„Познат на всички, но малко познат за своя град.“ Това са думи на великия диригент Херберт фон Караян  за великия оперен певец Николай Гяуров. Двамата творци от световна величина са работили заедно, а Караян е гостувал във Велинград по покана на Гяуров и думите му едва ли са случайни.
Откакто момчето, чийто талант на музикант и артист изгрява на сцената на читалището в Лъджене, покорява света със своя глас и се превръща в звезда на операта, във Велинград се спори по темата какво той е дал на родния си град. 

Официалната оценка личи във фактите: Николай Гяуров е първият удостен със званието „Почетен гражданин на Велинград“, централният площад на града носи неговото име от 2004 г., негов бюст-паметник, дело на големия скулптор Владимир Гиновски, се издига пред сградата на общината от 2008 г.  Но неофициално спорът продължава и днес, 20 години след смъртта на Николай Гяуров и затова е добре да отсеем фактите.
Това, което Николай Гяуров е дал на Велинград в света на изкуството, е неизмеримо! Гордостта, че тук Ангел Герин открива и напътства таланта на Николай Гяуров.Гордостта, че гласът на един българин от Родопите успява да вдигне на крака публиката във всички големи оперни театри по света. Гордостта, че цял живот „Властелинът на операта“ не прекъсва връзката си с родния Велинград и го поставя на световната оперна карта.
А ако търсим измеримото и материалното, ето какво споделя Георги Златинов, близък приятел на Н. Гяуров, в книгата „Момчето от Велинград“ на  Михаил Алексиев: „Аз откровено ще ви кажа, че Велинград не само го възхвалява, не само го обожава. Велинград го и оборва, че нищо не направи за града. А за това си е виновен само той. Не се скъпеше за града. Той не искаше да се вдига шум, когато дари киномашини на Пионерския дворец, сега Детски комплекс. 

Той не вдигна шум, когато дари толкова скъп концертен роял на читалище „Отец Паисий“. Не вдигна шум, когато дариха с Мирела  голяма сума пари за закупуването на скъп апарат за районната болница във Велинград. Той не беше нито бизнесмен, нито депутат, за да направи нещо, което иска населението. Той правеше това, което изискваше от него културата“.
Документи за направените от Н. Гяуров дарения липсват, но киномашините и днес се намират в сградата на ЦПЛР-ОДК във Велинград. Вече не се ползват, но за времето си са били ценен дар за младите велинградчани. Дареният от Николай Гяуров роял „Аугуст Фьорстер“ и днес е на сцената на  читалището в Лъджене - не само като спомен за най-именития велинградски творец, а и като част от всеки голям концерт на Градския хор, който носи неговото име. А за оперните певци от България и света е огромна гордост и чест да пеят под акомпанимента на музикален инструмент с такава история.
За Велинград големият дарител в семейство Гяурови е синът Владимир, който също посвещава живота си на музиката, но като диригент. Завършва музикално образование със специалността пиано в Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, учи  Музикалната академия във Виена и дебютира като диригент в Италия през 1980. По покана на най-престижните оперни театри и оркестри гастролира в цял свят, дирижира оперни спектакли във Виенската държавна опера, Болшой театър – Москва, Концертхаус – Берлин, зала „Сънтори” - Токио, диригент е на Софийската и Пловдивската филхармонии.
40 дни след смъртта на неговия баща на 2 юли 2004 г., Владимир Гяуров пише в писмо до временния кмет Стоян Дулев и до председателя на Общинския съвет Неджат Кехайов: “Той живееше винаги с мислите за България и родния си град... Сега, когато баща ми не е сред живите, неговите мечти стават наши, на цялото ни семейство. Неговият роден и „благословен” Велинград ще остане завинаги в нашите сърца и като наш град.”
През август 2004 г. Владимир Гяуров и съпругата му Румяна правят първото голямо дарение на Исторически музей – Велинград. Снежана Велева, която тогава е директор на музея, подчертава, че голям принос за осъществяването на дарението имат семейство  Георги и Ганка Златинови.

