30 истории от 30 години

С пътеписите на Иван Сергиев през годините читателите на „Темпо“ стигнаха до различни страни и континенти: от кубинската столица Хавана до Великата китайска стена, от Виетнам до Полша, от Копенхаген до Метеора... Едно дълго пътешествие с езика на мира и приятелството - есперанто, за което учителят и музикант Иван Сергиев разказа със сърце и с много любопитни и интересни факти за близки и далечни страни. В юбилейната ни рубрика избираме негова статия за юбилеен конгрес на есператнистите в Париж, която сме публикували през септември 2015 година:

“Човекът е човек, когато е на път” е казал поетът. Тази сентенцияa получи пълно потвърждение, когато възседнах победоносно парапета на Великата китайска стена, когато си похапвах крокодилско месо в Куба, когато се катерех в подстъпите на вулкана Фуджияма в Япония, когато плувах по гръб върху вълните на Мъртво море в Израел и си четях вестник, без опасност да потъна и станах хаджия, когато се взирах в мощите на Хо Ши Мин в неговия мавзолей в Ханой - столицата на далечен Виетнам...
Но много се отдалечих от родната Европа, където тази година беше стотиният конгрес на есперантистите, проведен в град Лил, Франция. И ето ме, потънал в безбрежното море на есперантисти от цял свят, на стотния юбилей на езика есператно, който започна с настаняването, запознантства и срещи със стари приятели. На регистрационното гише чувам глас “Иван!”, обръщам се и виждам познат - французина Роберт от конгреса в Тел Авив, започват традиционните прегръдки и това се повтаря през всичките 8 програмни дни. Най-емоционална беше срещата със семейството на негърката Анжела и белия й спътник Исус, с които бяхме в Куба, а след това и в Япония.
Откриването на стотния конгрес започна с химн на есперанто в 3 пълни зали, като всичко, което се провеждаше в официалната с 1000 места се наблюдаваше на екрани в другите зали. Цареше приповдигната тържественост и масови аплодисменти огласяха залите.
Вторият ден започна програмата на конгреса, от която аз избрах екскурзия до региона Ленс, известен с музея - малко копие на парижкия Лувър. Наименован “Лувър - Ленс”, открит през 2012 г. Експонатите представят хронологично творби от три епохи: античността, средновековието и модерното съвремие.Бях впечатлен най-вече от египетските мумии и саргофази, от гигантския монумент на Марк Аврелий. Регионът Ленс е известен с въглищни мини и своеобразен жилищен минен комплекс, изграден от червени неизмазани тухли на двуетажни къщички, с островърхи покриви, като първият етаж започва от самия партер - типично миньорско градче. Съвременно строителство допълва градската панорама.
В Лил, в конгресния център на Стотния юбилеен конгрес, наподобяващ разбунен пчелен кошер, есперантисти от 80 страни от Филипините до Берингово море влизаха, излизаха, говорейки на езика на единението - есперанто. По време на 8-те дни заедно с деловите срещи се провеждаха курсове за усъвършенстване на езика, както и за начинаещи. Особено интересен бе курсът по ораторство на есперантска тема. Да слушаш как умели оратори на световно ниво защитават кауза на език есперанто беше истинско удоволствие.
От сутрин до вечер изявени френски народни изпълнители се явявяха на подиума в хола на Гранд пале. А един ден самият вход бе огласен от младежка есперантска джаз формация, изпълняваща вокални песни, адаптирани на есперанто.
Дойде денят на екскурзиите. Осъществи се моята мечта да се поразходя по Шанз-Елизе. Ето ме на гара “Европа” в Лил, на перон № 9, където чакаме композицията, която ще ни отведе директно в Париж. Настаняваме се в 13-ти вагон, а вътре обстановката досущ като в самолет - удобни седалки с широки масички. Приятен женски глас ни поднася поздравления и пожелания за приятно пътуване - разбира се, на езика есперанто. Потегляме, а влакът набира скорост 280-300 км/час. Композицията се “плъзга” по безконечните релси, чува се само есперантска глъч, а пътниците са от цял свят. Няма сила, която толкова силно да обединява хората. Такава е и целта на автора на езика есперанто - очния лекар д-р Земенхоф.
След час сме на парижката гара.Там ни чака луксозен автобус, с който правим обиколка на центъра на Париж - пресичаме булеварди и тесни улички, за да стигнем до прочутата кула Монпарнас. С бързите й асансьори сме на върха, под стъкления покрив, от който се вижда целият Париж и най-вече прочутата Айфелова кула. На покрива 200-300 туристи правят заветните снимки, други спокойно си пиеха кафето в кокетната кафетария и се взираха в безкрайната панорама на френската столица.
Поизгладнели се отправяме към река Cена, а там ни чака изненада - луксозно корабче-ресторант ни посреща с изпълнение на химна на езика есперанто в акомпанимент на акореон от румънеца-виртуоз Димитреско, аплодиран дълго от есперантистите. Масите са заредени с по 5 прибора и 2 вида вино - бяло и розе. С потеглянето на корабчето мечта, започна представянето на персонала - особено бяхме впечатлени от елегантността и естетиката на черните сервитьори. Обядът започна с вкусна супа за начало и завърши с ароматен сладолед върху шоколадена подложка, общо 5 ястия. В това време на фона на валсове и романси приятен женски глас изпълняваше задължителната чичеронада. Отпивайки от френските вина, минавахме под прочутите мостове на Сена, носещи имената на плеяда френски крале, архитекти и политически личности, дали отпечатък на епохите, когато са построени мостовете. Едва ли някога в най-смелите си мечти съм се виждал в такава обстановка - луксозно корабче по река Сена, на чийто два бряга се извисяват царски палати и крепостни укрепления от времето на барон Кауфман и Наполеон.
Ето ни отново на сушата. Автобусът ни остави близо до Триумфалната арка, от която започва прочутият булевард Шанз-Елизе. Разхождайки се по него, имах чувството, че се намирам в свят с други измерения, а това стана благодарение на Световната есперантска организация. Автобусът ни отведе на гости на френския Есперантски център, където ни посрещнаха изключително топло - разгледахме базата, богата с хиляди световни печатни издания и преминахме към богато парти с много почерпки. От тук пътят ни беше към парижката гара и най-бързите в Европа влакове, благодарение на които след около 1 час си бяхме “у дома”.
На другия ден започна нормалното конгресно ежедневие - курсове, лекции, репетиции за художествената интернационална вечер. Нещо, което можеше да се оплучи само на конгреса в Лил, беше 1000 есперантисти от цял свят да отидат на театър без преводач, защото ползват общ език. Колко хубаво е това!
След ежедневниет репетиции индивидуалните и колективните изпълнители получиха възможност да изявят талантите си на интернационалната вечер в голямата зала “Земенхоф”. Бели, черни, жълти с много жар изпълняваха мелодии на роден език с превод на есперанто. Вечерта мина с много емоции, а върхът на програмата сложи позната от много конгреси китайска певица Лейла, която бе дълго аплодирана.
И така дойде осмият ден на тържественото закриване. Председателят на Световната есперантистка асоциация след прочувствено слово даде знак за химна. Запяхме едновременно, станали на крака, всички есперантисти в трите зали и така бе закрит Стотният конгрес на есперанто в Лил, Франция.
Иван Сергиев, учител-есперантист, 2015 г.