„Рипате, не рипате, ще стане“ - крилатите думи за първата година от третия кметски мандат
Публикувано на 12 Nov 2024 11:28
Преди година, на 13 ноември 2023, в голямата зала на общината се състоя тържественото встъпване в длъжност на кмета Костадин Коев и на новоизбраните 29 общински съветници. За г-н Коев това беше звезден миг, защото се записа в историята на града като първия кмет, спечелил трети мандат и то безапелационно - от първи тур, без балотаж и с 11 общински съветници от ГЕРБ зад гърба си!
Още първата реч, с която д-р Коев започна своя трети мандат, зададе нов тон.
След първата си победа през 2015 г. той обяви, че подава ръка на всички, които искат да работят за каузата Велинград. Встъпвайки във втория мандат през 2019 г. каза, че в кампанията е бил кандидат на ГЕРБ, но след полагането на клетвата е кмет на всички жители на общината, които никога не е делил. Третия мандат започна с думите, че благодари на всички жители на общината и „най-вече“ на тези, които са му гласували доверие за трети път. Кметът изложи своята програма за третия мандат, но присъстващите в залата запомниха репликата му „Рипате, не рипате, ще стане!“. Конкретен повод за нея бяха плановете на кмета за Клептуза. Но крилатите думи в голяма степен се оказаха и лайтмотив на изминалата първа година от третия мандат на кмета Костадин Коев.
Няколко примера. Мандатът започна с две важни промени. Първо, още през ноември кметът предложи вдигане на данъка върху недвижимите имоти и туристическата такса, а през декември и на таксата за битови отпадъци. Мотив: тежкото финансово състояние на общината, което обаче не попречи Общинският съвет да гласува максимален размер на възнагражденията на кмета на общината и на общинските съветници. И понеже апетитът винаги идва с яденето, кметовете на кметства също поискаха с 50% по-високи заплати (получиха 17%). Жителите на общината не „рипаха“, приеха в пакет по-високите данъци за гражданите и максималните заплати за висшите общинари.
През декември, още на първата сесия на новия местен парламент, кметът предложи няколко стъпки, с които общината тръгна към раздяла с общинската болница.
С конфортно мнозинство от съветници беше гласувано, че 25 декара от земята до болницата се преобразува от публична в частна общинска собственост. Почти никой не „рипаше“ - персоналът на болницата вече имаше нови началници и замълча, сред съветниците само единици изразиха мнение и дадоха глас против промените, болшинството граждани също пасуваха. През февруари към сметката бяха прибавени още над 5 декара земя и общината беше готова за следващите стъпки в сделката за болницата с над 30 дка вече частна общинска собственост.
През март последва ново увеличение, този път на административни такси, такси за технически услуги и на дългия ценоразпис на общинското предприятие „СИП-ТИЦ“. Този път „рипнаха“ търговци от Пазара, които поискаха да бъдат намалени новите и по техните думи непосилни цени за наеми. Времето се оказа предизборно, през май търговците получиха обещание, което след няколко месеца беше спазено.
Април 2024 г. се оказа ключов за първата година от новото управление. Председателят на Общинския съвет Димитър Гечев свика нова извънредна сесия за болницата (извънредна сесия означава, че точките не се обсъждат в комисии, а възможността за изказвания на граждани на практика е заличена). Капиталът на общинската болница беше увеличен с 30 декара земя, чията стойност беше оценена на около 100 лева за кв.м. - числата възмутиха някои хора във фейсбук, но само толкова. По предложение на кмета К. Коев Общинският съвет взе и друго важно за бъдещето решение - влизане във ВиК асоциация между общината и държавата.
Паралелно с тези сюжети, общината успя да входира проекти по Плана за възстановяване и устойчивост и пред МРРБ, спечели финансиране за Закрития плувен басейн, читалищата в Чепино и Драгиново, училището в Кръстава, довеждащ водопровод от Клептуза, ремонт на пътя Абланица - Магерово, нови екологични автобуси за градския транспорт и др. Получи и рекорден бюджет за 2024 г. - 76 990 657 лева, но отново поиска безлихвен заем от 2.9 милиона лева от държавата. На среща със служебния министър на туризма през юни кметът К. Коев обобщи, че 25 милиона лева могат да решат инфраструктурните проблеми на Велинград.
