16 Feb 2026


По стъпките на тракийските бежанци от смутната 1913-та

Публикувано на 28 Oct 2025 11:32

Да съпреживееш страха, болката, отчаянието, но и надеждата на другия – това беше усещането на пътуването през времето, в Беломорска Тракия. Тридневният преход отново бе организиран от проф. д-р Атанас Щерев, с основна цел, наследниците на тракийските бежанци от 1913 г. да извървят пътя на своите предци, да почувстват случилото се, почетат паметта им и предават спомена на наследници и съвременници.


Автобусът бе изпълнен с представители на тракийските дружества от Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Айтос, Ракитница, Карнобат, Бургас, Варна… Сменяха се разказвачи, краеведи на похода: ген. Нонка Матова – председател на пловдивското тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, тракийският славей – поетесата Елена Алекова, инж. Яни Янев – председател на кърджалийското тракийско дружество „Димитър Маджаров“, и организаторът, финансирал цялото събитие – проф. Атанас Щерев. Всеки насочваше поглед към различни части от случилото се, какво, защо, кога, как е станало, за да разберат присъстващите целостта на картината, а и страстите и неволите български. Да почувстват трагизма, смъртния страх на гонения, за да оценят свободата. Душевна и телесна. Там, в обляната с кръв тракийска земя. В смутното време на размирната 1913.
Както всеки път, първата спирка в Беломорска Тракия бе село Балъкьой – родното място на Атанас Карев – дядото на проф. Щерев. Запалихме свещички в голямата църква, построена много отдавна, тогава, когато със султанско разрешение се е позволявало височината на билото (най-високата точка на покрива), да не е по-висока от височината на седнал конник върху кон. Професорът разказваше как са я строили нощем. Бързешком, за да е готова, покрита и с хора, почитащи светците в нея, докато властта се усети. Проговори и за службата, извършена от отец Милен Недев, от Пловдивското тракийско дружество. Службата, извършена за първи път от толкова години от български свещеник, молещ се за душите на многострадалните предци от онова време, но и за добър и праведен живот на всички нас, техните наследници и следовници. Проговори и за предложението на г-жа Матова, свалените при извършения скорошен ремонт на църквата, 12 български икони, на главните светци, рисувани с масло масло върху платно, да бъдат върнати в България, в замяна на други канонични, голям размер, рисувани на дърво от иконописци. Иконите вече ги нямаше. Не се знаеше къде са. Имаше подредени други, предимно такива от търговската мрежа. „Никога няма да ни ги дадат“, думаше професорът, а госпожа Матова гледаше странно. Защото в близкото село Каяджик, до брега на река Марица, нейните предци бяха свалили църковната утвар и я бяха отнесли със себе си, в България, при това паметно бягство. Голямата камбана от Каяджик, а и до днес най – голямата камбана на градската църква в Ивайловград, звънтеше със сребърен глас и приканваше миряните за мир и спокойствие.   
Запалихме свещички за упокой и в по-старата църква „Св. Спиридон“. И в параклиса „Св. Илия“, белнал се на върха на надвисналия над селото рид. Разгледахме и вятърните мелници под него, на рида. После заслизахме. Не по пряката пътека, за която ни предупредиха да не слизаме, защото била много стръмна и някой можел да си счупи краката, а по полегатия обиколен път. В селото ни посрещна тишина. Хората седяха в местната кръчма, други си говореха на групи. Включително Тончо, великолепния акордеонист на ансамбъла от Кърджалийското дружество. „Защо“ попита г-жа Матова „ Уморихте се и не ви се свири и играе ли?“ „Не.“ отговориха „Помолиха ни да не вдигаме шум.“
Потеглихме към Дедеагач, днешният Александруполис. Посрещна ни кротката , блестяща синева на морето, а в далечината тъмнееше висотата на остров Самотраки. После, надвечер, мястото, където историята проговори на пътешествениците, бе родното село на капитан Петко войвода – Доганхисар, днешното Есими. Едно от най-големите села на времето си, през 1913 г., приютявало героичните защитници на гонените българи, до момента и на неговото опожаряване. Пътувахме по тесния път през клисурата към селото, разглеждахме руините на крепостите, възвисяващи се над долината и знаехме, че тези успоредни клисури всъщност са три; на село Сачанли, на самият Доганхисар и на село Манастир. Били големи, богати села. С трудолюбието си, тракийците постепенно облагородили тази част от Беломорието. Съставили и свои чети, които да ги защитават от разбойници в размирни времена. Проф. Щерев и г-жа Матова разказваха за случилото се и как, виждайки пожара над запалените две съседни села, мъжете от тях, събрали се да отбраняват централната клисура, хукнали да спасяват семействата си. Началото на края. 
