Огромната част от съвременните дарителски кампании в България (и в частност във Велинград) са за лечение на болни хора;  за пострадали от пожари, наводнения и други бедствия; за апаратура за лечебни заведения… Събираме капачки, събираме жълти стотинки, за да заместим липсващата държава. По-рядко  даряваме, за да зарадваме някого за Коледа или в помощ на деца таланти. Още по-рядко даваме лично време и труд за значима обществена инициатива.

Невъзможно е да се очертае цялата картина на съвременните дарителски каузи – такава  картина би била пъзел от хиляди части. Но можем да научим повече за днешните дарители, разказвайки техните истории. Ето три такива истории с адрес Велинград:
ИСТОРИЯ ЗА
ВЪЗРАЖДАНЕТО НА СТАРОТО ЧИТАЛИЩЕ
Тази история започва през пролетта на 2021 г. Тогава се ражда идеята сградата на Старото читалище в Чепино отново да стане място за култура. Сградата е построена от будните чепинчани през 1933 г. в центъра на селото, за да бъде и център на културния живот по онова време. Години наред е истински дом на читалището и на всички негови самодейни състави. За мнозина велинградчани това е „киното в Чепино“, защото залата е най-големият киносалон в града. И така до 1980 г., когато започва голям неотложен ремонт на читалищната сграда. Плановете са за преустройство на залата, разширяване на салона, нова сцена с механична смяна на декорите, гримьорни, клуб и пристройка за нова библиотека. Но по различни причини годините минават, ремонтът продължава с бавни темпове и в един момент напълно спира. Читалището премества своята дейност в новата зала „Знаме на мира“, а старата сграда остава като голяма ремонтна площадка. До 2021 г., когато днешното Читалищно настоятелство на ОНЧ „Св. св. Кирил и Методий-1905“ с председател Мария Чорбаджиева и секретар Иван Пещерски решава, че е дошло време сами да запретнат ръкави и да възродят Старото читалище.

Започват с основно почистване на огромната сграда, потънала в прах и строителни материали. Като доброволци се включват огромна част от самодейците, а и хора от техните семейства. В навечерието на 24 май в големия салон на сграда се провежда първият благотворителен концерт под наслов „Старото читалище“. Много от зрителите влизат в стария салон със сълзи на очи, спомнят си времето, когато са идвали тук на концерт или на кино, съжаляват, че сградата е в такъв вид, но имат и оптимизма, че където е било читалище пак ще бъде.
Каузата е смислена и бързо печели обществена подкрепа: за броени месеци с помощта на дарители и доброволен труд сцената е електрифицирана, подът е измазан и изравнен, поставено е аварийно лед осветление. През януари 2022 г., на церемония в Президентството, доброволческата инициатива „Старото читалище – отново място за култура“ печели награда от конкурса на „Национален алианс за работа с доброволци“ и фондацията „Лале“.
Идеята за възраждането на Старото читалище продължава да събира съмишленици и подкрепа: сдружение „Пролетно хоро“; трите велинградски танцови клуба „Росица“, „Елица“ и „Надежда“ и ПДЮФАНПТ „Здравче-венче“ към НЧ „Васил Левски-1904“; музикалната школа „Звънче“; приятелите от самодейните състави от НЧ „Никола Вапцаров-1866“ - Благоевград и НЧ „Никола Вапцаров-1894“ - Банско. Това е малка част от дългия списък, на хора и организации, които с радост помагат.
Дарения идват и от чужбина. Велинградчанката Десислава Зисова, която живее в Германия, разказва за Старото читалище сред сънародниците ни в чужбина, които организират пътуващия събор „На мегдана на другата България“. През юни, по време на събора в чешката столица Прага, са събрани дарения за възраждането на Старото читалище в Чепино. А подобренията вече са видими: оформен е балконът,  направена е ел. инсталация за сцената и салона, измазани са част от стените и таванът, поставена е огромната, дълга 8,5 метра завеса, с помощта на общината залата вече има дюшаме, с дарения са осигурени столове, балконът е ремонтиран... Работата не спира и дава надежда, че юбилейната 2025 г. Старото читалище в Чепино отново ще бъде пълноценно пространство за култура и изкуство. И това ще стане така, както са го направили нашите деди: с добро и с дар!
ИСТОРИЯ ЗА ПАМЕТ И ПАМЕТНИК

През 2024 г. Основно училище „Христо Ботев“ – Велинград отбеляза 200 години от своето създаване. Програмата за юбилея на най-старото училище в Северозападните Родопи беше богата и вълнуваща. Част от нея беше откриването на паметник на патрона Христо Ботев в двора на учебното заведение. Мраморният бюст-паметник е изработен и дарен от велинградската фирма „Минерали-М“  по проект скулптора доц. Николай Нинов. Президентът на „Минерали-М“ Надежда Ключкова и нейната сестра Мария Симеонова са възпитаници на ОУ „Христо Ботев“. Те направиха дарението в памет на своята майка София Ключкова, която също е учила в каменското училище и многократно е подкрепяла различни дарителски инициативи във Велинград.
Новият паметник на Христо Ботев бе тържествено открит по време на юбилейното тържество. Лентата прерязаха Надежда Ключкова и друг именит възпитаник на училището – художникът Васил Горанов. Първите цветя на паметника поднесоха племенникът на поета-революционер Боян Ботйов и двамата му синове. Сега паметникът е център на всяко училищно тържество, знак за памет и родолюбие.
ИСТОРИЯ ЗА ЗАСЛОН – ЕТАЛОН ЗА ДАРИТЕЛСКА КАМПАНИЯ

На 1640 метра надморска височина, близо до връх Велийца, сдружение „Байкария“ с председател велинградчанина Васил Тодев изгради голям, функционален и уютен туристически заслон. Строителството на заслона стана в периода 2018 – 2020 г., с доброволния труд на 84 човека, които работиха при трудни условия, в отдалечено място, без електричество и с всекидневни предизвикателства. Нужните средства бяха събрани с 9 дарителски кампании, в които участваха познати и непознати хора от различни краища на страната. Резултатът е заслон с условия за престой на 15 човека, обзаведен, със соларна система за електричество, чешма с вода, компостираща тоалетна и още много удобства за туристите в тази красива част на Родопите.  
Историята за изграждането на заслона заслужава да бъде подробно разказана, но тук ще поставим фокуса върху факта, че тази дарителската кампания може да служи като еталон. Заслон Велийца има свой сайт и профил в социалните мрежи. Там всеки може да намери детайлна информация не само за самия заслон, а и за дарителите, без които  нищо от това не би се случило. Изброени са имената на всички 84 участници в различните етапи от строителството, чиито труд е най-голямото дарение за заслона. Подробно са описани деветте дарителски кампании и имената на повече от 30 дарители. И не на последно място: даден е пълен списък на това точно за какво са похарчени дарените средства по кампании  и по години. Прозрачност и точен отчет – това е добрият пример за дарителска инициатива, който дава сдружение „Байкария“.
Елена Баева