На 16 август в малкия и артистичен френски град Кон Минервоа, недалеч от Каркасон, под надслова „Траки и келти по пътя към безсмъртието“ в галерията „Зелената котка“ бе открита пътуващата изложба на Културния институт към Министерството на външните работи  „Сборяново – природа и паметници, богове и хора“ с автор проф. Диана Гергова. Инициативата бе  включена  в официалния календар на   ежегодния Фестивал на изкуствата на града. Тя е свързана и с отбелязването на   20 годишнина на галерията „Зелената котка“ на  Надя и Кърт Хаубрехт, чиято  цел е  да   запознава света с творчеството на  млади български автори, а сега  вече и с  богатото  културно наследство на българските земи.

Откриването на изложбата стана в присъствието на кмета на града г-н Людовик Барло, българския консул в новооткритото  ни консулство в Лион г-жа Надя Ванева и г-н Асен Кръстев от българското посолство в Париж.
Ето какво сподели проф. Гергова, която от години проучва светилището на връх Острец, за читателите на „Темпо“: „Лекцията на 18 август беше посветена на бесите – независимите жреци  воини на Дионис  и  на неговото  светилище на връх Острец,  идентифицирано    именно като отдавна търсеното светилище, споменато от  Херодот, посетено от Александър Македонски и  Октавиан Август. Лекцията беше първата, представена пред широката международна  общественост  и бе посрещната с огромен интерес. Националният вестник “La Dеpеche”  и регионалният ”L’Independant”,  както и телевизията отразиха събитието. В първите три дни посетителите бяха над 300 души.
Освен откритията на археологическия  екип  на връх Острец,  характерните за бесите култова керамика, сечените вероятно от тях сребърни монети със сатир и менада,  и  въоръжение, в което особено място заема техният шлем тракийски тип,  лекцията проследи и съдбата на бесите в две направления. След приемането на християнството бесите стават едни от неговите най-ревностни разпространители, основават манастири  в Палестина, проповядват в Константинопол и  на други места. Сигурно не е случайно, че тримата маги имат именно такива шапки в една византийска  мозайка от средата на 6 в. 
 Особено интересна е   съдбата на бесите в границите на Римската империя,  които стават толкова известни, че с тяхното име през античността започват да наричат всички траки. В Рим  имало беси - независими граждани, така и роби. Именно в римската империя  шапка с формата на шлема на бесите била давана на получилите свобода роби. Паметници, представляващи алегории на  бесите като един от народите, вече включени в  Римската империя, издигнати от император  Август,  могат да бъдат открити както в Кария, в  Мала Азия,– една статуя в  Себастейона в Афродисия, така и чак в Испания, в стенопис във Валенсия - Тарагона.
 През вековете шлемът на  бесите-воини останал  символ на свободата. Това особено важи за  Франция. 

Мариана, символът на френската революция, винаги е представяна с  такава шапка и французите признават нейния фригийски или тракийски произход , но  с кое племе точно е свързана, бе ново за тях. Тя често е и войнствена, защото, както казват французите, за свободата си трябва  да си готов и да  се бориш.
В Кон Минервоа, град-музей,  сградите  в  границите на  високо запазените крепостни стени са от 13 в., а някои са и по-стари. Със специфичната атмосфера градът е привлякъл международен елит, намерил място за спокойствие и общуване. Градчето е център на култури и изкуства. 
За България градчето има и друго важно значение. То  е  разположено в земите на катарите - носители на ереста, дошла от Балканите,  в които и сега  има запазени  множество паметници свързани с богомилството, а и  името българин се произнася с уважение. Тук   през 1226 г. е изгорен  споменатият в досиетата на инквизицията като „епископ“ на катарите в Каркасон  Пиер Исард.  Крал Луи IX специално дошъл за екзекуцията. След смъртта на Исарн   Кон  станал  важен център в  борбата срещу ереста.  Инквизицията  създала  тук свое постоянно седалище, но  през 1247 г.  инквизиторът – доминиканец и  дясната му ръка в Кон, били убити. Катарите, сред които били  и поне 6 от големите фамилии на Кон,  а  излязла наяве дори и връзката на католическия абат Пиер дьо Пелаге с катаризма, останали  верни на своите  вярвания до края на 13 век , когато всички катари били физически унищожени. 
Съчетанието на изкуство и наследство бе повече от събитие, донесло и знания за посетителите, и удоволствие от въпросите им и общуването с жителите на града.“
Темпо