В много повече от представяне на книга се превърна срещата с Кристиан Ваклинов на 11 ноември във Велинград. Това бе среща с голямата кауза за запазване на теснолинейката, чийто пазител и говорител от години е Кристиан. Това бе и среща с млад човек, способен да отстоява позиция в полза на хората - пример, който днес ни е по-нужен от всякога.

Премиерата на книгата-енциклопедия „Родопската теснолинейка“ се състоя в кафе-клуб „Читалнята“, който едва побра всички желаещи да видят и чуят автора. Г-жа Силвена Байракова, председател на НЧ „Отец Паисий-1893“, представи Кристиан Ваклинов като човека, превърнал една железница в своя житейска кауза. А Кристиан го каза така: „Теснолинейката може без мен, аз без нея не мога“.
Много носталгия и вълнение пробудиха спомените на Кристиан Ваклинов за това как  като дете е пътувал със своите баба и дядо от Пазарджик към Цигов чарк, но не през Батак, защото старата шкода не можела да мине, а с теснолинейката по дефилето на река Чепинска. Детски спомени са първите срещи с теснолинейката на гарата в Пазарджик, където го е водил неговият баща, първото пътуване от Септември до Велинград през 2002 г., първите емоции по краткия маршрут от гара Лъджене до гара Чепино с другите баба и дядо през 2003 г. 
И до днес Кристиан отказва да пътува до Велинград, Якоруда, Добринище или Банско с друго, по-бързо превозно средства, защото теснолинейката е неговото най-голямо и зареждащо приключение. Приключение, в което успя да увлече десетки последователи  - членовете на създаденото от него гражданско сдружение „За теснолинейката“, което е основен двигател на многото инициативи, които пазят съществуването на линията: домът-музей на гара Цепина, събора „С хора и песни по линиите тесни“ на гара Аврамово, отбелязването на националния празник 3 март, на 6 май - Гергьовден и Коледа в празничните влакове, връщането на бюфет вагоните, създаването на условия за туристите с велосипеди и най-важното - неотклонната борба за влаково разписание, което да е удобно на пътуващите и за запазване на теснолинейката от продажба или спиране.
Кристиан Ваклинов сподели, че дълго време се е колебал дали тази негова история трябва да влезе в книгата за Родопската теснолинейка, защото не иска да звучи хвалебствено. Включил е част от своята история, но най-ценното в книгата, по неговите думи, е друго - историите, разказани от железничари и работници по теснолинейката; фактите, събрани от хора, които са проучвали различни технически аспекти от създаването и работата на железницата; снимките, дарени от семейни и родови албуми, запечатили уникални мигове от живота по тесните релси. Сред тях авторът открои личния архив на Стоян Митов - инженерът, ръководил строителството на линията. Благодарността за ползването на архива при написването на книгата е към архитект Митова, снаха в семейството.
Кристиан работи над книгата над 10 години, през които премина през много житейски трудности и радости. Резултатът буди респект и уважение! Огромен фактически материал за всички етапи от съществуването на теснолинейката, събран за първи път в едно издание. Стотици снимки, част от които се публикуват за първи път. Отлично полиграфическо изпълнение, дело на издателство „Библиотека България“, Ива Спиридонова и Симеон Аспарухов. Книга, достойна за нашата теснолинейка и за всички хора, свързали  съдбата си си с нея!
Но книгата ще остане и като доказателство за това колко е важно да има хора, които отстояват себе си. И тук споделеното (и изстрадано!) от Кристиан е особено ценно: „Гражданската позиция с проблемна тема за нашето общество. Много хора във времето се поотдръпнаха от нея, защото не е лесно да се отстоява истината. За съжаление, не оцелява човекът, който отстоява правдата, а този, който се адаптира. Аз отстоявам себе си и това, в което вярвам! Важно е младите хора да имат смелостта да следват мечти и каузи, а не да гледат само изгодата. Моята история си е моя, ценен е примерът и хората, които срещаш по тесния и криволичещ път на теснолинейката“.
Кристиан казва, че хората са неговото зарядно. Вечерта на 11 ноември той отново вдъхнови много хора. А книгата, в която вгради любовта си към „Родопската теснолинейка“, тепърва ще вдъхновява читатели, приятели и съмишленици на голямата кауза - да запазим влака и релсите тесни като част от нашия живот и идентичност.
Елена Баева