Отец Антон, свещеник в храма “Света Троица”:
Коледа пази своята духовност
Не вярвам, че Коледата като празник се е комерсиализирал. Това е празник, носещ радост, надежда и блага вест, която чакат хиляди християни по света. Именно поради тази причина този ден, а и празничните дни преди и след него, няма да загубят своя дух и усещане. Пазаруването - то е отделно, двете неща не трябва да се смесват. Покупките нямат нищо общо със същността на Роджество Христово. Проблемът според мен е в това, че ние не знаем как да благодарим. Защото хубавите неща не се случват в самата религия, а чрез нея, чрез вярата. Но ние я забравяме, а тази благодарност също е важна и в нея има духовност, която не се оценява. Трудностите и времената, в който живеем, допринасят за това. На нас ни липсва един период от време, години, в които сме били далеч от вярата, от Бог . Трябва да наваксаме това време. Въпреки всичко, Коледата пази своята духовност.

Георги Николов, магазин “Хубави неща”:
100 процента комерсиализиране на празника
Празникът се е комерсиализирал на 100 процента. Всичко се върти около материалната страна - храна, подаръци. Българинът е свикнал да купува. Дори с цената на това, че по-късно ще трябва да изгладува тези разходи. Липсва духовността, свързана с този празник – няма пари, няма духовност. Когато парите не стигат, няма такава,човек няма и самочуствие.
Лично за мен вярата и духовността е в основата на този празник, но купувачите не търсят символиката, когато купуват подаръци. Предпочитат да е нещо практично и да може да влезе в употреба. Купуват малки неща на ниски цени. В момента наблюдавам даже една излишно насаждане, психоза за това какво ще се случи след 1 януари. От подобно изкуствено напрежение изобщо няма нужда.

Райна Петлова, книжарница “Ренесанс”:
Традициите на Коледа няма да се загубят
В Библията пише, че Христос е изгонил търговците от храма, защото били недостойни да стоят там. Но без търговия не може и в този случай всеки сам решава дали е достоен или не. Коледа за мен е празник на поколенията. Свързвам го с традициите и обичаите, предавани от баби и майки. Свързвам го с постните ястия, със сламата и наредената на земята маса, с прикадяването. Това са традиции в сила за мен и моето семейство. Що се отнася до търговията - без нея не може, но нещата не трябва да се сместват, а да се балансират. Комерсиализация на този празник се забелязва в големите градове. При нас все още водещи са традициите. Голяма част от подаръците, които се купуват, носят коледния дух. Човек трябва да пазарува с любов, с чувство и мисъл за празника. Но дали ще ги вложи в това, което подарява, зависи от самия него. Иска ми се да вярвам, че традициите и духът на Коледа няма да се загубят. Трябва да ги запазим живи и да ги предаваме на децата си. Защото ако това не се случи, традицията ще умре.

Да пазим българската си идентичност
Пак е Коледа – поредната, в която от всички страни ни убеждават, че чудеса се случват и желания се сбъдват.
На практика не се получава точно така. В лудото пазаруване суматохата от обикалянето на магазини, постояните сметки за това колко да купиш, на кого да купиш и какво да купиш ни завъртат дотолкова, че във времето за истински празник сякаш ни се иска повече да поспим и да помързелуваме, отколкото да помислим, че именно Христовото Рождество е времето за смирение, за прошка, за даряване на любов и добро на близки, на познати и непознати. Същността на този празник е далеч извън покупките и трапезата. Липсата на достатъчно вяра и надежда пречи на много от нас да повярват, че Коледа наистина е времето, в което се случват чудеса.
Тази Коледа може би трябва да е малко по-особена, може би трябва сериозно да погледнем назад във времето и отново да преоткрием и припомним традициите и обичаите за празника. И не защото изведнъж сме станали повече религиозни и повече вярващи, а защото от 1 януари ставаме част от едно голямо цяло, в което и ни трябва да имаме осезаемо присъствие. Присъствие не чрез имитации и копиране на чужди традиции, а такова, показващо собствената ни същност и идентичност.