01 Jan 2026


По стъпките на тракийските бежанци от смутната 1913-та

Публикувано на 28 Oct 2025 11:32

Да съпреживееш страха, болката, отчаянието, но и надеждата на другия – това беше усещането на пътуването през времето, в Беломорска Тракия. Тридневният преход отново бе организиран от проф. д-р Атанас Щерев, с основна цел, наследниците на тракийските бежанци от 1913 г. да извървят пътя на своите предци, да почувстват случилото се, почетат паметта им и предават спомена на наследници и съвременници.


Автобусът бе изпълнен с представители на тракийските дружества от Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Айтос, Ракитница, Карнобат, Бургас, Варна… Сменяха се разказвачи, краеведи на похода: ген. Нонка Матова – председател на пловдивското тракийско дружество „Войвода Руси Славов“, тракийският славей – поетесата Елена Алекова, инж. Яни Янев – председател на кърджалийското тракийско дружество „Димитър Маджаров“, и организаторът, финансирал цялото събитие – проф. Атанас Щерев. Всеки насочваше поглед към различни части от случилото се, какво, защо, кога, как е станало, за да разберат присъстващите целостта на картината, а и страстите и неволите български. Да почувстват трагизма, смъртния страх на гонения, за да оценят свободата. Душевна и телесна. Там, в обляната с кръв тракийска земя. В смутното време на размирната 1913.
Както всеки път, първата спирка в Беломорска Тракия бе село Балъкьой – родното място на Атанас Карев – дядото на проф. Щерев. Запалихме свещички в голямата църква, построена много отдавна, тогава, когато със султанско разрешение се е позволявало височината на билото (най-високата точка на покрива), да не е по-висока от височината на седнал конник върху кон. Професорът разказваше как са я строили нощем. Бързешком, за да е готова, покрита и с хора, почитащи светците в нея, докато властта се усети. Проговори и за службата, извършена от отец Милен Недев, от Пловдивското тракийско дружество. Службата, извършена за първи път от толкова години от български свещеник, молещ се за душите на многострадалните предци от онова време, но и за добър и праведен живот на всички нас, техните наследници и следовници. Проговори и за предложението на г-жа Матова, свалените при извършения скорошен ремонт на църквата, 12 български икони, на главните светци, рисувани с масло масло върху платно, да бъдат върнати в България, в замяна на други канонични, голям размер, рисувани на дърво от иконописци. Иконите вече ги нямаше. Не се знаеше къде са. Имаше подредени други, предимно такива от търговската мрежа. „Никога няма да ни ги дадат“, думаше професорът, а госпожа Матова гледаше странно. Защото в близкото село Каяджик, до брега на река Марица, нейните предци бяха свалили църковната утвар и я бяха отнесли със себе си, в България, при това паметно бягство. Голямата камбана от Каяджик, а и до днес най – голямата камбана на градската църква в Ивайловград, звънтеше със сребърен глас и приканваше миряните за мир и спокойствие.   
Запалихме свещички за упокой и в по-старата църква „Св. Спиридон“. И в параклиса „Св. Илия“, белнал се на върха на надвисналия над селото рид. Разгледахме и вятърните мелници под него, на рида. После заслизахме. Не по пряката пътека, за която ни предупредиха да не слизаме, защото била много стръмна и някой можел да си счупи краката, а по полегатия обиколен път. В селото ни посрещна тишина. Хората седяха в местната кръчма, други си говореха на групи. Включително Тончо, великолепния акордеонист на ансамбъла от Кърджалийското дружество. „Защо“ попита г-жа Матова „ Уморихте се и не ви се свири и играе ли?“ „Не.“ отговориха „Помолиха ни да не вдигаме шум.“
Потеглихме към Дедеагач, днешният Александруполис. Посрещна ни кротката , блестяща синева на морето, а в далечината тъмнееше висотата на остров Самотраки. После, надвечер, мястото, където историята проговори на пътешествениците, бе родното село на капитан Петко войвода – Доганхисар, днешното Есими. Едно от най-големите села на времето си, през 1913 г., приютявало героичните защитници на гонените българи, до момента и на неговото опожаряване. Пътувахме по тесния път през клисурата към селото, разглеждахме руините на крепостите, възвисяващи се над долината и знаехме, че тези успоредни клисури всъщност са три; на село Сачанли, на самият Доганхисар и на село Манастир. Били големи, богати села. С трудолюбието си, тракийците постепенно облагородили тази част от Беломорието. Съставили и свои чети, които да ги защитават от разбойници в размирни времена. Проф. Щерев и г-жа Матова разказваха за случилото се и как, виждайки пожара над запалените две съседни села, мъжете от тях, събрали се да отбраняват централната клисура, хукнали да спасяват семействата си. Началото на края. 
