Целта на рубриката „30 истории от 30 години“ е да почете авторите, които през изминалите 30 години са писали на страниците на вестник „Темпо“. Сред тях е и инж. Цветко Кънчев, лесовъд, дългогодишен изследовател на растителния свят във Велинградския район, автор на книгите „Червени природни сигнали“, „Горски билки - разпознаване, събиране, приложение“, съавтор на Енциклопедичния справочник „Чепино“. За отпечатването на неговата книга „Горски растения - безплатна храна, лечение и медодаване за човека“ през 2001 г. помогна и нашата редакция. Г-н Кънчев беше запален и отдаден на каузата природолюбител и почетен председател на Дружеството за защита на природата. Избрахме негова статия от 2002 г., в която той споделя и своята голяма (и за съжаление останала неосъществена) мечта за създаването на Природонаучен музей във Велинград:

 Изключителното биоразнообразие и липсата на Природонаучен музей във Велинград 

Велинградски регион се отличава със значително биоразнообразие. Климатичните и почвени условия благоприятстват развитието на богата и разнообразна растителност. Флористичното проучване на биоразнообразието в региона започва още през 1953 г., но само на дървестната и храстова растителност. Цялостно проучване започна преди 20 години. Ние си дадохме сметка, че това е огромна, трудна и отговорна работа. Само с четене на описания мъчно може да се постигне. Да се опознаят растенията значи преди всичко да се научат техните имена и белези, по които едно растение се отличава от другите.
Първите ни цялостни проучвания започват от защитените територии. Обект на изследване бе резерват “Валявиците” (сега защитена местност). Проучването е проведено върху цялата територия по отдели, които са разделени на ивици и те са цялостно обходени и проучени. Описани са 286 вида висши растения от 61 семейства и 134 рода. С маршрутен метод се установи видовият състав на птиците и бозайниците. По същите методи проучихме “Рогачите”, “Арабчал”, “Клептуза”, “Тъжника” и “Меандри” на р. Рибна.
Най-подробно се проучи защитена местност “Клептуза”. Тук са едни от най-хубавите черборови насаждения. Техният външен вид и формово разнообразие привлича окото на посетителите. Установили сме 234 вида висши растения и като се прибавят още 74 такива в площта, която ние допълнително предлагаме да се включи в защ. местност, стават 308 вида. В тази нова площ влизат над 40 вида, които не се срещат в други части на региона като: ирга, котонеастер, смрадлика, жаблек и др. По молба на ДЛ “Ракитово” проучихме резервата “Мантарица”. Описани са 388 вида висши растения от 144 семейства и 192 рода. Издадени са 50 подвързани книги. Със същата молба се обърна и ДЛ “Пещера” за проучване на биосферния резерват “Мантарица”. Установихме много рядка растителност и описахме 292 вида висши растения. Издадени са 60 подвързани книги.
Особено внимание и време отделихме за проучване на растителността, защитена от закона и застрашена от изчезване и на редките растения. В резултат на общата упоритост отпечатихме 100 екземпляра “Червена книга на Велинградски регион”, а по-късно книгата “Червени природни сигнали” с 1000 екземпляра. В нея са описани и илюстрирани всички защитени територии, а в характеристиките на всеки вид е отделено място за месторастенето и морфологични белези. Много време и големи усилия ни костваше да проучим биоразнообразието в земите извън защитените територии. Това не можеше да стане без помощта на всички държавни лесничейства, които ни предоставяха превоз, водачи и ни насочваха към хора, интересуващи се от флората и фауната. Нека се има предвид, че всичките ни проучвания са без никаква финансова помощ. Ние успяхме с много труд, неволи, лишения да опишем повече от 1500 вида висши растения; да отделим 465 различни лечебни растения, които се използват като билки или храна. Издадохме още две книги благодарение на финансовата помощ на всички ДЛ в региона. За всеки вид е разработена кратка характеристика, чиято цел е да даде представа за систематичното положение, разпространение, по-важни морфологични белези, месторастене, размножаване и проблемите във връзка с опазването му.
Не по-малко значение имат ендемитните растения за България (върболистен тъжник, родопско и крумово великденче, кръгловенечна наушка и др.) и за Балканския полуостров (пухест лопен, паничева пищялка, костова тлъстига, петковия и др.). Тук видовете са с ограничено разпространение за страната и региона и за световния генетичен фонд, затова тяхното опазване е важно задължение на населението от нашия край.