В Есими ни прави впечатление музеят на капитан Петко войвода в хотелският и ловен комплекс „Сафари”, в центъра на селото. Изграден от семейство Макис, на мястото, където е била къщата на Капитан Петко Войвода. Експонатите, свидетели на онова време, бяха събрани и грижливо подредени от собствениците на комплекса, гърци по паспорт, тракийци по произход. Музейната сбирка, като единствен исторически стожер там, всъщност би могла да компенсира липсата на каквото и да е обозначение за мястото, където е била родната къща на капитан Петко войвода.
В тази първа вечер на похода, комплекс „Сафари“, със споменът за Капитан Петко Войвода, бе само за нас. Да бъде дружеската вечеря, както повеляваше отколешната традиция, да се споделят храната и напитките, а хората да се опознаят и станат по – близки. Бяхме заедно. Говорехме си. За какво ли не. Бяхме : г-жа Матова, г-жа Пенка Ендарова и Дамян Казепов от централната секция в Пловдив, аз – Анна Митева и Тодор Тодоров – от дружествената секция – в Ракитово на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ – Пловдив, а около нас – колегите от другите дружества по места. Всеки един от нас, реализиран в своята професионална сфера: г-жа Матова – в сферата на стрелковата подготовка и спорта, г-жа Пенка Ендарова – чудесен експерт счетоводител и одитор, съдебен заседател,  Дамян Казепов – майсторът със златни ръце, ваещ желязото в какви ли не красоти, аз – Анна Митева – библиотекар в читалище „Будилник 1898 г.“ в град Ракитово и Тодор Тодоров – учителят, спортист и треньор, отколешен председател на спортен клуб, за когото нямаше тайни в тази сфера. 
На втория ден от похода поклонението започна от началната точка на бежанската колона, събрана за репатриране в Дедеагач (дн.Александруполис). През 1913 г., от там на север, към България, тръгват хиляди тракийци със своята покъщнина и добитък. Събрани от турска войскова част като стадо в местната гимназия, за да ги отведат неясно къде и незнайно как, хората слушали какво ли не, включително за потънали , изчерпали живота си кораби, в дълбините на морето. И лелеели в надеждата си за пристигане в България. Така, четите на войводите Димитър Маджаров  и Руси Славов започват да събират местното население и осигуряват пътя му към България. Пеша, с деца, добитък, събрали набързо по нещо за преживяване. И път – стръмен и труден. Изпълнен с опасности и набези. По който стотици от тях намират смъртта си, посечени от ятагана на башибозука. Път, преграден със стрелбата на османските военни части. Единствената защита била от двете чети на войводите Руси Славов и Димитър Маджаров, които  повели по-голямата част от бежанците.  Към голяма България. При сънародниците. Пътят на колоната бежанци преминавал по права линия през така наречената Армаганска долина. Там, хората се отклоняват за почивка където има питейна вода, при овчарските колиби на дядо Сарджо, прародителят на днешния председател на тракийското дружество в Хасково, Кирил Сарджев. Но и на това място, бежанците са открити от преследващите ги турски войници и башибозушки чети, ламтящи за богатство и носени жълтици. В нещастието си, клетите бегълци ги зашивали в полите на дрехите си, или в повоите на бебетата. От куршумите и неистовият вой на нападателите, колоната се разбягва, дала много убити. Много млади жени и девойки били хванати и отвлечени. След баталията дядо Сарджо събрал оцелелите дечица и ги приютил. За нещастие, преследващите колоната башибозушки банди ги виждат и убиват всички. Така тази местност остава в паметта на хората като Долината на смъртта. Там, до запазения водопой, днешните наследници оставиха своите цветя и запалиха свещички в памет на загиналите.
После поклонението се пренесе в трънаците и бурените на близкото село Пишманкьой. Днес то е напълно заличено. Жителите му напускат имотите си в името на спасението, но намират своята смърт на моста на реката, метри по-надолу в гората, където ги пресрещнал башибозукът. Петдесетината къщи били опожарени. Единствено руините на някогашните постройки, каменният сводест мост, над някога пълното с вода, днес сухо дере и порутения олтар на поломената селска църква  „Свети Георги”, стърчат сред храсти и тръни, за да напомнят за някогашния живот. И вековните огромни черници, давали храна на копринената буба.
Автобусът ни премина границата между Ивайловград и Кипринос. Днес тя е вътрешна, в Европейския съюз. За нея напомняха единствено празните павилиони на служителите и старите метални наблюдателни вишки.  В Ивайловград сме. И нямаше как групата да подмине великолепието на откритата през 1964 г. римска вила, принадлежаща на знатен тракиец, при реката Армира. Нямаше как да подмине и старата таханджийница на фамилия Каракехайови, в която по старата родова рецепта печаха сусам и произвеждаха оригинален тахан, прочут хепаропротектор. Не подмина и великолепното, гъсто, сладко и силно ивайловградско вино… Вечерта в познатия от времето на Балкантурист хотел „Тракия“, бе под знака на ансамбъла на Тончо, певиците и Елена Алекова. Хората пяха и играха в топлата южна нощ, освободени. Чувстваха, че са на своето място.