В Есими ни прави впечатление музеят на капитан Петко войвода в хотелският и ловен комплекс „Сафари”, в центъра на селото. Изграден от семейство Макис, на мястото, където е била къщата на Капитан Петко Войвода. Експонатите, свидетели на онова време, бяха събрани и грижливо подредени от собствениците на комплекса, гърци по паспорт, тракийци по произход. Музейната сбирка, като единствен исторически стожер там, всъщност би могла да компенсира липсата на каквото и да е обозначение за мястото, където е била родната къща на капитан Петко войвода.
В тази първа вечер на похода, комплекс „Сафари“, със споменът за Капитан Петко Войвода, бе само за нас. Да бъде дружеската вечеря, както повеляваше отколешната традиция, да се споделят храната и напитките, а хората да се опознаят и станат по – близки. Бяхме заедно. Говорехме си. За какво ли не. Бяхме : г-жа Матова, г-жа Пенка Ендарова и Дамян Казепов от централната секция в Пловдив, аз – Анна Митева и Тодор Тодоров – от дружествената секция – в Ракитово на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ – Пловдив, а около нас – колегите от другите дружества по места. Всеки един от нас, реализиран в своята професионална сфера: г-жа Матова – в сферата на стрелковата подготовка и спорта, г-жа Пенка Ендарова – чудесен експерт счетоводител и одитор, съдебен заседател,  Дамян Казепов – майсторът със златни ръце, ваещ желязото в какви ли не красоти, аз – Анна Митева – библиотекар в читалище „Будилник 1898 г.“ в град Ракитово и Тодор Тодоров – учителят, спортист и треньор, отколешен председател на спортен клуб, за когото нямаше тайни в тази сфера. 
На втория ден от похода поклонението започна от началната точка на бежанската колона, събрана за репатриране в Дедеагач (дн.Александруполис). През 1913 г., от там на север, към България, тръгват хиляди тракийци със своята покъщнина и добитък. Събрани от турска войскова част като стадо в местната гимназия, за да ги отведат неясно къде и незнайно как, хората слушали какво ли не, включително за потънали , изчерпали живота си кораби, в дълбините на морето. И лелеели в надеждата си за пристигане в България. Така, четите на войводите Димитър Маджаров  и Руси Славов започват да събират местното население и осигуряват пътя му към България. Пеша, с деца, добитък, събрали набързо по нещо за преживяване. И път – стръмен и труден. Изпълнен с опасности и набези. По който стотици от тях намират смъртта си, посечени от ятагана на башибозука. Път, преграден със стрелбата на османските военни части. Единствената защита била от двете чети на войводите Руси Славов и Димитър Маджаров, които  повели по-голямата част от бежанците.  Към голяма България. При сънародниците. Пътят на колоната бежанци преминавал по права линия през така наречената Армаганска долина. Там, хората се отклоняват за почивка където има питейна вода, при овчарските колиби на дядо Сарджо, прародителят на днешния председател на тракийското дружество в Хасково, Кирил Сарджев. Но и на това място, бежанците са открити от преследващите ги турски войници и башибозушки чети, ламтящи за богатство и носени жълтици. В нещастието си, клетите бегълци ги зашивали в полите на дрехите си, или в повоите на бебетата. От куршумите и неистовият вой на нападателите, колоната се разбягва, дала много убити. Много млади жени и девойки били хванати и отвлечени. След баталията дядо Сарджо събрал оцелелите дечица и ги приютил. За нещастие, преследващите колоната башибозушки банди ги виждат и убиват всички. Така тази местност остава в паметта на хората като Долината на смъртта. Там, до запазения водопой, днешните наследници оставиха своите цветя и запалиха свещички в памет на загиналите.
После поклонението се пренесе в трънаците и бурените на близкото село Пишманкьой. Днес то е напълно заличено. Жителите му напускат имотите си в името на спасението, но намират своята смърт на моста на реката, метри по-надолу в гората, където ги пресрещнал башибозукът. Петдесетината къщи били опожарени. Единствено руините на някогашните постройки, каменният сводест мост, над някога пълното с вода, днес сухо дере и порутения олтар на поломената селска църква  „Свети Георги”, стърчат сред храсти и тръни, за да напомнят за някогашния живот. И вековните огромни черници, давали храна на копринената буба.
Автобусът ни премина границата между Ивайловград и Кипринос. Днес тя е вътрешна, в Европейския съюз. За нея напомняха единствено празните павилиони на служителите и старите метални наблюдателни вишки.  В Ивайловград сме. И нямаше как групата да подмине великолепието на откритата през 1964 г. римска вила, принадлежаща на знатен тракиец, при реката Армира. Нямаше как да подмине и старата таханджийница на фамилия Каракехайови, в която по старата родова рецепта печаха сусам и произвеждаха оригинален тахан, прочут хепаропротектор. Не подмина и великолепното, гъсто, сладко и силно ивайловградско вино… Вечерта в познатия от времето на Балкантурист хотел „Тракия“, бе под знака на ансамбъла на Тончо, певиците и Елена Алекова. Хората пяха и играха в топлата южна нощ, освободени. Чувстваха, че са на своето място.
