Животът на Божията Майка - добрият пример за християните от всички времена
Публикувано на 17 Dec 2024 10:49
Някои наричат човешкия живот загадка, други го определят като необяснимо чудо. Не са малко хората, за които понякога е голямо изпитание. Но всъщност святата истина за живота ни е, че той е Божи дар. А щом е дар, и то от Бога, трябва да го приемаме с благодарност и да го живеем смислено, пълноценно и достойно. Трябва да го живеем красиво! За това обаче е важно да следваме вечни морални ценности като доброта, любов, смирение, състрадание, а те са заложени и в самото християнство.
През годините на израстване понякога ни се случва да следваме един или друг модел за подражание. За съжаление е трудно да открием добрия пример, без да сме придобили нужния житейски опит. Действителността все ни поднася печални истории за това колко опасно може да се окаже например подражателството на някоя популярна личност, в чието поведение всъщност липсва добродетелност. Ето защо за правилното изграждане на нашия светоглед особено важна е ролята на семейството, в което от ранна възраст трябва да се усвояват християнските ценности. А за нас, момичетата - бъдещи съпруги и майки, именно трудният, но достоен живот на Божията майка може да ни бъде пример за подражание.
Няма да забравя първото си участие в този конкурс, посветен на празника „Въведение Богородично – 21 ноември, ден на православната християнска младеж и семейство”. Тогава бях в четвърти клас. Преди да ни предложи с подходящи творби да се включим в него и ние, учениците от групата по религия, учителката ни заведе в нашата църква.Там, застанали пред майсторски изографисаната икона на света Богородица, чрез увлекателното слово на свещеника ние се пренесохме в онези времена, толкова далечни от нашето съвремие. На онази възраст бях впечатлена най-вече от проявената смелост на тригодишната Мария при първото й въвеждане в храма, от лекотата и увереността, с която изкачила 15-те стъпала, за да се спре на най-горното. С годините обаче все повече обогатявах познанията си за живота на Божията Майка и се убеждавах колко актуални са нейните добродетели в нашето бездуховно време.
А защо този наш 21-ви век, толкова богат на модерни технологии, се оказва толкова беден на духовност? Разсъждавайки по този проблем, най-напред си спомних нещо от часовете по философия – пирамидата на Маслоу. И стигнах до извода, че ежедневните примери за случващото се в днешното ни общество сякаш са доказателство колко трудно е изкачването към по-високите житейски стъпала. Трудно е, защото пътят към духовността изисква трудолюбие, поемане на отговорности към семейството и към обществото, човеколюбие, уважение към личността на другия, смирение. А такива качества на характера се изграждат в здрава семейна среда. В такава среда е израсла бъдещата Света Майка, такава среда по-късно е създала и тя в своето семейство. Ето защо е важно да следваме нейния пример, за да се изградим като личности със силен характер, успяващи да преодоляват трудностите и недопускащи житейските съблазни да преобръщат съдбите ни.
Понякога си мисля за това колко много къщи в родния ми град се обезлюдиха, защото стопаните са потърсили по-добър живот в чужбина. Неприятно е да виждаш буренясалите дворове, изпочупените стъкла на прозорците, тъжната самота на къщата, която някога е била дом. И често слушам как за тази мрачна картина е виновна действителността в страната ни. А нима действителността във времето, когато е живяла Света Богородица, е била без проблеми? Колко смелост и издръжливост е трябвало да прояви семейството по време на бягството си от Йерусалим, за да опази Младенеца от жестокия Ирод! А после, установили се в Назарет, да живеят скромно и в неизвестност цели 30 години, докато Йоан кръсти Исус Христос в река Йордан.
Личността на света Богородица е светъл пример за това колко е важно да се трудиш за доброто и на семейството, и на общността. От Евангелието научаваме „с каква неуморимост тя се отдавала на работата си”. Дори сред другите занимания изработвала дрехи и за себе си, и за сина си. Забележителен бил изтъканият от нея за Исус „червен платнен хитон, без шевове”. Освен това се отличавала с майчина нежност и с изключително човеколюбие. Според предание учела на четмо и писмо както момчета, така и момичета. Когато прочетох тези подробности, си спомних някои факти от родовата ни история. По-точно си представих образа на прабаба ми с името на Богородица –-Мария. В онези бедни и трудни следвоенни години тя по цели нощи се е трудила - месила хляба, плела, тъкала и сама е шила дрехите на децата си, за да ги изпрати на другия ден в училище сити и спретнати. Винаги, когато се връщала след празнична литургия, преразказвала вълнуващо проповедта на свещеника. Въпреки бедността възпитавала децата си да са честни, ученолюбиви и скромни. Тези и други подробности за нейния живот ме убеждават, че именно Божията майка е била нейният пример за подражание. Зареждала се с вяра за по-добри дни в семейството след чистите й молитви пред домашния иконостас, който дъщеря й (моята баба) е съхранила и до днес.
А аз, правнучката, в нашето съвсем различно настояще, кои добродетели на Пресветата Майка трябва да следвам, за да бъда достойна дъщеря и отговорен гражданин на страната ни? Всъщност на моята възраст вече мога да твърдя, че съм с оформен характер. Наясно съм кое е добро и кое – зло. Разграничавам честта от безчестието. Уважавам родителите си и не се срамувам да се трудя. Възхищавам се на достойните хора и не мога да не подчертая главната роля на семейството за моето израстване като личност. Във връзка с това ще си позволя да завърша разсъжденията си с цитат от първото ми есе за този конкурс: „Както слънцето сгрява земята, така ме топли любовта на родителите ми. Благодарна съм, че имам семейство, което е задружно, в което има любов и разбирателство. За мен семейството е истински Божи дар.”
Лиляна Пелева, ХІІ кл., СУ „Св. Климент Охридски”