Настъпи третият ден. Последен за похода. Автобусът пое към мемориалния комплекс „Илиева нива” край село Глумово, Ивайловградско. Там през онази 1913 г. става нещо страшно. Подгонени от турската войска и башибозук, обезумелите хора са принудени да правят своя избор. Майките запушват устичките на ревящите от глад и ужас бебета, на паникьосаните дечица, за да не издадат колоната, оставят на закътано най-малките, за да спасят по-отрасналите, имащи по-голям шанс за живот…
Там, на тази нива, на Илия от село Глумово, са събрани от преследвачите скритите от родителите си, за да могат да ги приберат по-късно, над 200 пеленачета и малки дечица. Над 200 тракийски деца! Бежанците, гонени от турската войска и башибозушки чети около тях, оставят в смъртния страх и умора бебетата си, с надеждата, че поне те ще бъдат пощадени от войниците и ще могат да ги върнат. Реалността, обаче, е страшна. След  клането на родителите им, следва и зверското клане на децата, открити от башибозука… Там, пред паметника на загиналите над 200 тракийски деца в тази мрачна епопея, авторът на мемориала, скулпторът Емил Пенчев, разказа историята около създаването му. Спомена за визията си , въплътена в бронз, онагледена в  протягащо ръчички бебе към надвесената като мадона над него майка. С горчивина сподели за неналичието на част от композицията, откраднатото малко дете, липсваща и още невъзстановена. Свели глави, присъстващите поднесоха своите венци и цветя. Запалиха свещички за упокой душите на невинните… А отгоре, несвалената от вандалите горна част на композицията паметник, Тракийската Мадона, без отнетия й младенец, продължаваше да се извисява над пространството и времето, за да напомня за най-голямата болка на земята…и най-големия грях…
Автобусът спря на разклона за село Черничино , за да остави поклонниците в пътя им към днешния град Маджарово, някогашното село Ятаджик, където на последния склон към река Арда, признателните тракийци бяха изградили мемориален комплекс, напомнящ за последната битка преди границата с България. Бял Пантеон-костница, напомнящ за хилядите избити тук, на това място. Турските войници разположили картечно гнездо в засада. И ужасените хора падали като снопове, покосени от куршумите. Арда потекла кървава… На другия бряг българските войници плакали и теглили давещите се във високите буйни води. Майки, теглени от тежестта на децата си, губели равновесие и водите повличали всички. Войводата Руси Славов унищожил картечното гнездо с ръчна граната, но бил ранен тежко. Четниците успяли да навържат хората с въже, преминаващо през всички, за да се теглят един друг и оцелеят в буйните води… Днес талазите на сините води на буйната Арда са увековечени в козирката над главния вход на сградата на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив. За да стигне до пантеонът-костница, построен върху склона срещу град Маджарово, групата извървя двучасов преход през ниските хълмове на Източните Родопи. Красивата есенна природа радваше окото, но всеки си мислеше за силния контраст със стенанията и воплите на изтормозените българи, които сякаш се чуваха през времето. За горчилката съпътстваща тази природна красота, породена от ужасите, случили се в нея. В онази есен на 1913-та…
Пред пантеона-костница чухме финалните думи на професор Щерев за цялостната идея да се издирят следите на бежанците, на техните наследници, с послание ежегодно да се почита паметта им, а историята за тези събития да се предава на поколенията. Представителите на тракийските дружества отново, за последен път през тази 2025 г., поднесоха своите венци и цветя в памет на жените, децата и мъжете, опитали се да преминат пълноводната  през 1913 г. река Арда и намерили смъртта си там, на границата на България. Там, пред заветната свобода, във водите на буйната река или от турски куршум. Скръбни чувства владееха присъстващите. Спомняха си за жестоката участ на последните избити, около 2000 тракийски бежанци. Как, след няколкодневен тежък преход, почти достигнали до пределите на свободна България, на крачки от надеждата за бъднина, намират смъртта си тук от турската засада… „Не забравяй, но не отмъщавай!“ - звучеше в душевното пространство девизът, който предците оставили в  завет. Непреходен, надживял онова време с мъдростта си. Да помним и предаваме историята, за да не се повтаря. Поклон пред всички Вас, знайни и незнайни наши предци!
Анна Митова