Настъпи третият ден. Последен за похода. Автобусът пое към мемориалния комплекс „Илиева нива” край село Глумово, Ивайловградско. Там през онази 1913 г. става нещо страшно. Подгонени от турската войска и башибозук, обезумелите хора са принудени да правят своя избор. Майките запушват устичките на ревящите от глад и ужас бебета, на паникьосаните дечица, за да не издадат колоната, оставят на закътано най-малките, за да спасят по-отрасналите, имащи по-голям шанс за живот…
Там, на тази нива, на Илия от село Глумово, са събрани от преследвачите скритите от родителите си, за да могат да ги приберат по-късно, над 200 пеленачета и малки дечица. Над 200 тракийски деца! Бежанците, гонени от турската войска и башибозушки чети около тях, оставят в смъртния страх и умора бебетата си, с надеждата, че поне те ще бъдат пощадени от войниците и ще могат да ги върнат. Реалността, обаче, е страшна. След  клането на родителите им, следва и зверското клане на децата, открити от башибозука… Там, пред паметника на загиналите над 200 тракийски деца в тази мрачна епопея, авторът на мемориала, скулпторът Емил Пенчев, разказа историята около създаването му. Спомена за визията си , въплътена в бронз, онагледена в  протягащо ръчички бебе към надвесената като мадона над него майка. С горчивина сподели за неналичието на част от композицията, откраднатото малко дете, липсваща и още невъзстановена. Свели глави, присъстващите поднесоха своите венци и цветя. Запалиха свещички за упокой душите на невинните… А отгоре, несвалената от вандалите горна част на композицията паметник, Тракийската Мадона, без отнетия й младенец, продължаваше да се извисява над пространството и времето, за да напомня за най-голямата болка на земята…и най-големия грях…
Автобусът спря на разклона за село Черничино , за да остави поклонниците в пътя им към днешния град Маджарово, някогашното село Ятаджик, където на последния склон към река Арда, признателните тракийци бяха изградили мемориален комплекс, напомнящ за последната битка преди границата с България. Бял Пантеон-костница, напомнящ за хилядите избити тук, на това място. Турските войници разположили картечно гнездо в засада. И ужасените хора падали като снопове, покосени от куршумите. Арда потекла кървава… На другия бряг българските войници плакали и теглили давещите се във високите буйни води. Майки, теглени от тежестта на децата си, губели равновесие и водите повличали всички. Войводата Руси Славов унищожил картечното гнездо с ръчна граната, но бил ранен тежко. Четниците успяли да навържат хората с въже, преминаващо през всички, за да се теглят един друг и оцелеят в буйните води… Днес талазите на сините води на буйната Арда са увековечени в козирката над главния вход на сградата на Тракийско дружество „Войвода Руси Славов“ в Пловдив. За да стигне до пантеонът-костница, построен върху склона срещу град Маджарово, групата извървя двучасов преход през ниските хълмове на Източните Родопи. Красивата есенна природа радваше окото, но всеки си мислеше за силния контраст със стенанията и воплите на изтормозените българи, които сякаш се чуваха през времето. За горчилката съпътстваща тази природна красота, породена от ужасите, случили се в нея. В онази есен на 1913-та…
Пред пантеона-костница чухме финалните думи на професор Щерев за цялостната идея да се издирят следите на бежанците, на техните наследници, с послание ежегодно да се почита паметта им, а историята за тези събития да се предава на поколенията. Представителите на тракийските дружества отново, за последен път през тази 2025 г., поднесоха своите венци и цветя в памет на жените, децата и мъжете, опитали се да преминат пълноводната  през 1913 г. река Арда и намерили смъртта си там, на границата на България. Там, пред заветната свобода, във водите на буйната река или от турски куршум. Скръбни чувства владееха присъстващите. Спомняха си за жестоката участ на последните избити, около 2000 тракийски бежанци. Как, след няколкодневен тежък преход, почти достигнали до пределите на свободна България, на крачки от надеждата за бъднина, намират смъртта си тук от турската засада… „Не забравяй, но не отмъщавай!“ - звучеше в душевното пространство девизът, който предците оставили в  завет. Непреходен, надживял онова време с мъдростта си. Да помним и предаваме историята, за да не се повтаря. Поклон пред всички Вас, знайни и незнайни наши предци!
Анна Митова


