На 11 август 2025 г. в „Къщата на баба Цвета” беше представена книгата „Прадядо ми Христо Спасов - фотографинът от Чепинско”. Нейн автор е Мария Спасова, негова правнучка. В предговора авторката кани тези, които ще разпознаят нещо или някого да го споделят с читателите на тази книга. Аз съм събирач на снимки и истории. Издадох книга, озаглавена „Снимките говорят”.

 Христо Спасов е изрекъл изречението: „Снимката е пречка по пътя към забравата”. Позволявам си да споделя мисли и да уточня видяното на снимките, поместени в тази книга. 
В неговия архив са запазени над 1200 снимки. Заедно със снимките авторката възкресява спомена за личности в нашия край, които са оставили диря в неговия летопис: Александър Вецов, Любен Вецов, Неделчо Шулев, Георги Алексиев (Гецата), Кирил Танчов Гугалов, Ангел Ушев, Пенчо Чорбов. През 1905 г., на 18 години, той открива „Фото студио Христо Спасов” в село Баня-Чепино. През 1907 г. се жени за пазарджиклийката Иванка. През 1911 г. се ражда синът им Спас, а след това и Христина. Той завършва техническо училище „Княз Борис Трети” в София. Създава дом и семейство край неговите родители. Младото семейство обича природата. Сватбата с жена си Димитрия (1919-2006) правят на хижа „Локвата”, заедно със своите приятели туристи. Двамата имат син Иван. Иван създаде семейство с Мария Илиева Казакина от гр. Ракитово.
През 1957 година се възстановява дейността на туристическото дружество „Юндола”. За председател е избран Спас Спасов. За секретар на доброволни начала Асен Дамянов, учител. След него председател става Манол Чолев. През есента на 1967 г. започва изграждането на туристическия дом. Проектант е арх. Бибин. Главен изпълнител „Водно стопанство” Пазарджик. Технически ръководител на обекта е младата строителна техничка Нина Гинева. Строителният (инвеститорски) надзор изпълнява бай Спас Спасов. Обектът е открит на 2 декември 1972 г. От 1974 г. носи името „Кисловодск”, именуван на побратимения на Велинград град в СССР – Кисловодск. Спас Спасов доброволно изпълнява строителния надзор при изграждането и на хижа „Кладова”, на разширението на хижа „Юндола”, на хижа „Христо Смирненски” на Куртово, на разширението на туристическата спалня в Чепино, при ремонта на туристическия дом в Чепино, при започване изграждането къмпинг „4-ти километър”. Спас Спасов умира през 1976 г. на 65 г.
През 1922 г. Христо Спасов изгражда нов дом на бул. „Съединение”№ 186. До него изгражда и мебелна фабрика. В новия дом оборудва студио. В него кани да работи като чирак Костадин Гурков Бояджиев, който по-късно ще стане негов съдружник. В студиото има чакалня, санитарен възел за посетителите, пред къщата има витрина със снимки, а до нея дървена пейка за чакащите На стр. 37 е поместена снимка на 5 души пред това студио. Заснетите са с връхни дрехи – балтони (шлифери). Личат белите им ризи и вратовръзки. А годината е 1934? 
В книгата има раздел „Снимки сред природата”. На стр. 50 има заснети трима души в околностите на с. Лъджене през 1929 г. Зад тях е заснета частна къща, може би частна вила с интересна фасада. Дали ще я опознаем? 
На стр. 51 има снимка на ученици и учители от училище „Христо Ботев” в Лъджене през 1927 г. За първи път намирам това име на училището в с. Лъджене. 
На  стр. 52 има снимка с лодки в езерото Клептуза, Чепино. Записано е, че снимката е от 1920 г. Горното езеро е завирено през 1932 г. Кмет на Баня-Чепино е Петър Даскалов. То е изградена от дървени талпи. Зад тях има земен насип. През 1929 г., 3 години преди да има езеро, Кръстю Йорд. Котев и Георги Ник. Гушевилов изграждат летен навес (салаш). В него предлагат скара и бира. В езерото се движат двуместни лодки (кану) и 8-местни с весла. Около 1960 г. се доставиха водни колела. До 1934 г. селото е носело името Баня-Чепино. След тази година носи името Чепино. През 1937 г. се изгражда модерен ресторант над брега на езерото. През 1965 г. част от него е вградена в сградата на сегашния ресторант. На стр. 54 има уникална снимка на две двойки в долния край на езерото, заснети с новия ресторант. Пак там дълги години има изградена валевица (тепавица) на Георги Наков. 
На стр. 56 има снимка на Спас Спасов, братовчедка му Дочка, Георги Алексиев (Гецата) и и семейството Витомир и Милка Стамболови. Син на бай Мирчо е скиорът Георги Стамболов, почетен гражданин на Велинград. Бай Мирчо, беше дълги години началник на „Общи служби” в ГНС Велинград. Съгради къща до сегашната сграда на Бюрото по труда и нова на ул.  „Връх Киселец” № 2. 
От стр. 59 до стр.64 са поместени снимки за минералния плаж, носещ сега името „Йосиф Шнитер”. Открит е на 11 август 1937 г. Великолепни снимки!
На стр. 67 има снимка на Спас Спасов и приятели до поточе около ж.п. гарата. Записана е 1935 г. Това поточе е напоителен канал от водите на Клептуза за напояване на овощните градини между Чепино и Лъджене. Минаваше покрай къщата на Георги Малчев на пазара. Там имаше бетонов мост. „Поточето” се вливаше в река Луковица. На стр. 72 има уникална снимка от 1924 г. От м. Казармата е заснето наводнението в Лъджене от р. Луковица. На преден план са заснети къщата на Бояджиеви, част от училището и къщите на терена на сегашния хотел „Здравец”. Остава ми задачата да издиря собствениците на тези къщи, за да останат за историята. 
