Пазете Велинград да не стане като Банско!
Публикувано на 21 Jan 2025 10:14
В рубриката „30 истории от 30 години“ избираме статия, която сме публикували в „Темпо“ през 2007 г. Изборът не е случаен - темата днес е дори по-наболяла и важна за Велинград, отколкото преди 18 години.
За един архитект е голямо професионално удовлетворение да види как сграда, сътворена от него преди десетилетия, живее нов живот. Това удовлетворение спохожда 85-годишния арх. Атанас Дамянов,
когато преди няколко години идва идва във Велинград и се озовава пред петзвездния хотел “Двореца”. През 1950 година арх. Дамянов заедно с колегите си (вече покойници) арх. Петко Цветков и арх. Карл Кандулков проектират профсъюзния дом за отдих “Двореца”. Арх. Дамянов проектира целия интериор, мозайките, шпакловките, детайлите, упражнява и авторски надзор. Професионалната му биография е забележителна: национален архитект на България, дългогодишен директор на ЗЕМПРОЕКТ, ръководител на отдел “Строителство и архитектура” към ЦК на БКП, вицепрезидент на Съюза на архитектите до своето пенсиониране.
Арх. Дамянов в момента е на почивка във Велинград заедно със своята дъщеря арх. Йорданка Дамянова-Възкресенская. Цялата фамилия - баща, две от трите дъщери, внучка и внук са потомствени архитекти. Във Велинград ни води носталгията, майка ми е велинградчанка, споделя арх. Дамянова-Възкресенская, която живее в Москва и е омъжена там за ... архитект!
Разговорът ни, разбираемо, тръгва от “Двореца”. Питам архитект Дамянов как оценява новия живот на сградата, в чието създаване преди години е участвал. Неговият отговор е: “За мен беше много приятна изненада. Фасадата е запазена, с изключение на капаците, които й придаваха топлота и стил. От тяхната липса фасадата е загубила и препоръчвам, ако все още са запазени, да бъдат поставени. Така ще се върне първоначалният колорит на сградата, а и е функционално.” Арх. Дамянова-Възкресенская допълва, че новите стопани на “Двореца” са постъпили много мъдро, като са запазили картините, мозайките, меандрите от преди десетилетия. Като професионалист оценява високо и работата на ландшафтния архитект на “Двореца”.
Днес се строи много, но кое е мерилото за развитие - колко се строи или как се строи? На този въпрос арх. Дамянова-Възкресенская отговаря, че зависи от критерия - потребителят ще даде една оценка, от професионални позиции архитектът ще даде друга. Но има разумен баланс. Архитектът създава изкуствената среда, в която обитава човекът. Ролята на архитекта е много важна - средата има не само утилитарна функция, тя трябва и да възпитава. Затова е много важно архитектът да не се гъне пред лошия вкус на инвеститорите. В Москва арх. Дамянова-Възкресенская е имала професионалния шанс да работи върху много интересни задачи. Една от тях е работата по паметника и надгробието на Владимир Висоцки на Ваганското гробище. Екипът архитекти, сред които са тя и нейният съпруг, се отказват от хонорара си за паметника на великия бард. Вместо това пази като скъп спомен сервиз кристални чаши, подарени в знак на благодарност за работата им от жената, която е отгледала Владимир Висоцки. Питам я ако може да избира, къде ще предпочете да живее - в малък град като Велинград или в голям като Москва. Не се колебае: за почивка ще избере малкия град, но за работа - големия. “Отровена съм от ритъма на такъв голям град като Москва, но би ми липсвал неговия наситен живот”, казва тя.
Не пропускаме и въпроса как изглежда днес Велинград през погледа на двамата архитекти? Тук арх. Дамянов бърза да предупреди: “Само Велинград да не стане като Банско!”. А дъщеря му допълва, че е радващо, че тук се развива туристическият бизнес и че ролята на властта е в това да му дава зелена улица, да помага с различни облекчения. Но в същото време и да държи юздите с железни ръкавици, защото ако веднъж се изпусне “джина от бутилката”, връщане назад няма. Баща и дъщеря са единодушни: най-важното за Велинград е да се запазят природните компоненти - зеленината, гората и особено минералните води. Сега отношението към горското богатство и към водата е хищническо. Но Велинград е уникално място като климат, брой слънчеви дни и чист въздух. Борбата на бъдещето ще бъде борба за чиста вода. Затова богатството на велинградските минерални извори трябва да се опази. В противен случай ще загубят и Велинград, и България.
Ценен съвет от хора, свързани с Велинград и емоционално, и професионално. Наша отговорност е да се вслушаме в него, за да запазим града си наистина като уникално място за живот и курорт.
Елена Баева, 2007