Велинград тел: 0876521487


Такса битови отпадъци остава като през 2025 г.

Публикувано на 29 Dec 2025 11:37

 план-сметката беше с около 1 милион лева повече в сравнение с 2024 г.
Без промяна остава и начинът, по който ще се изчислява таксата смет - според данъчната оценка на имота. Въпреки създадената комисия (тя заседава в пълния си състав един единствен път!) и заявката на общината, че  от 2026 г. таксата ще се изчислява според принципа „Замърсителят плаща“,  от години отлаганата реформа пак беше оставена на пауза и  отложена за необозримото бъдеще. Това става възможно, след като Народното събрание даде възможност на общин

Към цялата статия »


ФК „Чепинец“ е с ново ръководство

Публикувано на 29 Dec 2025 11:33


Имаше кворум и водещият Филип Устабашиев обяви дневния ред. По първата точка  думата беше дадена на досегашния председател на Управителния съвет (УС) на клуба зам.- кмета Исмаил Моллов, който прочете отчет за дейността на  сдружението за 4-годишния период – от началото на 2022 г. до края на 2025 г. В отчетния доклад подробно беше описано представянето на мъжкия отбор на „Чепинец“ в първенствата на „А“ ОГ – Пазарджик, както и изявите на детските отбори и на юношеската формация до 17 г. 
По т. 2 от дневния ред бе гласуван

Към цялата статия »


Честито Рождество Христово!

Публикувано на 25 Dec 2025 10:35

Да посрещнем празниците с хората, които обичаме и да е весела Коледа!

