Проф. Диана Гергова представи бесите и светилището на Острец във Франция
Публикувано на 27 Aug 2024 10:07
На 16 август в малкия и артистичен френски град Кон Минервоа, недалеч от Каркасон, под надслова „Траки и келти по пътя към безсмъртието“ в галерията „Зелената котка“ бе открита пътуващата изложба на Културния институт към Министерството на външните работи „Сборяново – природа и паметници, богове и хора“ с автор проф. Диана Гергова. Инициативата бе включена в официалния календар на ежегодния Фестивал на изкуствата на града. Тя е свързана и с отбелязването на 20 годишнина на галерията „Зелената котка“ на Надя и Кърт Хаубрехт, чиято цел е да запознава света с творчеството на млади български автори, а сега вече и с богатото културно наследство на българските земи.
Откриването на изложбата стана в присъствието на кмета на града г-н Людовик Барло, българския консул в новооткритото ни консулство в Лион г-жа Надя Ванева и г-н Асен Кръстев от българското посолство в Париж.
Ето какво сподели проф. Гергова, която от години проучва светилището на връх Острец, за читателите на „Темпо“: „Лекцията на 18 август беше посветена на бесите – независимите жреци воини на Дионис и на неговото светилище на връх Острец, идентифицирано именно като отдавна търсеното светилище, споменато от Херодот, посетено от Александър Македонски и Октавиан Август. Лекцията беше първата, представена пред широката международна общественост и бе посрещната с огромен интерес. Националният вестник “La Dеpеche” и регионалният ”L’Independant”, както и телевизията отразиха събитието. В първите три дни посетителите бяха над 300 души.
Освен откритията на археологическия екип на връх Острец, характерните за бесите култова керамика, сечените вероятно от тях сребърни монети със сатир и менада, и въоръжение, в което особено място заема техният шлем тракийски тип, лекцията проследи и съдбата на бесите в две направления. След приемането на християнството бесите стават едни от неговите най-ревностни разпространители, основават манастири в Палестина, проповядват в Константинопол и на други места. Сигурно не е случайно, че тримата маги имат именно такива шапки в една византийска мозайка от средата на 6 в.
Особено интересна е съдбата на бесите в границите на Римската империя, които стават толкова известни, че с тяхното име през античността започват да наричат всички траки. В Рим имало беси - независими граждани, така и роби. Именно в римската империя шапка с формата на шлема на бесите била давана на получилите свобода роби. Паметници, представляващи алегории на бесите като един от народите, вече включени в Римската империя, издигнати от император Август, могат да бъдат открити както в Кария, в Мала Азия,– една статуя в Себастейона в Афродисия, така и чак в Испания, в стенопис във Валенсия - Тарагона.
През вековете шлемът на бесите-воини останал символ на свободата. Това особено важи за Франция.
В Кон Минервоа, град-музей, сградите в границите на високо запазените крепостни стени са от 13 в., а някои са и по-стари. Със специфичната атмосфера градът е привлякъл международен елит, намерил място за спокойствие и общуване. Градчето е център на култури и изкуства.
За България градчето има и друго важно значение. То е разположено в земите на катарите - носители на ереста, дошла от Балканите, в които и сега има запазени множество паметници свързани с богомилството, а и името българин се произнася с уважение. Тук през 1226 г. е изгорен споменатият в досиетата на инквизицията като „епископ“ на катарите в Каркасон Пиер Исард. Крал Луи IX специално дошъл за екзекуцията. След смъртта на Исарн Кон станал важен център в борбата срещу ереста. Инквизицията създала тук свое постоянно седалище, но през 1247 г. инквизиторът – доминиканец и дясната му ръка в Кон, били убити. Катарите, сред които били и поне 6 от големите фамилии на Кон, а излязла наяве дори и връзката на католическия абат Пиер дьо Пелаге с катаризма, останали верни на своите вярвания до края на 13 век , когато всички катари били физически унищожени.
Съчетанието на изкуство и наследство бе повече от събитие, донесло и знания за посетителите, и удоволствие от въпросите им и общуването с жителите на града.“
Темпо
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023