Велинград тел: 0876521487


Реката заля пътя Велинград - Сърница

Публикувано на 15 Feb 2026 17:27


„Пътят Велинград-Сърница е изцяло затворен, като са на терен екипи на полицията, които спират движението с цел осигурявате на безопасност. Призовавам гражданите да не предприемат пътувания по пътя Велинград-Сърница и да използват обходния маршрут  по пътя Доспат- Батак. Информирах за кризиснаната ситуация областия управител на област Пазарджик, АПИ и кмета на Община Велинград - тъй като въпросния участък е на територията на Община Велинград. Призовах всички институции за бързи  и спешни действия, за да може час по-скоро да се п

Към цялата статия »


Училище и дарители направиха първия бюст-паметник на Васил Левски във Велинград

Публикувано на 15 Feb 2026 09:44

 Финансирането се оказва проблем, а междувременно в градинката пред  Народно читалище „Васил Левски-1904“ в кв. Каменица е поставена паметна плоча на Апостола. Това става с активното съдействие на г-жа София Ключкова и фирма „Минерали-М“.
През 2025 г., по инициатива на г-н Моллов, идеята за бюст-паметник в двора на СУ „Васил Левски“ е възродена. Идеята се превръща в реалност с огромната помощ на наши съграждани, които показват, че и в днешно време дарителството е жива и плодотворна традиция. Благодарността е към дарителите и на

Към цялата статия »


Граждански гняв и протест срещу отравянето на кучета във Велинград

Публикувано на 12 Feb 2026 12:28

 Всъщност има институции, на които плащаме да вършат точно това, но поредните отровени кучета са факт, а техните убийци все така остават под радара на въпросните институции.
Този път общественият гняв е голям, защото много хора, включително деца, станаха преки свидетели на агонизиращи кучета по улици и паркове във Велинград - кошмарна гледка, която оставя следи в човешката психика за цял живот. 
Вече е създадена организация за провеждане на граждански протест, който е насрочен за неделя 15 февруари 2026 г. от 14 часа пред сгр

Към цялата статия »


НПО и община обжалват решението за защитена зона „Голяма Сютка“

Публикувано на 12 Feb 2026 12:26


Жалбоподателят Национално гражданско сдружение „Природата за хората“ се позовава на предмета си на дейност и твърди, че има качеството на „засегната общественост“ по смисъла на чл.2, т.4 и т.5 от Орхуската конвенция. Съдът посочва, че според Орхуската конвенция „засегната общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес. Неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на нацио

Към цялата статия »


Велинград получава милиони за пътища, Ракитово за плувен басейн

Публикувано на 10 Feb 2026 10:34

 Най-много средства са отпуснати за изграждането на общинския път от село Цветино до село Горна Дъбева. За пътната отсечка с дължина 3.4 километра държавата отпуска 4 060 973 евро.
Друга част от средствата отива за ремонти в Драгиново. За основен ремонт и реконструкция на водопроводната мрежа по улица „Трети март“ в Драгиново са отпуснати 173 993 евро, а за основен ремонт на пътната част на улици в селото сумата е 1 405 950 евро.
784 731 евро са предвидени за основен ремонт и/или рехабилитация на улици в село. Абланица, махала Маг

Към цялата статия »


СЕДМИЧЕН ОБЕКТИВ 10. 02. 2026

Публикувано на 10 Feb 2026 10:34

без към датата на провеждане да са налице законови основания по ЗОП. Съдът отменя санкцията, тъй като от 1 януари 2024 г. има изменение на ЗОП, според което това не е наказуемо деяние. АДФИ е осъдена да заплати на жалбоподателя Атанас Палигоров сумата от 818 евро за съдебни разноски. Решението е окончателно.
   