Темпо

Към цялата статия »


Диагноза на ВиК сектора: нужни са поне 2 години работа

Публикувано на 23 Dec 2025 10:55


Г-н Стойнев очерта ситуацията, която от „ВиК“ Пазарджик са заварили при включването на нашата община във ВиК асоциацията на 15 септември 2025 г. Във Велинград ще имаме доста работа и тя няма да приключи в рамките на следващите 2 години, защото процесът е дълъг, каза С. Стойнев. Сред основните задачи той посочи да бъде направено райониране на града, за да може при авария да не страдат цели квартали и да бъдат санирани резервоарите, част от които в момента преливат. Дружеството вече е инвестирало във Велинград около 355 000 лева, обявена е

Към цялата статия »


СЕДМИЧЕН ОБЕКТИВ 23. 12. 2025

Публикувано на 23 Dec 2025 10:54



КАБИНЕТ На 16 декември в Професионалната гимназия по дървообработване „Иван Вазов“  бе открит новият теоретичен учебен кабинет „Електрически превозни средства“. Директорът г-жа Рускова и г-н Мишев, преподавател по специалността „Електрически превозни средства“, тържествено прерязаха лентата на кабинета, в който учениците ще усвояват знания по модерната специалност.

ПОЩА Клонът на „Български пощи” в Ракитово е в ново помещение, което бе ремонтирано от общината. Пощенската станция вече се намира в сградата на дирекция “Соци

Към цялата статия »


СЕСИЕН ОБЕКТИВ 19. 12. 2025

Публикувано на 23 Dec 2025 10:52

Общинският съвет прие предложението на кмета Костадин Коев да подпомогне финансово процедурата за 100 потребители със сумата от 0,84 стотинки на човек на ден за периода от 01.02.2026г. до 31.12.2026г.  Общата сума от  19 152 лв. ще бъде заложена в бюджета за 2026г. и използвана при необходимост. С друго решение съветниците  дадоха съгласие да бъде отпусната ежемесечна финансова помощ на 30 крайно нуждаещи се граждани под формата на „Топъл обяд“ през 2026 г. Финансовата помощ ще бъде предоставена от бюджета на Община Велинград

Към цялата статия »


След наша статия общината показа идеен проект за Клептуза

Публикувано на 23 Dec 2025 10:51

В нея се казва, че общината счита за необходимо да уточни, че проектът „Сгради за обществено хранене, развлечения и посетителски информационен център в парк „Клептуза“, за който е обявена обществена поръчка, предвижда не само ремонт на двете сгради, а цялостно обновяване и изграждане на нов сграден фонд и прилежащите към него пространства.
Хубавото в случая е, че нашата статия стана повод общината да покаже в снимки идейния проект за бъдещия облик на двете сгради на Клептуза. Още по-хубаво би било, ако и велинградчани имат възможността да

Към цялата статия »


Съветниците умело отложиха намалението на заплатите си

Публикувано на 23 Dec 2025 10:50

 Вносителят Стефан Малинов отговори на въпрос от Александър Даскалов каква е целта на неговото предложение: целта е финансова икономия за общината, която е в тежко финансово състояние. Г-н Малинов подчерта, че може да бъде изработено общо предложение от съветниците за това как да се използват спестените средства, как могат да бъдат оптимизирани структурите на  Общинската администрация и Общинския съвет. Според Ал. Даскалов спестената сума от около 15 00 лева месечно не е определяща за бюджета на общината. Той обърна внимание на фак

Към цялата статия »


Васил Горанов нарисува „Крепости на вярата“

Публикувано на 23 Dec 2025 10:48

 на 15 декември от президента Румен Радев. Президентът поздрави художника за неговия размах, талант и всеотдайност и каза, че ще се радва следващият български президент да има в кабинета си и картина на г-н Горанов.
 Експозицията и придружаващият я луксозен албум са благословени от българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.Сред присъстващите на събитието бяха главният секретар на Светия Синод епископ Герасим, акад. Иван Гранитски, акад. Васил Гюзелев и акад. Георги Марков, които заедно с проф. Иван Маразов са автори на те

Към цялата статия »


