Няма големи и малки дарения - всички са големи. За работещите в Исторически музей - Велинград това е аксиома. Разбираш, че няма малки и големи дарения, когато видиш как един човек се разделя с ценна (често и безценна) за него вещ, документ, снимка, спомен. Когато станеш свидетел на осъзнатото решение на едно семейство да предаде част от своя архив или дом там, където тя да бъде съхранена за бъдещите поколения. Когато почувстваш, че жестът на дарителството идва от сърцето на дарителя, че това е неговият начин да стане част от историята на общността.

Разказът ни за дарителите продължава с имената на известни наши съграждани, оставили диря в живота на Велинград.
Кметът европеец Йосиф Шнитер
Йосиф Шнитер - кмет на с. Лъджене 1934-1938 г. и кмет на първата сборна община от селата Каменица, Лъджене и Чепино през 1934-1936 г., която е първообраз на днешния Велинград. Кмет с европейско образование, поведение и хоризонт. Създателят на първия Минерален плаж (1937 г.), който завинаги променя Чепинско, превръщайки го в модерен курорт. В годините на неговото кметуване са построени ски шанцата в  Лъджене, водоснабдяването от местността Легоринец, нов ресторант с казино на Клептуза, горски почивен дом на Юндола, новата сграда на Кална баня и още много значими обекти. Кметът Шнитер лично се грижи за рекламата на Чепинския край в България и чужбина: организира конкурсите „Царица на плажа“, пише рекламни брошури, дава интервюта във вестниции  радиа, прави фотографски изложби със свои авторски снимки, поставя рекламни табели и табла във влаковете, организира спортни турнири и различни състезания, театрални и музикални тържества. Усилията му дават желания резултат - Лъджене и околните села стават посещаван и харесван курорт.
Семейство Антон и Величка Шнитер - син и снаха на Йосиф Шнитер, дариха на Историческия музей голяма част от архива на кмета. Документите съдържат ценна информация за историята на кметството през 30-те години на ХХ век и нагледно показват новия европейски стил на управление. Особено ценни са дарените стъклени негативи на снимки на местната природа, забележителности и събития, които Йосиф Шнитер като запален фотограф е правил сам. Голяма част от снимките са експонирани от него във фото-изложба, показана в Промишленото училище и Панаирната палата в Пловдив. Лично творчество на Йосиф Шнитер са и дарените рекламни брошури за Чепинско. Техният стил, език и отношение и до днес остават ненадминат образец за това как трябва да се прави реклама на курорт. 

Всеотдайният лекар д-р Захари Дошкинов
Завършилият медицина в Австрия пазарджиклия д-р Захари Дошкинов идва като участъков лекар в селата Чепино-Баня и Лъджене и става основоположник на здравното дело в Чепинския край. Той поставя началото на Инфекциозното отделение, когато през 1951 г. се създава обединената градска болница на мястото на трите здравни служби в Чепино, Лъджене и Каменица. Повече от половин век (от 1929 до 1980 г.) лекува своите пациенти не само с медицинските си познания, но и с голямото си човешко сърце и съпричастност и затова е обичан и уважаван и след смъртта си.
В музея във Велинград се съхраняват много вещи на д-р Дошкинов, дарени от неговата племенница г-жа Победа Панайотова. Част от дарението са учебници по медицина, дипломи, медали, микроскоп и центрофуга за изследвания, фотографии. Г-жа Панайотова е дарила още костюм с бомбе на д-р Дошкинов, както и неговата докторска чанта. Експонатите се съхраняват във витрина, посветена на дарителите.
Архивът на Женско дружество
„Надежда“
През 1906 г. по идея на Иванка Ст. Деянова-Свещарова в село Лъджене се създава Женското дружество “Надежда”. За първа председателка е избрана Мария Ат. Зидарова, а за секретар Иванка Свещарова. Целта на дружеството е „грижа за умственото, нравственото и културното издигане на жените в с. Лъджене и приучаването им на благотворителност“. Към дружеството е създаден женски хор, ръководен от мадам Елена Кантарджиева. Наред с курсовете по готварство, шев, майчинство, сказките, лотариите и вечеринките, в годините на войните Женското дружество „Надежда“ организира трапезария за бедни ученици, помага на семейства на войници, създава фонд „Детска градина“ и др. През 1994 г. дружеството е възстановено със същото име благодарение на усилията на Илия Шаламанов, д-р Незабравка Попова и Емилия Петрова, а за председател е избрана Невенка Разсолкова.

Архивът на Женското дружество „Надежда“ се пази в Историческия музей, дарен от Иванка Свещарова и д-р Незабравка Попова. През 2006 г. благодарение на този архив музеят направи изложба за 100-годишната история на дружеството. В архива се пазят много документи на Стопанското училище в Лъджене, както и снимки и материали за живота и дейността на уважаваната мадам Кантарджиева - учителка по френски език, основателка и диригент на хора, пианистка в местната Евангелска църква, съпруга на войводата от ВМОРО Чудомир Кантарджиев.
В дългия списък на дарителите на музея е г-жа София Кръстина, която дарява архива на братята Иван, Костадин (неин съпруг) и Любен Кръстини.
Много етнографски материали и архив от работата й като дружинен ръководител дарява на музея г-жа Цвета Щерянова.
Сред дарителите е и г-жа Иванка Ачева, която е предоставила на музея снимки, документи, награди, както и генералската униформа на своя съпруг генерал Димитър Ачев.
През 2009 г. велинградският общественик и деец на културата Георги Златинов дари на музея от личния си архив игралните филми ”Хан Аспарух”, “Време разделно” и “Борис I”, 19 документални филма, сред които “Сеяч на надежди” за Васил Левски, за първия български космонавт Георги Иванов, “Дико Илиев - 100 години духови оркестри” и др. Г-н Златинов дарява касети и дискове от личните подаръци, които е получил от Николай и Владимир Гяурови, сред които концерт под диригентството на Херберт фон Караян с участието на Николай Гяуров и Лучано Павароти.
Не можем да изброим всички дарения, които са обогатили фонда на Историческия музей във Велинград. Важна е каузата и мисията на дарителството - то пази паметта за историята и личностите на нашия град.
Елена Баева