През юни избухна скандал в общинската Детска градина „Фантазия“, след като във фейсбук изтекоха записи с насилие от страна на учителка към дете. Този път „рипнаха“ и други родители, но общината успя бързо и ефективно да потуши напрежението.
Без видимо обществено напрежение през юни 20 съветници гласуваха преобразуване на общинската болница, което остави 23% собственост на общината и 77% на инвеститора „Булфарма“ на Михаил Тиков. От своя страна г-н Тиков обеща, че след 2 години Велинград ще има най-хубавата общинска болница в България.
Летният месец юли донесе промяна в решението за бъдещето на общинското дружество „ВКТВ“: кметът К. Коев предложи влизане в Асоциацията по ВиК - Пазарджик и получи подкрепа от 19 съветници. Влизането в тази асоциация бе означавало сериозно повишение на цената на водата, но и срещу това почти никой не „рипа“. Много по-сериозно недовоство сред велинградчани предизвиаха последиците от летния дъжд на 23 юли който отвори огромни дупки от разрушена ВиК мрежа и извади на показ истинското състояние на подземната инфраструктура в СПА столицата.
През август, на деветата година от кметуването на г-н Коев, дойде време за козметични имиджови промени на Клептуза. Част от порутените сгради бяха скрити с дървени летвички и изкуствена трева, парковото пространството беше обновено, най-после общината се зае да почисти, включително долното езеро. По-късно из езерото заплуваха и патици... А велинградчани вече бяха толкова уморени да се гневят и да чакат някаква позитивна промяна на Клептуза, че приеха „новата визия“ - кой с усмивка, кой с горчива ирония... Но „не рипаха“.
Септември донесе нова тема - кметът предложи, 20 съветници гласуваха 8 парцела в центъра на града да бъдат преобразувани от публична в частна общинска собственост за изграждане на търговски обекти. Гласуването мина без никакви дебати, никой не постави проблема с презастрояването на града, което води след себе си безводие и влошаване на качеството на живот. Решенията бяха спрени от областния управител като незаконосъобразни, но през октомври Общинският съвет ги потвърди, даже с повече гласове и без никакво „рипане“.
През октомври местната власт се изправи пред сериозен тест. Не поредните парламентарни избори, които в община Велинград изборната машина на ГЕРБ отново спечели. А обявения от НЕК наложителен планов ремонт, заради който трябва да бъде спряно водоподаването във Велинград от 4 до 20 ноември. В момента ситуацията показва огромните, трупани с години и нерешени проблеми във ВиК сектора във Велинград. Показва и нещо друго, което е много тревожно: скъсания диалог между общината и много от гражданите, неспособността на властимащите да разговарят с хората с аргументи, а не с обвинения. Част от липсата на диалог е и отношението към медиите (с изключение на избраните и удобните за властта), които си вършат работата да задават въпроси и да отразяват факти.
В първата си реч преди година кметът К. Коев извади като първостепенна управленска задача инвестициите в подземната инфраструктура. Как се решава тази задача извън дежурните оправдания за наследени проблеми, които на деветата година от едно управление вече олекват? Вместо отговор - един конкретен пример. Два дни след началото на третия мандат, на 15 ноември 2023 г., на едно от платната на ул. „Евлоги Георгиев“ се отвори не дупка, а кратер - пропадна част от канализацията, а заедно с нея уличното платно и оградите на близките къщи. Година по-късно дупката е закопана, улицата прилича на трасе за офроуд, проблемът с уличната канализация си стои. Вместо да „рипат“, хората вече сами си търсят начини, майстори, техника, за да се справят с поредното запушване на канала - тоест да свършат и работата на общината и нейната фирма, след като са си платили по-високите данъци. Това е положението в края на първата година от третия мандат. Чака се следващата, за когато е обещан ремонт на канализацията и асфалтиране. На метри от това място общината наскоро изгради 40 метра подпорна стена на река Луковица, която падна при голямото наводнение през лятото на 2005 г. За подпорната стена гражданите чакахме 19 години. Сега броим след колко време ще бъде възстановена улицата, по която тренират бъдещите млади скиори на Велинград.
Равносметката на властта за първата година от третия мандат без съмнение е различна. Ако бъде направен анализ на постигнатото и непостигнатото, ще го отразим.
Елена Баева