

ГЛЕДНИ ТОЧКИ с Димитрина Късева: Тест за верска търпимост
Публикувано на 04 Jul 2006 08:36
А. Алендаров, кмет на
село Драгиново
Хората от тази махала не искат там да има църква, направили са подписка. Това са сто семейства, тяхното мнение трябва да бъде зачетено.Като ги пренебрегвате, вие просто не ги уважавате като хора.
Надка Кафеджиева, жител на кв. Водениците: Не искаме да има църква в нашата махала! Нние сме си цигани мюсюлмани, само две-три семейства не са. Ние не се против техния бог, но се страхуваме за децата си, те са малки и може да се опитат да им сменят вярата.
Ек. Каферинова, общински съветник:
Правото всеки да изповядва религията, която е избрал, е конституционно. Нямаме право да отказваме, след като тази църква има всички необходими разрешителни. В крайна сметка това не задължава никой - който иска, влиза и се моли, който не иска, не го прави. Който иска да ходи в джамията, а който иска да влезе в църква.
Георги Михайлов, общински съветник В едно населено място като Неделино, където има много мюсюлмани, има християнски храм. Защо да не може да има молитвен дом в Драгиново? Отказът ни може да провокира верска нетърпимост между хората - това ли искаме?
Разговор, който трябва да започва с думата “толерантност”
През последните няколко години етническата търпимост в региона се крепи на тънка нишка и ако човек само за секудна си помисли, че в един момент тя може да се скъса, направо му настръхва косата. Причините за създаването на подобни настроения в определни моменти все се крият зад политически или икономически интереси. И колкото и да не ни се иска, трябва да признаем, че играта с така наречената “етническа карта” винаги дава резултат. За едни. За последствията от този резултат обаче никой не иска да помисли по-сериозно. Идеята за петдесятна църква в Драгиново разбуни духовете тези дни, а дебатите точно по една такава тема провокират към много размисли. Толерантност е думата, с която трябва да се започва всеки разговор, свързан с различни религии и правото на всеки един да ги изповядва. С толерантност и търпимост трябва да се подхожда и към всяко искане, касаещо молитвен дом - независимо дали той е християнски, мюсюлмански или друг. В такива моменти крайни изказвания от рода на “тука може - тука не може” не помагат изобщо и по-скоро разделят, а не събират и без това разделените общности. Всеки има право да избере своя бог и пак това право го задължава да даде същата свобода и на другия.
Във Велинград има мюсюлмански молитвен дом, а ислямската проповед точно на връх Великден в залата на община Велинград показа, че търпимост има и може да има, стига тя да е двупосочна. Не знам дали в Драгиново където почти 100 процента от населението се моли на Аллах, трябва да има църква за малкото избрали Христос, но след като в основата на една религия стои принципа за обединение, за общност и разбиране, то в една такава идея няма нищо лошо. Нали именно в различия и тяхното приемане са просто още едно доказателство за това, че си свободен.
Хората от тази махала не искат там да има църква, направили са подписка. Това са сто семейства, тяхното мнение трябва да бъде зачетено.Като ги пренебрегвате, вие просто не ги уважавате като хора.
Надка Кафеджиева, жител на кв. Водениците: Не искаме да има църква в нашата махала! Нние сме си цигани мюсюлмани, само две-три семейства не са. Ние не се против техния бог, но се страхуваме за децата си, те са малки и може да се опитат да им сменят вярата.
Ек. Каферинова, общински съветник:
Правото всеки да изповядва религията, която е избрал, е конституционно. Нямаме право да отказваме, след като тази църква има всички необходими разрешителни. В крайна сметка това не задължава никой - който иска, влиза и се моли, който не иска, не го прави. Който иска да ходи в джамията, а който иска да влезе в църква.
Георги Михайлов, общински съветник В едно населено място като Неделино, където има много мюсюлмани, има християнски храм. Защо да не може да има молитвен дом в Драгиново? Отказът ни може да провокира верска нетърпимост между хората - това ли искаме?
Разговор, който трябва да започва с думата “толерантност”
През последните няколко години етническата търпимост в региона се крепи на тънка нишка и ако човек само за секудна си помисли, че в един момент тя може да се скъса, направо му настръхва косата. Причините за създаването на подобни настроения в определни моменти все се крият зад политически или икономически интереси. И колкото и да не ни се иска, трябва да признаем, че играта с така наречената “етническа карта” винаги дава резултат. За едни. За последствията от този резултат обаче никой не иска да помисли по-сериозно. Идеята за петдесятна църква в Драгиново разбуни духовете тези дни, а дебатите точно по една такава тема провокират към много размисли. Толерантност е думата, с която трябва да се започва всеки разговор, свързан с различни религии и правото на всеки един да ги изповядва. С толерантност и търпимост трябва да се подхожда и към всяко искане, касаещо молитвен дом - независимо дали той е християнски, мюсюлмански или друг. В такива моменти крайни изказвания от рода на “тука може - тука не може” не помагат изобщо и по-скоро разделят, а не събират и без това разделените общности. Всеки има право да избере своя бог и пак това право го задължава да даде същата свобода и на другия.
Във Велинград има мюсюлмански молитвен дом, а ислямската проповед точно на връх Великден в залата на община Велинград показа, че търпимост има и може да има, стига тя да е двупосочна. Не знам дали в Драгиново където почти 100 процента от населението се моли на Аллах, трябва да има църква за малкото избрали Христос, но след като в основата на една религия стои принципа за обединение, за общност и разбиране, то в една такава идея няма нищо лошо. Нали именно в различия и тяхното приемане са просто още едно доказателство за това, че си свободен.
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023