През 2001 г. Община Велинград сложи на тезгяха за приватизация своята поликлиника. Явиха се две дружества: “Дестомед 2000” на лекари от поликлиниката предложи оферта от 568 735 лева, “Медицински център Велинград”, в който наред с местни лекари имаше и външен инвеститор д-р Михаил Тиков,  предложи 400 000 лева. Общината прие по-ниската оферта, като решението беше подкрепено от кмета д-р Цветан Дафов и 18 съветници. 

През 2024 г. Община Велинград преобразува своята болница. Този път без процедура за продажба и с нулев приход в общинската хазна. Кметът д-р Костадин Коев предложи, а 20 общински съветници в пълно мълчание, без нито едно изказване, гласуваха. Решено бе в общинската болница да се влее частното дружество „Медицински център Велинград“, собственост на „Булфарма“ с основен акционер д-р Михаил Тиков. След „вливането“ общината ще има около 23% от преобразуваното дружества, а мажоритарният дял от около 77% остава за „Булфарма“.
Между двете решения стоят 23 години, изпълнени със страсти и сметки, разделения и обединения, напрежения и колаборации. 23-годишна история, в която едни и същи лекари минават от едната на другата страна на барикадата; кметове обещават едно и правят друго; съветници организират бойкоти или гласуват под строй, а персоналът на болницата прави подписки и протести в защита на поредния управител...
Точката на тази история вече е сложена с решението на Общински съвет - Велинград на извънредната сесия на 14 юни 2024 г. И преди да затворим страницата, нека си припомним само малка част от сюжетите на „болничните войни“, през които и ние - жителите на Велинград и пациентите на здравните заведения, бяхме принудени да преминем.
Още в договора за продажба на поликлиниката от 2001 г. е заложена идеята за „колаборация“ между частното “ДКЦ 1” и общинската болница. Това става чрез неизяснената собственост на помещения за лаборатории, аптека, администрация,  Центъра по хемодиализа. Става и на принципа на „кръговата икономика: “ДКЦ 1” отдава помещения на общопрактикуващите лекари, те  от своя страна насочват пациентите към специалистите от “ДКЦ 1”, сред които за дълъг период от време са и много лекари от общинската болница. 
Закономерно през 2005 г. частното здравно заведение обявява намеренията си да построи своя болница. Част от лекарите (включително от общинската болница) приветстват и идеята, и инвеститора. Мненията на съветниците се разделят на две и разгорещено спорят дали конкуренцията на една частна болница ще подобри здравеопазването във Велинград, което съвсем не е на желаното ниво. Частната болница „Здраве“ е тържествено открита на 1 октомври 2008 г. Собственикът д-р Михаил Тиков подновява офертата общинската болница, “ДКЦ 1” и “Здраве” да се обединят под формата на публично-частно партньорство. Поредните подписки сочат, че 44 лекари са „за“, а 146 лекари, сестри и санитари от „МБАЛ Велинград“ са „против“, защото виждат в предложението опит за скрита приватизация на общинската болница.
В този период настъпват промени в закона за здравето, според които лекарите не могат да работят едновременно и в общинската, и в частната болница и това драматично променя ситуацията. По същото време кметът Иван Лебанов излиза с идея за изграждане на детска градина и ясла, общинска поликлиника, хотел, закрита спортна зала, два тенис корта, отоплителна централа с биомаса - в района на общинската болница. Предложението среща сериозен отпор, като знаково изказване прави д-р Георги Дошев, който заявява, че решението за парцела на общинската болница е тема за местен референдум, защото засяга цялото население на общината и региона. Спорното предложение остава само на хартия.
През 2011 г. следва нов опит: на една от редките си пресконференции д-р Тиков обявява, че общинската болница вече е частна, сочейки договор за съвместна дейност с частното дружество „Вели Медикус“. От общинската болница отговарят, че това е единственият начин да продължат да съществуват. Кметът Иван Лебанов заявява, че болницата ще остане общинска, а дори да се стигне до публично-частно партньорство, то общината трябва да запази по-голям дял. Което не попречи на д-р Тиков да продължи да преследва своята цел търпеливо, през няколко общински съвета и няколко кметски мандата. 
Голямата промяна в позицията на общинското ръководство дойде по време на втория мандат на кмета Костадин Коев. Най-ярък израз на новия курс беше освобождаването от длъжността управител на спечелилия конкурса д-р Данчо Гурдев, който направи сериозни крачки за реформи и финансова стабилизация на болницата. Свалянето му от поста доведе до невиждани дотогава протести не само на персонала на болницата, а и на много граждани. Кметът К. Коев предложи за врид управител д-р Заприн Пепелов с обещанието, че той ще спаси общинската болница. Нищо такова обаче не се случи, точно обратното - сбъднаха се всички очаквания, че общинската болница ще бъде доведена до такова състояние, че поредната идея за преобразуването й да е равносилна на спасение. Фактът, че на 14 юни 2024 г. предложението за вливане бе прието без почти никакви протести от страна на медици и граждани, сам по себе си е показателен.
Че историята на общинската болница ще има такъв финал беше ясно още, когато след изборите през есента на 2023 г. стана известен съставът на новия Общински съвет. Първо се видя, че решенията за съдбата на общинската болница няма да се бавят и са приоритет - най-важните от тях бяха взети на три извънредни сесии, свикани от председателя Димитър Гечев. На една от тези извънредни сесии дори се стигна до парадокса точката за болницата да бъде внесена като допълнителна. Допълнителна точка на извънредно заседание е нещо, което Народното събрание не си позволява, но във Велинград се оказа напълно възможно, а и не последва санкция от Областната администрация! 
Възможно е на 14 юни 2024 г. Общинският съвет да е взел добро решение за общинската болница и след 2 години да се сбъдне обещанието на д-р Тиков във Велинград да има по-хубава болница в сравнение с еталона в Панагюрище. Защо ли вместо да аргументират сделката, да обяснят какво печели от нея общината и да се гордеят с вота си, съветниците и кметът потънаха в пълно мълчание? Велинградчани също посрещнаха случващото се с мълчание - с малки изключения в залата и с повече в социалните мрежи, откъдето обаче гласът им не беше чут. От тема за референдум съдбата на общинското здравеопазване и на общинските парцели около болницата днес вече е сведена най-много до тема за разговор - насаме, под сурдинка, да не чуе някой...
Но гласуването за болницата е знак и за нещо повече. От историята на Общински съвет - Велинград се знае, че при такива важни гласувания се действа на принципа „ти на мене, аз на тебе“. Така че събраното комфортно мнозинство от 20 съветници тепърва ще гласува още важни решения. Гласовете стигат не само за лични сделки с парцели, минерална вода или обществени поръчки, а и за стратегически решения - например за Клептуза, за Плажа, за мината. Все пак сме още в началото на мандата, а извънредна сесията винаги може да бъде свикана.
Елена Баева