Велинград е градът, който дава едни от най-известните оперни певци не само на България, но и на света. Това са Иван Пеев Масларов - бас, Николай Георгиев Гяуров - бас, Петър Георгиев  Гугалов - тенор и Любен Александров Масларов - тенор.
Иван Пеев Масларов е роден на 15 август 1908 г. в с. Лъджене, днешния квартал Лъджене на Велинград. Майка му е Ташена Христоскова Цанова-Масларова. Баща му Пею Христосков Масларов е син на поборника и будителя Христоско Ангелов Масларов. Коренът на  Масларовия род е от с. Каменица – днешния кв. Каменица на гр. Велинград.

 Дядо му Христоско Ангелов Масларов и брат му Стойо Ангелов Масларов са учители в Каменското училище. Членове са на Тайния революционен комитет в тогавашното с. Каменица. Дядо му Христоско е делегат на събранието в Оборище. И двамата участват в отбраната на Батак през Априлското въстание. Двамата братя са и хористи в църковния хор на църквата „Света Троица“ в тогавашното с. Каменица. Те са едни от основателите на читалището в с. Каменица. От рода на дядо му Христоско Масларов има постоянно членове в ръководството на читалище „Отец Паисий“ в с. Лъджене и музиканти в представителния духов оркестър „Димитър Мечев“ на Велинград. Масларовия род е род на певци, будители, поборници и общественици.
Иван Пеев Масларов завършва основното и прогимназиалното си образование в тогавашното прогимназиално училище „Св. св. Кирил и Методий“ в с. Лъджене. През  учебната 1922/1923г. в с. Лъджене се открива непълна реална гимназия, в която той продължава и завършва гимназиалното си образование. Той се явява наследник и продължител на певческите природни дадености на майка му и членовете на Масларовия род и на просветителската им дейност. По онова време сградата на училището е било място на усилена не само учебна, но и на просветна дейност. Ползвана е от читалище „Отец Паисий“ като място за репетиции на читалищния театрален колектив, ансамбъла и хора на читалището и като място и сцена за тяхната изява. В тази културна среда се формира неговата певческа и актьорска култура. След като завършва гимназиалното си образование и след успешен конкурсен изпит се записва в Държавната консерватория в София и завършва с отличие  вокалния факултет през учебната 1933/1934г. След завършването й постъпва като хорист в хора на Софийската народна опера. 
Още по време на следването си в Консерваторията той се включва в известния тогава народен хор „Гусла“. Живял е в една квартира с Борис Христов - в къщата на певеца от хор „Гусла“ Любен Живков. От участието си в хор „Гусла“ той се сприятелява за цял живот с Борис Христов и Тодор Мазаров. 
От месец юли 1937 г., благодарение на красотата на своя глас и артистичност, става „артист I категория“ в Софийската Народна опера. В История на Софийската Народна опера е отбелязано неговото присъствие през тридесетте години на ХХ век сред „изтъкнатите певци Христо Бръмбаров, Тодор Мазаров, Таня Цокова, Райна Стоянова, Константин Каренин, Любомир Вишегонов, а малко по-късно Надя Афеян, Виргиния Попова, Георги Белев, Стоян Коларов, Димитър Ненков, Коста Гецов, Димитър Кожухаров, Иван Масларов и др“.
В Софийската народна опера е имало норматив за участие в сезонните представления от нейните артистите. Той винаги е имал по-голямо участие от определеният норматив. Най-много участия в представленията има през сезона 1945/1946г. – цели 159 участия. Като сравнение другите артисти тогава имат по 80-90 представления за сезон. Това е най-голямото участие в представленията й от него и не е надминато от други нейни артисти.
В дневника на Операта от 1952г. е отбелязано изрично, че „в операта „Трубадур“ през 1952г. е направил изключително хубави моменти в сравнение на другите артисти“.
Участвал е в турнетата на Софийската народна опера в чужбина. През октомври 1953 година Народната опера гостува в Москва с операта „Борис Годунов“. Иван Масларов  участва в представлението в ролята на „Втори пристав“.  Участва със Софийската народна опера в Международния фестивал, проведен в Брюксел, Белгия в периода 18 май – 2 юни 1960 г. 
При честване на петдесет годишнината на Софийската Народна опера през 1959г. е награден с орден „Кирил и Методий“ - втора степен за приноса му към Софийската опера и оперното изкуство в България.
Като артист и солист в Операта той е пял и изпълнявал следните роли в оперите: „Иродиана“ – Великият жрец; „Мазепа“ – Орлик; „Тоска“ – Тъмничар; „Рейнско злато“ - Бог Донер; „Трубадур“ – Ферандо; „Дама Пика“ – Сурин; „Кармен“ – Цунига; „Княз Игор“ – Скула; „Борис Годунов“ – Никитич, първи пристав; „Тоска“ – Шароне; „Евгений Онегин“ – Секундант; „Бохеми“ –  Алсиндор; „Мадам Бътерфайл“ – Бонзо; „Продадена невеста“ – Кецал; „Севилският бръснар“ – доктор Бартоло; „Аида“ – Фараонът на Египет; „Тайният брак“ – Джеронимо и др.
След пенсионирането си в началото на 1963год. той не може да живее без да пее и постъпва в църковния хор на катедралата „Свети Александър Невски“ в София, в който пее до края на живота си.
