статута: от обект с местно значение да стане обект с национално значение. Тежка е българската бюрократична система, тежки са процедурите, свързани с Министерството на културата и подопечните му институтиции...
Лошото е, че чакането на определено решение сякаш блокира всички останали опции за проучване и съхранение на светилището. Ако днес велинградчанин или турист се качи на Острец и отиде да разгледа това културно наследство, няма как да не остане разочарован.
Не е по-различно и състоянието на светилището на бесите над Клептуза, в местността „Свети Илия“. Неговото местоположение в близост до една от забележителностите на Велинград го прави стратегически обект за културен туризъм и затова преди години проф. Гергова предложи тук да бъде направен първият и единствен в България музей на бесите. През 2018 г. Община Велинград отпусна сумата от 10 000 лева за частични проучвания на светилището. Ясно е, че с такова финансиране чудеса не могат да се случат. И в момента обектът над Клептуза, както и този над Острец, изобщо не е във вид, с който ще привлича туристи и ще буди гордост.
Голямата отговорност да изгради мост между това богато и славно минало, което представя изложбата в музея и съвременното състояние на културното богатството, което притежаваме, на първо място е на Община Велинград. Но през последните години тази тема остава доста встрани от нейното внимание. Изключение са средствата, с които общината през лятото на 2023 г. финансира издаването на книгата на проф. Гергова „Бесите и прорицалището на Дионис“ - първото научно двуезично издание за светилището на Острец, което през това лято ще бъде представено на научна конференция във Франция.
Всяка година в програмата за развитие на туризма присъства точка, каквато има и за настоящата 2024 г.: „Продължаване на проучванията в местността Св. Илия и завършване на процедурата за промяна на статута на светилище Острец от „местно” в „национално” значение от Министерството на културата“. Но програмата е едно, а за нейната реализация трябват воля, средства и стратегическо мислене. Ако общината продължи да гледа към обектите на културното наследство с широко затворени очи, то обрича на забрава едно от най-големите богатства на Чепинско. И скоро ще си спомняме за светилищата на Острец и над Клептуза само по находките и снимките, които се пазят в музея.
Елена Баева