Сред дарените вещи са три костюма на Николай Гяуров. Най-ценен е сценичният костюм, с който певецът е изпълнявал коронната си роля на крал Филип в операта „Дон Карлос“. Костюмът е с етикет на най-известния оперен театър в света – миланската Ла Скала и това го прави безценен. Дарен е и официален строг черен фрак – концертен костюм, с който Николай Гяуров е пял на множество сцени. В момента тези два костюма заемат централно място в постоянната изложба за Николай Гяуров в музея във Велинград. Отскоро те са поставени в стилни нови витрини, което гарантира тяхната достойна презентация и съхранение.
Музеят получава и трети костюм – домашен тъмночервен халат. Първото дарение включва още награди на Николай Гяуров, както и десетки грамофонни плочи и магнетофонни записи с негови изпълнения. 
През октомври 2004 г. семейство Владимир и Румяна Гяурови прави второ дарение на музея във Велинград. Благодарение на това днес в музея можем да видим свидетелството на Николай Гяуров за завършено първо отделение в Началното основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в село Лъджене. Годината е 1937, ражда се престолонаследникът Симеон Сакскобургготски затова в свидетелството на Н. Гяуров оценката „Отличен 6“ е поправена с червен химикал на „Отличен 7“. Редом до този документ са ученическата му книжка и свидетелството за завършване на прогимназията „Васил Левски“. Най-ценният спомен от младежките години на Н. Гяуров е неговата цигулка, на която е свирел в оркестъра на Ангел Герин. Тук са и две писма, писани от Николай Гяуров като студент в Москва през 1951 и 1952 г. до неговите родители във Велинград.
Част от дарението, направено от семейството на Н. Гяуров, са негови международни награди. Сред тях е наградата от ООН за принос чрез изкуството за сътрудничество между народите, връчена на певеца от Курт Валдхайм. Моментът от 1979 г. е запечатан на снимка с личен автограф от председателя на ООН. Друга ценна награда е сечен в Залцбург, Австрия медал с лика на оперния певец и матрицата, по която е правен. Сред експонатите са юбилейни марки за 50-годишнинатата на Гяуров, негова лична писалка, много ордени. Владимир Гяуров е предоставил на велинградския музей укази и дипломи, с които баща му е удостоен с Димитровска награда, със званията народен артист и герой на социалистическия труд, доктор хонорис кауза на Музикалната академия, почетен член на Софийската опера, първата голяма награда от Варшава през 1955 г., когато изгрява звездата на Н. Гяуров.
През 2006 г. Исторически музей – Велинград направи изложбата „Николай Гяуров – Великият бас“, в чиято основа са даренията от семейството на певеца. Тя бе показана първо във Военния клуб  София, а след това гостува в Националната опера и балет, в дома-музей „Борис Христов“, в много музеи в България. 
През 2021 г. фондът на музея беше обогатен с още едно дарение, свързано с Николай Гяуров. То бе направено от маестро Александър Тодоров – близък приятел на Златина Гяурова и ПроКредит Банк (България) ЕАД. Дарението включва сребърен пръстен с антична гема, италиански тубус със сценичен грим – перуки за едни от най-емблематичните роли на Николай Гяуров – Борис Годунов, Крал Филип, Дон Базилио и Атила, книгата на Alfredo Colombani „L’ Opera Italiana” Milano 1900 с посвещение към Николай Гяуров, поздравителен адрес от Павел Матев за Николай Гяуров по случай рожденния му ден, снимки и грамофонни плочи, личната партитура на Н. Гяуров за операта „Дон Карлос“.
Днес една от залите на музея във Велинград е отделена за постоянната изложба, посветена на нашия Бас номер едно на планетата. И всеки посетител има възможността да научи за неговия живот и да се докосне до неговия талант благодарение на направените дарения, които пазят спомена за Николай Гяуров.  
Елена Баева