Известно ни бе, че много видове са изчезнали или представителите им са толкова малобройни, че са пред прага на изчезване. Затова сме предложили на РИОСВ да се обявят за защитени (стефчова тлъстига, дребна чаровница, петковия, родопска горска майка и др.). Със заповед на МОСВ от 1995 г. тези растения са включени в списъка на защитените.
Не така стои въпросът с направените от нас предложения през РИОСВ за находището от мечо грозде в ДЛ “Чехльово”, блатен плаун в УОГС “Юндола”, бук в м. “Просце”, гъба манатарка (скален феномен) в ДЛ “Велинград” и промяна на неправилното опреление на планинския божур в лале, като вместо природната забележителност “Лалетата” да стане примерно “Планински божур” и да се разшири площта на защ. местност “Клептуза”. Това наше предложение все още стои някъде в папките на РИОСВ или МОСВ, при все че мина комисия и предложенията бяха одобрени.
На нас ни е ясно, че неимоверно по-богато е било биоразнообразието, когато горите са били първични и са достигнали до високо равнище на еволюционното развитие. В резултат на неправилното извеждане на сечите в горите от една страна и непознаване на полиморфизма при отделни растения, се е стигнало до значително намаляване участието на ценни фопрми в състава на заобикалящите ни гори. Така все по-рядко се среща формата “дерменка” при белия бор в ДЛ “Селище”, ДЛ “Беслет” и др.
Биоразнообразието включва и генетични ресурси, които са важен източник на стопански приходи и се използват широко. Непрекъснатата загуба на биологични ресурси и стопанският натиск са проблеми, които изискват специално внимание и ангажираност. Опазването на генетичния фонд в региона става все по-актуално в поради чувствителните промени в околната среда и усиленото използване на природните ресурси. Проучванията не сме ограничили само в горския фонд, а сме проучвали и в района на града. Проучили сме, картотекирали и паспортизирали всички намиращи се в регулационните граници декоративни дървета и храсти на възраст над 20 години, отделни ценни и редки дървета и храсти, независимо от възрастта им.
Възможностите за ползване на лиановидните растения при вертикалното озеленяване на Велинград са проучвани 3 години. Целта бе да се установи видовия състав на лианите сега и да се предложат парспективни видове. Регистрирали сме 18 различни вида, които се срещат на 138 места, предимно в дворове на граждани. Имайки предвид особеностите сме препоръчали за Велинград 45 вида: лиани с висока степен на аклиматизация, с ярки цветове, които са прекрасен материал за покриване на плоскости от сгради и архитектурни съоръжения. Отпечатана е книга, албум с цветни снимки и диапозитиви.
От наблюдения и пребиваване сред природата сме установили, че някои се държат така, като че ли всичко им е позволено. Поразиите идват от самочувствието, че всичко е наше. Секат се 80-годишни дървета, режат се незаконно дърва, колове, убиват се животни и птици и т.н. Картината е грозна и от ден на ден става все по-грозна. Екологичното невежество на някои горски служители доведе до отсичане на величествен смърч в подножието на Малка Сютка. Петстотингодишният и защитен от закона смърч и неговите 10 братя с диаметър 5 метра бяха отсечени заради непростимо невежество. Една част от тревистите растения по една или друга причина изчезват и от 2-3 години не са намирани на установените от нас месторастения.
От казаното дотук, макар и в щрихи, се разбира, че биоразнообразието във Велинградски регион е изключително богато. Това е причината за искането тук да се създаде Природонаучен музей и в него да се отрази флората, фауната, петрографията и ентомологията на региона. В него за 1-2 часа ще могат да се видят толкова растения, животни, насекоми и минерали, колкото човек в естествена серда не може да види през целия си живот. Показвайки красотата и биоразнообразието музеят ще бъде прекрасен кът за естетическо, природозащитно и екологично възпитание на своите посетители. Чрез фотоси ще бъдат отразени природни забележителности и защитени територии от региона. В стъклени витрини ще се поставят всички видове риби, земноводни и влечуги, голям интерес би представлявала колекцията от насекоми, минерали и почви.
За създаване на Природонаучен музей ръководството на общината обеща да предостави безвъзмездно подходящо помещение. Това, след 10 месеца ходене по мъките, не стана. Ние сме убедени, че някой от ръководството не е осъзнал колко голяма ще бъде ползата от такъв музей за града. Как може общината на село Черни Осъм да построи самостоятелна двуетажна сграда за Природонаучния музей, а община Велинград не намери сили и решителност да предостави подходящо помещение! Надяваме се, че скоро общината ще намери най-добрата форма за създаването на Природонаучния музей.
инж. Цветко Кънчев, почетен председател на Дружество за защита на природата, 2002  г.