Коледни концерти събраха светлината и щедростта на празника

Публикувано на 23 Dec 2025 10:48


На 18 декември в НЧ „Васил Левски- 1904” Коледният концерт на ЦПЛР-ОДК се превърна в знак на приятелство и съпричастност за 17-годишната Ивана Николова, която е възпитаничка на ОДК и Младежката музикална формация. За Ивана бяха изпълненията на Младежката музикална формация, танцовите формации, ВГ „Караоке“, театралната школа, школата по журналистика, вокалната група към СУ „В. Левски“, ДЮВИШ „Звънче“, школата по тамбура, Денс студио „Джой, школа „Родолюбчета“, детски ансамбъл и детски хор „Чепинче“, ПДЮАНПТ “Здравче венче” и възпитаницит

Към цялата статия »


Ансамбъл „Бояна“ заслужи наградата „Сладкопойна чучулига“

Публикувано на 23 Dec 2025 10:43

 „Сладкопойна чучулига“ бе наградена и Ива Гидикова - дългогодищен солист и хорист в Ансамбъл за народни песни и танци „Пазарджик“.
Статуетката „Сладкопойна чучулига“, дело на пазарджишката художничка Маргарита Иванова, бе връчена от областния управител Валентина Кайтазова и зам.-кмета на община Пазарджик Нино Ненов на Пламен Киселов, секретар на НЧ „Просвета-1919“. Наградата е по повод 50-годишния юбилей на костандовския ансамбъл, който участва и в празничния концерт заедно с Ансамбъла за народни песни и танци „Пазарджик“.
Преди

Към цялата статия »


Малки обяви: 23. 12. 2025

Публикувано на 23 Dec 2025 10:43


***
Продавам два парцела по 2.450 дка на Цигов чарк, местност Коилето. 0887 080501, 0887 080502.
*** 
Продава ново строителство апартаменти 62-86 кв.м. и гаражи, ул. Еделвайс (до Камена). 0886 823124.
КУПУВА
Фирма изкупува имоти: стари къщи, парцели подходящи за строителство и др. Възможно обезпечение. 0887 660499.
***
Търси имоти за строителство, обезщетение, покупка. 0885 271696.
РАЗНИ
Продавам професонална шевна машина модел Кинтекс GC55504. 0888 910323.
***
Продавам крачна шевна машина Haumann -

Към цялата статия »


Годишни награди за постижения в строителството

Публикувано на 23 Dec 2025 10:42


Председателят на Областния съвет на ОП на КАБ-Пазарджик Валентин Василев поздрави присъстващите строители, проектанти, архитекти, гости. Сред отличените е и велинградската „ТРАНСМЕТАЛ“ ООД с управител Владимир Иванов, която взе награда за за най-динамично развиваща се фирма. Това е класация, която се базира на публичната част на Централния професионален регистър по три основни критерии: нетните приходи от продажбите, дълготрайни материални активи и средна численост на персонала за предходната финансова 2024 година. Тази година фирмата бе

Към цялата статия »


Градината „Билките на Родопите“ се ражда с щедростта на дарители

Публикувано на 23 Dec 2025 10:41


Основен инициатор и двигател на идеята е г-жа Незабравка Пачалова, която успя да запали и обедини около това благородно начинание много хора. Осъществяването на идеята е подкрепено от:
Община Велинград - капково напояване
Арх. Тодор Енев - проекти
Лесотехнически университет - София, факултет „Горско стопанство“
„Том и Нези“ - закупуване на павета и бордюри, нощувки и храна на майстори, финансиране на ботаническата градина
Радослав Димов - труд за поставяне на павета и бордюри, транспорт на лампи и пейки, прекарване на ток

Към цялата статия »