От стр. 73 до стр. 77 са поместени снимки, свързани с откриването на гара Лъджене на 2 август 1926 г. и пристигането на първия влак. Прекрасни снимки, усмихнати лица. От стр. 81 до стр. 84 са поместени серия от снимки за откритите през 1938 г. общински хали в с. Лъджене. За първи път се докосвам до снимки свързани с тази емблематична сграда на Лъджене. От стр. 85 до стр.87 са поместени 2 снимки за новооткрития санаториум, сега болница „Света Петка” на 4-ти километър. На стр. 87 има уникална снимка на заснетата внучка на Христо Спасов пред новооткрития почивен дом „Двореца”. Открит на 2 юни 1952 г. Има 132 стаи с 300 легла. Автори на проекта са арх. Връбчов и арх. Кандулков. Името „Двореца” получава от първите посетители на този дом, които сами го наричат „Дворец на трудещите се”. 
През 1936 г. туристическото дружество изгражда хижа „Локвата” (стр. 97). Поместени са серия от снимки на първите скиори. Заснет е Пенчо Чорбов. Създава семейство с д-р Екатерина Колчагова-Чорбова, акушер-гинеколог. Бай Пенчо беше дълги години председател на съдийската комисия за провеждането на ски състезанията за купа „Вела Пеева”. Двамата имаха един син Иван. Почина.
В раздела „Фолклорни сцени и поредицата на Чешмата” са поместени уникални снимки за красотата на заснетите лица и техните национални носии. Дано открием къде е била тази чешма в Лъджене през 1932 г. На стр. 107 са  заснети 7 души коледари. На стр. 109 са поместени 2 снимки от Бабин ден през 1942 г. в двора на Спасови. В раздела „Сватбена фотография” са 7 снимки. На стр. 115 има снимка „Сватбено хоро” край хижа „Локвата”. На стр. 117 е поместена сватбената снимка на Спас и Димитрия Спасови на х. „Локвата”. Венчани през м. август 1938 г. от каменския свещеник Димитър Белев. Следват уникални снимки в раздела „По градските площади и улици” стр.118/124. На стр. 121 за първи път се докосвам до снимка на манифестация вероятно не през 1944, а през 1945 г. Заснети са лицата на изявени скиори и деятели. Водещ колоната е Васил Фурнаджиев, професор във ВИФ. В онези години колоните са се движели от читалището към сегашния пл. „Николай Гяуров”, до къщата на сем. Христо Масларов. На стр. 123 са поместени 2 снимки от площада в Чепино от 1930 г. От тях можем да видим къщата с кръчма на Георги Наков (кмет на Чепино), кръчмата „Тлъстото кокалче”, къщите на Ищеви, на Семерджиеви, на Тодеви - все белези на нашите спомени. 
На стр. 133 има снимка на футболния отбор „Чепинец” от 1930 г. Записано е, че по средата на правите е Илия Йорданов. През 2011 г. излезе от печат книгата „85 години организиран футбол в Чепинско”. Не открих футболист с горното име, но предполагам че това е бил Илия Беличенов  (Лико) – един от основателите на „Чепинец”. Другите на снимката за мен са непознати? 
На стр. 143 е поместена снимка с посрещането на Васил Коларов, тогава председател на Народното събрание, по-късно министър-председател през 1948 г. Досега не бях открил този факт. Посреща го и му връчва цветя жена (?), а край тях лицата на 10 души. Не откривам образа на Тодор Ямаков (първият кмет на Велинград), на Георги Боков, секретар на БРП(к) във Велинград. Уникална е поместената снимка от 1945 г. на лобното място на Вела Пеева в м. „Бялата скала”. И тук ще се опитаме да опознаем лицата на заснетите. 
На стр. 148 има снимка на читалищната сграда в Лъджене, заедно със сградата на общината в с. Лъджене (1932 г.). Рядка снимка с такъв ракурс. Читалищната сграда в Лъджене е построена през 1930 и 1931 г. Открита е на 31.12.1931 г. До нея е заснета сградата на общината в с. Лъджене. Това е била сградата на районната митница, построена през 1890 г. Тогава границата между България и османската империя е била по билата над с. Пашово. Пътят за Македония е преминавал през с. Лъджене и държавата построява сграда за митница. След Балканската война 1912/1913 г. вече няма граница и митницата се закрива. До 1948 г. в неs се помещава администрацията на общината в с. Лъджене. След 1948 г. в нея е управлението на СП „Обществено хранене”, след него беше Пионерски дом. Сградата е разрушена при изграждането на новата поща.
На последната страница от книгата  на стр. 151 е поместено факсимиле с почерка на фото Спасов „СНИМКАТА Е ПРЕЧКА ПО ПЪТЯ НА ЗАБРАВАТА”.
Благодаря ти, Мария, че ни върна към спомените. Да бъде вечна паметта на твоя прадядо Христо и дядо Спас Спасови! Поклон!
Със съгласието на авторката, като цитираме името на книгата „Прадядо ми Христо Спасов - фотографинът от Велинград”, си позволяваме да поместим снимка на корицата на книгата и няколко интересни снимки от нея. Книгата можете да ползвате в Исторически музей - Велинград.
Никола Делиев