30 истории от 30 години
Публикувано на 23 Dec 2024 10:12
В рубриката „30 истории от 30 години“ публикуваме статия на колегата Георги Дишлянов, която е излязла на страниците на вестник „Темпо“ през 2012 година. 12 години, в навечерието на празниците отново задаваме въпроса и търсим отговора:
Какво празнуваме - Рождество или Коледа?
45 години атеизъм в социалистическа България ни доведе до там да не вярваме в Бог, а в идването на светлото комунистическо бъдеще, което така и не дойде. Празнувахме с голямо веселие идването на всяка нова година, а отбелязването на Бъдни вечер и Рождество Христово се извършваше само в тесен семеен кръг и то от малко хора. За децата и техните подаръци дори ни натрапиха от братския Съветски съюз някой си Дядо Мраз (Дед Мороз). После дойдоха т.н. демократични промени и от Западна Европа и САЩ долетяха нови герои - Дядо Коледа или Санта Клаус, Снежанка, джуджета и много елени. Заляха ни с песнички като “Джингъл белс” и “Мери Крисмъс”. Започнахме да празнуваме Коледа и да я свързваме с всичко друго, но не и с най-важното за този ден.
Голяма част от хората чакат с нетърпение и желание наближаващите празнични дни. Месеци преди това си правят планове как ще се върнат в родните си места, как ще се видят с близки, приятели и познати. Представят си си как ще пазаруват и ще подготвят празничната трапеза, как децата ще се радват на елхата и играчките. Мечтаят за приятна атмосфера, много положителни емоции и заслужена почивка в поредицата празнични дни. Всеки има право да празнува това, което иска и както иска, ще кажат някои “свободомислещи авторитети”.
Това наистина звучи добре. Всеки иска да се забавление в компанията на любимите си хора. Но това ли е всичко? Все пак не трябва ли да се запитаме какво всъщност празнуваме?
От всички медии ни повтарят, че в тези дни е нужно да се опитаме да бъдем по-добросърдечни, по-благородни и по-щедри към бедните и нещастните. Казва ни се, че Коледа е за семейството, че трябва да сме сплотени и единни. Съобщават ни и за главния герой на празника - Дядо Коледа, който е изключително зает по това време. Научаваме кога, как и къде пътува той по земното кълбо, докато разнася детските подаръци с шейната и елените си. Не пропускаме ли нещо важно?
Напълно разбираемо е, че Коледа е и отдавна възприета традиция, в която трябва да украсим празничната елха, под която Дядо Коледа да сложи подаръците, след като се промъкне през комина. В навечерието на празника (Бъдни вечер) се очаква да подготвим определен вид и брой постни ястия. Навръх Коледа пък не може да се мине без свинско месо. И така се получава, че за много хора Коледа си е най-вече колене на угоеното прасе. Това ли е празникът?
Коледа - тази дълголетна езическа традиция, произлязла от древността, в която са празнували с пищни карнавали раждането на бога на Слънцето. Една причудлива смесица от езичество, идоли, легенди, вярвания и обичаи, които съвсем не са православни. Сега продължават да се издигат новите идоли като Дядо Коледа, налагат се новите обичаи като шопинг манията из магазините по празниците. Прекалено голям стремеж към материалното и малко духовност! Милиони хора празнуват така, обсебени от коледен дух и коледни магии. Радват се и се веселят на празник, превърнат в индустрия, в бизнес, в пазаруване и обилно ядене и пиене на банкети и тържества, но лишен от истинско съдържание и дълбок смисъл.
Добре е да се раздават подаръци, да се събира цялото семейство около празничната трапеза, да се помага на бедните и да се стремим да станем по-добри към околните. Наистина би трябвало да правим това винаги, когато можем. Но все пак в цялото това празнично суетене дали остава място за Този, на Когото е посветен празникът?
Православната църквата се опитва да каже на света, че честваме не Коледа, а Рождество Христово. Опитва се да ни накара да се разделим със суетните езически традиции и да си спомним, че Исус Христос е основата на този празник и Той би трябвало да е в центъра му. Като правим подаръци, замисляме ли се какво сме подарили ние на Рожденика? Дали с нашите думи, дела, мисли и чувства сме живели угодно Богу или сме го разгневили?
Преди повече от две хилядолетия в малкото градче Витлеем, близо до Йерусалим, сред слама и животни, в един обикновен обор, се ражда малкият Исус. Тогава там не е имало нито празнична трапеза с изобилие от ястия и напитки, нито някакъв блясък и разкош. Но точно там се е намирало най-голямото богатство на този свят. В този миг Бог дава най-големия подарък, който някога можеше да бъде подарен. Светът получава най-великия дар. Получава Спасител. Потвърждението е написано в Евангелието от Йоан: “Защото Бог толкова обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“.
Изглежда толкова лесно и постижимо - просто трябва да повярваме в Твореца и да приемем като наш Отец. Не е ли този ден и случилото се тогава истинският повод за празник?
В тези тържествени дни светът не спира да празнува и да се весели. Но е крайно време да разберем, че не отбелязваме просто един традиционен семеен празник. Не честваме заедно с измисления Дядо Коледа, а празнуваме с истинския Исус Христос. Този, Който се роди на земята, за да даде живота Си за нас. И в крайна сметка би трябвало да отпразнуваме не Коледа, а Рождество Христово!
Георги Дишлянов, 2012