За културата на бесите в Северозападните Родопи

Публикувано на 06 Jan 2026 10:23

За материалната и духовна култура на бесите черпим сведения от древните извори, епиграфските и археологическите паметници. Особено ценно е сведението на Херодот (V в. пр. Хр.): ,,… Сатрите доколкото ни е известно, още не са били покорени от никого, само те от траките са запазили свободата си до ден днешен, понеже живеят по високите планини, покрити с разнообразни гори и сняг и са войствени

… като прорицатели на светилището служат бесите, едно племе от сатрите…,,
В ,,География“ Страбон (61г. пр. Хр. – 21 г. сл. Хр.) дава сведения за тракийските племена по Марица: ,,При Хебър живеят корпилите, по-нагоре брените и най-накрая бесите. Чак до последните реката е плавателна. Всички тия племена са разбойнически, най-вече бесите.“
Край с.Ветрен е открит епиграфски паметник на старогръцки, който дава ценна информация за Котис I (383-359 г. пр. Хр.) и вероятно негови наследници за Емпорион Пистирос, за дадена клетва в името на Дионис за уреждане на имотни взаимоотношения. Имайки предвид, че едно от най-почитаните божества от бесите е Дионис, може да се предположи, че клетвата е положена в близко светилище на Дионис.
Археологически проучвания, които дават сведения за древната култура на бесите, са правени на крепостта „Цепина“ край с. Дорково, на Алков камък край гр. Костандово и проучвания на връх Острец, Велинградско.
При теренни обхождания във Велинградска и Ракитовска община са открити следи от древни пътища, тракийски крепости в м. Киовград, м. Качаков чарк и м. Пелева кула. Регистрирани са няколко могилни некрополи и десетки могили, които са характерни за тракийската погребална практика.
В местността Алков камък проучвателите Панайотов и Гиздова намират останки от жилища и светилище, в което са открити 50 оброчни плочки на богинята Хера с правоъгълна форма в горната страна закръглени. Богинята е в цял ръст анфас. В лявата ръкъ държи жезъл, а в дясната – кълбо над правоъгълен олтар. Освен оброчните плочи са намерени 25 оловни медальона с надпис за посвещение, бронзови и игли, сребърни гривни и пръстени, глинени лампички и керамика.
На Цепина са открити останки от постройки и материали, датирани от ранно желязната и късножелязната епоха характерни за тракийската култура. Интерес представлява така наречената от Недялка Гиздова керамика тип „Цепина“, датирана от Хензел от ранножелязната епоха, а от Мечислав Домарадски наречена тракийска култова керамика и е датирана от късножелязната епоха. Тази керамика се открива на много места в Северозападните Родопи.
При проучвания и иманярски изкопи през 90-те години на XX век на връх Острец е открито светилище с триъглна форма, в което са намерени железни предмети – оръдия, метални накити, фрагменти от глиннени съдове с врязани геометрични орнаменти или символизации. Характеристиките на глинените съдове, намерени на връх Острец, показва сходство с материалите, открити на светилището при с.Бабяк, некропола Сатовчо-Неврокопско, Цепина и могат да бъдат отнесени към късножелязната епоха VI-I в. пр. Хр. .
Много от врязаните в съдовете геометрични мотиви дават закодирана информация за вярванията на бесите. За съжаление, те са силно фрагментирани. Засега са открити два цели съда. Интерес представлява съдът, открит край Велинград с биконична форма с хоризонтални дръжки. Върху цялата повърхност на горната половина на съда е оформен фриз, разделен на три пояса изпълнени с различно съдържание. Използвани са 3 различни знаци, съчетани в различни комбинации и позиции. Между тях е свастиката – повторена два пъти, колелото – слънчев знак, свастика преминаваща във волути, отворен правоъгълник с два диагонала и геометрична човешка фигура, повторена в два пояса в съчетание с правоъгълника. Фризът, според автора Анета Шопова, е свързан с хероизацията.
Имайки предвид, че тракийското орфическо учение се изгражда от убеждението, че безсмъртието е постижимо чрез свещени практики, които посветителите извършват с цел да се обожествят, можем да предположим, че изписаното на глинения съд с тези закодирани знаци е разказ за ритуали, обреди и заклинания при мистерииите за посвещение в орфизма. Това се потвърждава от факта, че централно място заема човешката фигура с правоъгълника от ляво в двете поясови нива (земно и божествено). В едното от тях е съчетана със соларния и огнените знаци. Разперените ръце можем да приемем като орантна поза. Подобен отворен правоъгълник с два диагонала има гравиран върху пластинка № 3, публикувана от Русяева през 1978 година и на глинения съд споменат горе.
Никита Ремесиански около 399 г. покръства бесите. Вероятно не е случайно явлението, че край светилището на връх Острец, след приемането на християнската религия от траките е построена църква „Свети Георги“ (очертанията на която са се виждали на повърхността през 90-те години на XX век) и тя дава наименованието на върха Гергевана.
Най-близък до тракийския херос в иконогрофията е Св. Георги, който е и най-почитаният светец в Северозападните Родопи. Конят е известен сред траките, както и бикът и еленът като соларен знак.
Култовата практика – традиция за извършване на жертвоприношение е запазена и днес. На Гергьовден от целия район от Велинградско на върха Гергевана се събират хора, принасят в жертва агне, играят хора и се поздравяват с пожелание за плодородие и здраве.
След приемане на християнството от бесите започва строителството на църковни сгради на мястото и в съседство на езическите светилища. Останки от раннохристиянски базилики се намират в гр. Костандово - м. Черковището, м. Рангела, Беглика, в с. Дорково- м. Св. Илия и на Цепина, в гр. Ракитово- м. Николица, и Велинград – Св. Спас и Гергевана.
За масовата християнизация на бесите през V-VI в. и създаване на църковна организация – структура говори и построяването на епископски църкви в епископските центрове. Такава епископска базилика е открита в м. Николица в гр. Ракитово.
В традиционната култова практика на местното население се преплитат езическите традиции, вярвания и обичаи с християнските практикувани и днес.
Столетията, които ни отделят от културата на бесите и различието в светогледа на съвременния човек и древния тракиец е основание за разностранни научни изследвания и хипотези, интерпретиращи културата на бесите.
Гергана Иванова

Велинград тел: 0876521487

На Богоявление Николай Иванов и Валентин Стойнев спасиха кръста

Публикувано на 06 Jan 2026 16:33

На Клептуза се събраха много хора, сред които и кметът Костадин Коев. За кръста скочиха 18 млади мъже, а честта да го спаси тази година се падна на Николай Иванов. След ритуала скочилите за кръста се хванаха на хоро във водите на езерото.

На Плажа имаше по-малко хора, а смелчаците да скочат в студените води на големия басейн този път бяха само четирима. За трети път кръстът бе спасен от Валентин Стойнев от ПК „Чепинец“.

Темпо