В навечерието на Коледа нека бъдем добри

Публикувано на 23 Dec 2025 10:39


В центъра на Велинград, пред пощата, месеци наред една жена привлича вниманието на преминаващите. Край нея винаги има животни или птици. И ако се заслушаш, ще чуеш как тя им говори. Веднъж я видях да мие на чешмата муцунката на малко кученце и му приказваше нещо. Друг път успях да я снимам в такъв момент – как храни гълъби и един бе кацнал и кълвеше от ръката й трохи хляб. А тя му шепнеше нещо. 
Когато я заговорих, веднага се представи – Люба Георгиева Стефанова. И добави, че има нужда от помощ... Дали ще можем да й помогнем? Кол

Към цялата статия »


Протегната ръка и надежда за Ивана

Публикувано на 23 Dec 2025 10:38


На 18 декември в голямото фоайе на общината каузата да помогнем на Ивана обедини социални и образователни институции от Велинград: Дневните центрове за деца и младежи с увреждания „Надежда“ и за пълнолетни лица с увреждания, Центровете за социална рехабилитация и интеграция  и за обществена подкрепа, Защитено жилище за лица с физически увреждания „Велина“, Домът за стари хора „Ела“, Центровете за настаняване от семеен тип за деца без увреждания 1 и 2, Центъра за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания 2, както и Цен

Към цялата статия »


Ветеранът Петко Главинов получи награда „Спортен Икар“

Публикувано на 23 Dec 2025 10:38


Фондация „Български спорт“ отличи спортисти в десет категории, като „Спортен Икар на годината” заслужи Карлос Насар. Олимпийският щампион по вдигане на тежести от Париж 2024 г. получава престижната награда за втори пореден път. Плувецът ветеран Петко Главинов беше награден в категорията „Мастърс“ и това се случи точно на рождения му ден, когато навърши 71 години. Заслужената награда е резултат от отличното му представяне на Световното първенство по водни спортове за ветерани в Сингапур, където велинградчанинът стана световен шампион на 2

Към цялата статия »


СК „Мусаши“ с 11 медала от Пловдив

Публикувано на 23 Dec 2025 10:36


Бойците от велинградския клуб се представиха много силно и спечелиха общо 11 медала в различните възрастови групи: 3 златни, 7 сребърни и 1 бронзов. При мъжете Иван Чанев стана първи на  GI и втори на NO GI. Никита Минчев при юношите също победи на  GI и зае второ място на NO GI. Георги Йордакиев при момчетата е със златен медал на GI. Стефани Аврамова при девойките е със сребърен медал на NO GI. А Мартин Узунов при юношите е с две  втори места, съответно на  GI и на NO GI. Стойчо Гагов при юношите в категория до 70 к

Към цялата статия »


ФК „Драгиново“ ще търси решение на проблемите

Публикувано на 23 Dec 2025 10:34

като заемаше 6-то място във временното класиране. Тази година получените резултати след 14 мача показват смъкване надолу. „Драгиново“ вече е на предпоследното 8-о място и в актива си има само 7 т. след едва 2 победи, 1 равенство и цели 11 загуби със стряскаща отрицателна голова разлика 20:45! Оказва се, че допуснатите 45 гола прави защитата на „Драгиново“ най-слабата в групата. Още по-странно е, че през настоящия сезон футболистите в състава на „Драгиново“ са същите, каквито бяха и в миналото първенство. Съставът е същият, но вместо развитие

Към цялата статия »


Ясни са победителите във волейболния турнир

Публикувано на 23 Dec 2025 10:33


След  двубоите в тази възрастова група с шампионската титла и 3 победи се окичи отборът на СУ „Св. св. Кирил и Методий“ , който се класира и за областния кръг. Среброто е за тима на СУ „ В. Левски“ с две победи, третото място е за ПГИТ „Ал. Константинов“, а четвъртото - за НПГГС „Хр. Ботев“.
Девойки VIII-X клас
Първо мястo с общ резултат 5:2 гейма заема ПГИТ „Ал. Константинов“. На второ място с общ резултат 4:2 гейма е СУ „В. Левски“. Трети с общо 4: 3 гейма са СУ „Св. св. Кирил и Методий“, а четвърти НПГГС „Хр. Ботев“.
Юно

Към цялата статия »



Продава апартаменти във Велинград

CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023