СЪДИЯ Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет откри нова процедура за избор на 18 административни ръководители на органи в съдебната власт. Обявен е конкурс и за свободната длъжност председател на Районен съд - Ве

Към цялата статия »


ПРЯКА РЕЧ: За състоянието и натовареността на пътя Варвара - Велинград

Публикувано на 10 Feb 2026 10:32


Основният път за комуникация на Велинград със София и другите областни центрове е през дефилето на река Чепинска към село Варвара. В интернет имаше дебат за възможността да бъде разтоварен този участък, като се ремонтира и пусне в експлоатация спряната стара пътна отсечка от отбивката за гара Долене - гара Костандово. Не вярвам, че от това нещо ще се промени, защото отсечката е повече от 2 пъти по-дълга от ползвания в момента път, с много остри завои и серпентини.
Причината за голямото натоварване на пътя през дефилето е, че то

Към цялата статия »


Общината поздрави 103-годишен фронтовак

Публикувано на 10 Feb 2026 10:29

 Дядо Трифон е носител на множество ордени, отличия и медали – признание за неговата храброст, чувство за дълг и отдаденост към Родината.
Кметът Костадин Коев поздрави лично рожденика и му връчи почетен плакет в знак на признателност и дълбоко уважение. От името на Общинския съвет – Велинград торта поднесе общинският съветник Пепа Кръстева.
Цялото семейство на Трифон Видаркински беше заедно с него в празничния ден.
Темпо

Към цялата статия »


Хванаха двама телефонни измамници от Велинград на границата с Румъния

Публикувано на 10 Feb 2026 10:29

 бяха задържани двама мъже за участие в телефонна измама на възрастна пенсионерка. „Дуото“ играело роля на „мулета“, които имали за задача да изнесат парите зад граница. Действията по разследването са проведени под надзора на Районната прокуратура в Пазарджик. В първия ден на февруари, в района на Дунав мост екип на Гранично-полицейско управление – Русе предприел проверка на лек автомобил по принципа „анализ на риска“. Граничните полицаи установили, че в леката кола пътуват 39-годишен мъж от Велинград и негов 30-годишен съгражданин. Два

Към цялата статия »


КРИМИ ХРОНИКА 10. 02. 2026

Публикувано на 10 Feb 2026 10:28

няколко мобилни телефона и лични документи. След предприетите действия по разследване на случая велинградските полицаи установили самоличността на нападателите. Оказало се, че това са 37-годишен мъж и негов 32-годишен съучастник, и двамата от Велинград. По-възрастния от двамата е задържан за срок от 24 часа, а другият се издирва, тъй като се укрива от органите на реда. Работата по случая продължава, образувано е досъдебно производство под надзора на прокуратурата.

КОКАИН В района на курорта Цигов чарк екип на полицейския участък в Бат

Към цялата статия »


Велинград ще посрещне пролетта с „Пролетно хоро“

Публикувано на 10 Feb 2026 10:27

Тези първи стъпки ще си припомним с надеждите и очакванията от преди 15 години: всяко следващо издание да бъде по-пъстро, по-емоционално, по-шумно и по-многолюдно.
Традиционното дефиле също ще премине по оригиналния маршрут от първите издания, връщайки ни към незабравимите моменти, когато хорото ни събира всяка пролет, за да ни даде енергия. 
„Хорото е среща. Хорото е свързаност.  Хорото е моментът, в който отделните личности стават едно цяло.Традицията е посока. Невидимата сила, която ни дава идентичност и смисъл. Традицията

Към цялата статия »


Обучение по киберсигурност и изкуствен интелект

Публикувано на 10 Feb 2026 10:26

 – секретар на комисията, се проведе специализирано киберобучение за ученици от всички средни училища на територията на общината. Обучението беше насочено към повишаване на дигиталната култура, осъзнатостта и уменията за защита в онлайн среда.
Лектор на събитието беше проф. д-р Илин Савов, д.н. – международен експерт по киберсигурност и киберпревенция с над 25 години професионален опит в службите за сигурност и Министерството на вътрешните работи.
По време на обучението учениците преминаха през реални примери и практически ситуаци

Към цялата статия »