В София през 1949г. създава семейство и се жени за Лиляна Илиева Петрушева. От щастливият му брак с Лиляна им се раждат две деца – син Илия и дъщеря Миглена. Почива на 18.11.1982г. в София.
Като достоен наследник на Масларовия род той е един от почитаните и уважавани първоначални учители на световно известните оперни певци - басите Борис Христов и тенора Петър Георгиев Гугалов. Жилището му е било постоянно място за събиране на велинградчани и оперни певци и артисти. Обучавал ги е, подкрепял ги е и ги е стимулирал да се развиват като оперни певци. Вдъхвал им е кураж за певческите им изяви. 
Борис Христов е подържал постоянен контакт с него още при постъпването му в народния хор „Гусла“ и в Софийската опера. Гостувал му е при всяко свое идване в България още от първото си идване през 1962г. В знак на благодарност за оказаната му подкрепа, въвеждането му в оперното пеене, насърчаване обучението му в оперното певческо изкуство и помощта, която е получил от него в началото на творческия си път се е снимал с него и му е оставил снимка с автограф. 
Бил е в големи приятелски отношения и с двама други големи български оперни  певци –  Тодор Мазаров и Павел Елмазов. Тодор Мазаров е известен наш оперен певец във Виенската опера и е бил голям приятел с Иван Масларов. Заедно са пели в хор „Гусла“ до спечелването на конкурса във Виенската опера от Тодор Мазалов. При всяко негово идване в България е гостувал на приятеля си Иван.
Приятелски са семействата на Павел Елмазов и Иван Масларов. Гостуват си взаимно много често. Павел Елмазов е роден в София, в семейството на зъболекаря Михаил Елмазов и писателката Евгения Бончева, известна под псевдонима Евгения Марс. От края на 1919 до 1924 г. специализира оперно пеене във Виена при Макс Клайн, Емерих Вайл и Дора Манберг. Успоредно с това получава роли в спектакли на различни виенски театрални постановки и концерти. През 1924 г. Елмазов се завръща в България и прави дебюта си с ролята на Мефистофел в операта „Фауст“. Постъпва на щат в трупата на Софийската опера. През 1949 г. е удостоен със званието „Заслужил артист“. През 1951 г. е награден с Димитровска награда. През 1958 г. получава орден „Кирил и Методий“ I степен, а през 1959 г. орден „Червено знаме на труда“. Елмазов умира на 5 април 1975 г. в София. 
Бил е много близък и с Катя Попова. След трагичната й кончина често е споменавал в семейството си, че Катя Попова е споделила с него преди заминаването си, че никак не й се е пътувало за това турне. Имала е лошо предчувствие за тази предстояща жестока самолетна катастрофа.  
Николай Гяуров още като дете е бил подкрепян от семействата на Стойо Христосков Масларов и на Никола Божков Рисчов-Сапунджията и е израснал с внуците им и техните семейства. По време на оставането му сам при заточението на неговите родители те са се грижели за него и са му осигурявали храна и подкрепа. През 1956г. участва заедно с Иван Масларов в две опери представени от Софийската народна опера. 

На 08.03.1956г. двамата с Николай Гяуров пеят в операта „Севилския бръснар“, като Иван Масларов е в ролята на „Доктор Бартоло“. Има запазени снимки от изпълнението им в тази опера.
Благодарение на Иван Масларов другият велинградски оперен певец тенора Петър Георгиев Гугалов, който също е забравен във Велинград, става известен европейски оперен певец. Петър Гугалов е роден на 11.12.1929г. и е израснал в с. Лъджене. Били са в един клас Петър Гугалов и Николай Гяуров. Седели са на един чин. Той е бил преподавател и доцент по физкултура в Софийския университет. Операта на Западен Берлин обявява конкурс за оперен певец. Иван Масларов решава, че Петър Гугалов има данни да спечели този конкурс. Успява да го убеди да се яви на конкурса. В рамките на един месец го подготвят за явяване на прослушване на конкурса. Петър Гугалов се явява на конкурса и се представя по-добре от този, за който е обявен конкурса. Журито изпада в неудобно положение и класира и двамата на първо място. Така Петър Гугалов става от преподавател и доцент по физкултура във водещ оперен артист-певец в Берлинската опера.
Друг действащ сега оперен певец от родословния клон на Христоско Ангелов Масларов от Велинград е Любен Александров Масларов. Пял е в операта в гр. Ница - Франция, а сега пее в Пловдивската опера. Същият е от родословния клон на Христоско Ангелов Масларов, както и Иван Пеев Масларов.
През петдесетте и началото на шестдесетте години на ХХ век в съботната програма на радио София в 13 часа имаше предавания за операта. Много често пускаха негови солови изпълнения. Майка ми Катерина Павлова Малинова-Полежанска, като го чуеше да пее, ми казваше: „Слушай, слушай -  това е нашият Иван Масларов“. Има запазена от нея брошура на операта „Трубадур“ от Верди  изпълнявана в оперния сезон 1945/1946г. Тя е присъствала на изпълнението й в София заедно със сестра си Гина.
Настоящия материал написах по спомени на дъщеря му Миглена, сина му Илия, проф. Иван Ангелов Масларов, Босилка Георгиева Масларова-Пеева, Катерина Павлова Полежанска.
Мрамор Полежански