Преди броени дни от печат излезе петата книга на Никола Делиев със заглавие „Снимките говорят. Паметниците във Велинград“. Тя е плод на дългогодишната изследователска дейност на г-н Делиев, който с любознателност и търпение събира данни, снимки и факти от историята на Велинград.
„Имам увлечение към историята на родния край. 

 Като част от това е желанието да разглеждам и изучавам показаното на снимките, свързани с миналото.“, споделя във встъпителните си думи авторът. Той притежава личен архив от над 2000 снимки, прегледал е още множество кадри в Държавен архив – София и в специализираните сайтове, събрали хиляди фотоси от историята на България.
В книгата си Никола Делиев не само помества стотици снимки от нашето близко и по-далечно минало, а и разказва историите зад снимките. Започва с богатия архив от фотоси, свързани с патрона на Велинград – Вела Пеева: кадри на родната й къща в Каменица, на лобното й място Бялата скала, на третото погребение на нейните тленни останки… Без да спазва хронологична последователност, авторът помества снимки, ценни за историята на Чепинския край: дейците на Революционния комитет в село Каменица през 1876 г.; строежът на първото класно училище в Каменица през 1880/81 г.; откриването на първото Горско училище в Лъджене през 1911 г.; посещението на народния представител Михаил Такев през 1903 г., който се снима заедно със 112 каменчани с калпаци в центъра на селото… 
Снимките говорят и разказват още истории: за създаването на общообразователното дружество „Свещеник Методий Драгинов“ през 1904 г., което е и раждането на читалището в Каменица; за първата копка на строежа на Сярна баня през 1912 г.; за създаването на парк Вельова баня, на днешния булевард „Съединение“, на Градската лечебница… Снимките пазят историите за хора, които с труда и знанията си са допринесли за развитието на нашия край през различни епохи от неговото развитие. Виждат се липите, засадени от Яко Делибалтов по днешната ул. „Хан Аспарух“; първите картички от Чепинските бани, създадени преди 120 години; златните години на Клептуза и Плажа; построяването на Двореца, Лятното кино, сградата на общината, знака на Чуката… 
Никола Делиев слага акцент върху построеното във Велинград в годините от 1944 до 1989 г. – период, през който самият той е стопански ръководител и профсъюзен деец и затова разполага с богата информация. От позицията си на общински съветник разказва за състава на голяма част от Общинските съвети след 1989 г., чиито снимки съвестно е събрал и подредил. Със снимков материал са показани и природни бедствия, сполетели Велинград – земетресението от ноември 1977 г. и голямото наводнение от август 2005 г. Авторът проследява в снимки и знакови посещения, като това на цар Борис при откриването на жп-линията на теснолинейката, на Александър Стамболийски, на Тодор Живков (охраняван от Бойко Борисов) на събора на Юндола през 1997 г., на Бойко Борисов като министър-председател, на Румен Радев като президент и др. 
Друга голяма част от снимките  са свързани с читалищната дейност и културните събития във Велинград, със спорта и особено с футбола и волейбола.
Втората част от книгата е посветена на монументалните паметници и паметните плочи и знаци във Велинград. За всеки от тях Никола Делиев се е постарал да открие автора и да разкаже историята на неговото създаване - нещо, която в обобщен вид се прави за първи път в местната краеведческа литература.
Важен е призивът на г-н Делиев към всички, които в личните си колекции имат снимки от историята на Велинград. Той благодари на хората, които са му предоставили снимки за книгата и приканва тези, които притежават такива снимки, да ги предоставят за общо ползване на сайта на Велинград. Защото снимките наистина говорят и имат да ни разкажат още много!
За читателите на „Темпо“ избираме две снимки от книгата на Никола Делиев и текстовете към тях. В седмицата, когато започва новата учебна година, решихме те да са свързани с две училищни сгради - старото училище в центъра на Лъджене и първата гимназия в нашия град.
А всеки, който се интересува от книгата на г-н Делиев, може да я закупи от павилиона за вестници в центъра на Лъджене, от канцеларията на Ловно-рибарския съюз и от „Арапчал“ в Каменица.
Елена Баева

На тази снимка се вижда фасадата на старото училище в с. Лъджене. То е завършено през 1908 г. Първата учебна година в него започва от м. януари 1908 г. Дотогава децата учат в старото училище в Масларовата къща. Това училище се построява на запад, извън границите на последните тогавашни къщи в селото. На мястото е имало мохамедански гробища… След жълтото училище в Каменица, открито през 1885 г., построеното училище е второто в Чепинско. В него през 1921-1925 г. има непълна гимназия. През 1943-44 г. училището е закрито. В него се настанява ловната дружинка. След 9 септември то отново приютява децата от Лъджене. След земетресението през 1977 г. то беше обявено за опасно и разрушено.

От 1935 до 1937 г. кмет на с. Лъджене е Йосиф Шнитер. Населението прави подписка за разкриване на гимназия в селото. В бюджета на Лъдженската община се заделят средства и започва изграждането на южното крило на нова гимназия. (През 1948 г. се изгражда източното крило.) На 24 юли 1937 г. се прави първата копка на новото училище. Завършено е на 18 септември 1939 г. През същата година в с. Лъджене се изгражда акционен комитет за разкриването на гимназия. Негов председател е Кръстю Панев, директор на Банка Български кредит в с. Лъджене. Негови членове са Елена Кантарджиева – учителка, председател на местното женско дружество „Надежда“, д-р Георги Кронки, Мойсей Праматаров – председател на читалището и Мустафа Шарков – районен мюфтия. На 26 юни 1939 г. по покана на кметовете на трите села на посещение в Лъджене пристига делегация от София, водена от Богдан Филов – министър на народното просвещение. С него са Никола Попов – министър на правосъдието и Илия Кожухаров – министър на търговията. С тях е народният представител Георги Кьосеиванов. Заедно с представителите на общинските съвети в тези три села и техните кметове гостите получават подписаното от тях писмено предложение за разкриването в с. Лъджене на пълна гимназия… Явно срещата е била ползотворна, защото от учебната 1939/40 г. се разкрива непълна гимназия (до 9 клас), а от учебната 1943/44 г. и досега гимназията е пълна. Директор става Петко Захов.