Костандово ще има модерна амбулатория

Публикувано на 10 Feb 2026 10:25


Ракитово е сред общините, чиито проекти са одобрени от Министерството на здравеопазването. Одобреният проект е за ремонт и обновяване на помещения в здравната служба в Костандово за създаване на амбулатория за извънболнична помощ, насочена към профилактика и подобряване на здравната грижа на местно ниво. Осигурената сума е 42 197 евро (82 530 лева), като не е предвидено съфинансиране от страна на Община Ракитово.
Новите амбулатории ще бъдат предоставяни за безвъзмездно ползване от лекари и медицински сестри, за да се гарантира по-дост

Към цялата статия »


Малки обяви: 10. 02. 2026

Публикувано на 10 Feb 2026 10:25


***
Продавам два парцела по 2.450 дка на Цигов чарк, местност Коилето. 0887 080501, 0887 080502.

Продава апартамент 94 кв.м. на Паничките. 0897 948475.
***
Продава ново строителство апартаменти 62-86 кв.м. и гаражи, ул. Еделвайс (до Камена). 0886 823124.
КУПУВА
Фирма изкупува имоти: стари къщи, парцели подходящи за строителство и др. Възможно обезпечение. 0887 660499.
***
Търси имоти за строителство, обезщетение, покупка. 0885 271696.
РАЗНИ
Продавам професонална шевна машина модел Кинтекс GC55504. 0888 9

Към цялата статия »


Община Ракитово получи дарение от Франция

Публикувано на 10 Feb 2026 10:24

 столове, инвалидни колички, проходилки, патерици, медицински ортопедични матраци и др. 
Асоциацията на семейството от френския град Алби помага на социални служби и патронажи от Румъния, Португалия, Хърватска, Полша и България, а тяхната мисия в Ракитово се осъществява с помощта на родената в града и живееща във Франция Биляна Трендафилова. 
“Приемам с благодарност вашия жест и ви уверявам, че дарението ви ще отиде при нуждаещите се хора и ще бъде оценено!”, заяви кметът Холянов.
Пресцентър на Община Ракитово

Към цялата статия »


Траките и виното

Публикувано на 10 Feb 2026 10:23

 а сякаш съвсем естествено към него се е присъединил и Св. Валент ин – празникът на любовта.
Две малки, но изключително вълнуващи книжки разказват:
*как българските археолози откриват най-прочуто прорицалище на Дионис във високите части на Родопите
* как изглежда светилището на бесите над Клептуза какво е бъдещето на тези свещени места
Заповядайте на разговор на чаша вино с тяхната изследователка проф. Диана Гергова и на представяне на новоиздадените книжки, предназначени за многобройните гости на нашия град. 
14 фев

Към цялата статия »


Покана за „Любов и вино“

Публикувано на 10 Feb 2026 10:22

 които ще превърнат делника в празник. Поканата е за 13 февруари, от 11 часа в Народно читалище „Васил Левски-1904“.
Темпо

Към цялата статия »


Прожекция на „Един грам живот“ във Велинград

Публикувано на 10 Feb 2026 10:21


Филмът е подходящ за родители и младежи над 14 години и е посветен на превенцията срещу употребата на наркотични вещества сред младежите. Филмът говори открито за реалността, с която се сблъскват много млади хора, и създава основа за смислен разговор между деца, родители и учители.
Прожекцията във Велинград е на 21 февруари 2026 г. (събота), от 14:00 часа в салона на НЧ „Отец Паисий – 1893“. Входът е свободен.
Темпо

Към цялата статия »


„Мартичка“ - конкурс за традиция и таланти

Публикувано на 10 Feb 2026 10:20


Участниците ще се състезават в четири възрастови групи. Срокът за предаване на мартениците и другите творби, свързани в Баба Марта, е 25 февруари. На 27 февруари, след преценка на журито, ще бъдат раздадени наградите на победителите. А на 28 февруари във фоайето на ЦПЛР-ОДК най-интересните и красиви мартеници ще бъдат подредени в изложба, с която ще посрещнем 1 март.
Темпо

Към цялата статия »


Хитър Петър и Настрадин Ходжа спасяват България

Публикувано на 10 Feb 2026 10:19


Чрез образите на Хитър Петър и Настрадин Ходжа, спектакълът предлага ироничен и саркастичен поглед върху социалните и политическите предизвикателства пред България. Темата за „спасението“ на страната поставя важен въпрос – какво всъщност означава да се спаси България и възможно ли е това в условията на настоящата реалност. Постановката използва хумора, за да разкрие абсурдите на съвременното общество и да провокира зрителите да се замислят за своето място в него.
Темпо

Към цялата статия »



Продава апартаменти във Велинград

CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023